Д-р Кремена Георгиева е участник в 33-тата Българска антарктическа експедиция и е част от 5-тата група, която пое към ледения континент Антарктида на 4 февруари. Тя е ESG мениджър в голяма търговска верига и отива в базата, за да работи по проекти, които ще разширят партньорството и подкрепата за българската полярна мисия. Георгиева е спелеолог и пътешественик и се съгласи с готовност да споделя с читателите на Webcafe.bg интересни моменти от нейното необикновено пътешествие:
Най-после денят за заминаването ми към българската база на остров Ливингстън дойде. Багажът ми е готов - една голяма и една малка раница. Съвсем прилично, според мен.
Едвам вдигам основната раница, но поне всичко е вътре. Не обичам да правя списъци, пътувам с размах и съм убедена, че мога да тръгна за където и да е буквално до 10 минути.
Но когато затръгвах към Антарктика, нещата се оказаха малко по-различни. Обратно на моите разбирания за бърза организация и спонтанно приготвяне на багаж, този път имах списък.
Започнах да го правя някъде месец преди реалното заминаване - ей, така, за всеки случай. Да не би да забравя нещо важно. Като каската, маската или гумените ботуши. Останалото все ще си го намеря някак.
Истината е, че най-важното в багажа са съвсем личните принадлежности - бельо, тениски, чорапи. Всичко останало може да се набави от другите участници в експедицията или на място в самата база. Но това се разбира по-късно.
И така, започнах да правя списък. И всеки път, в който го отварях, се подсещах за една снимка, която видях на борда на историческия кораб Cutty Sark в Лондон, и която представлява списък с принадлежности, които всеки моряк трябва да вземе за плаване с продължителност, забележете, до 3 години: 2-3 чифта гащи, 2-3 чифта чорапи, 2-3 чифта фланелки...
Е, моят списък не беше така съвсем "спретнат", но със сигурност се опитвах да го наподобя. Поне се опитвах.
Покрай прецизирането на багажа и опита да напъхам "поне още едно мъничко нещо в него", се замислих за това кое е най-странното из багажите на българските антарктически учени.
Със сигурност почти всички имат специализирана техника или поне джаджи, които ще им потрябват при реализиране на изследванията на терен. Извън това обаче, когато затръгваш към място, откъдето не можеш да си купиш дори неща от първа необходимост, положението започва да изглежда по-различно.
В моя багаж най-особените неща са пещеризона (специалните дрехи, с които влизаме в пещери) и пещерната каска. Един от проектите ми е свързан със заснемане на ледени пещери и със сигурност тези неща ще ми трябват.
Беше ми хрумнало да нося цвекло, с водата на което да взема отпечатъци от крачета на пингвини, но много бързо се отказах, предвид неясните рискове от подобно начинание. Така че - цвекло нямам.
Реших да поразпитам полярниците за техните странни неща из багажите. Благодарна съм, че с готовност споделиха забавни отговори. Оказа се, че степента на "странност" е по-скоро сантиментална, отколкото практическа. Сред най-забавните отговори, които получих са пате за баня и шал на Реал Мадрид. Открих също будистко звънче и клечка от свещеното дърво Пауло Санто, взета от Ушуая.
При жените "разнообразието" е свързано с естествени разкрасителни вещи като боя за коса, гримове и лакове за нокти. Снимките на децата даже не ги коментирам. Сред пълните ми фаворити е находката от обеци и рокля, взета за "специални поводи".
Иглата за пневмоторакс и чука, за които също чух, ще ги преброя към професионалните атрибути, колкото и да са необичайни иначе.
Ако мога да обобщя, най-важното в багажа изобщо не се е променило от времето на плаването с Cutty Sark досега - лични вещи от първа необходимост и такива, с които да се реализират отделните проекти в Антарктика. Тук-таме е добавено по нещо мъничко и много лично, което да напомня за дома и близките хора и да дава кураж в трудни моменти.
"Най-ценният багаж е този, който носим в главата си."
Това е най-хубавият отговор, който получих, докато правих тази малка анкета, и мисля да завърша с него. Важно е какво носим в главите си, какви са мечтите и желанията ни, какви са нагласите ни и каква е готовността ни да приемем и попием новото и различното такова, каквото е.
Без да искаме да го променяме или натаманяваме. Всяко място е различно такова, каквото е и именно в това му е хубавото. На нас остава само да отворим сетивата си и да му се насладим максимално.
Следва продължение...
---
