На 4 полета от България и близо 40 часа от излитането ни от София, достигаме до града на Магелан, днес носещ името Пунта Аренас в Чили. Преди да обявят аржентинската Ушуая официално за град, той е бил най-южният град на Земята.
Въпреки това, със своите близо 150 000 жители, Пунта Аренас продължава да държи първенството в категорията "най-голям най-южен град".
От пристанището му отплават голяма част от корабите за Антарктика, а от летището излитат полярните самолети, които извършват полети до малкото възможни антарктически летища.
Д-р Кремена Георгиева е участник в 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е ESG мениджър в голяма търговска верига и отива в базата, за да работи по проекти, които ще разширят подкрепата за българската полярна мисия. Георгиева е спелеолог и пътешественик и в поредица от текстове споделя с читателите на Webcafe.bg интересни моменти от нейното необикновено пътешествие.
Такъв полет всъщност чакаме и ние - който да ни отведе до най-обитавания Шетландски остров с летище, болница и дори детска градина - Кинг Джордж. Това, което разбрах тук, е, че стигнеш ли веднъж Пунта Аренас часовниковото време започва да няма особено значение. Единствен "господар" става метеорологичното време и около неговите капризи се градят всички планове с хоризонт от едва няколко часа.
Не са малко случаите антарктици да прекарват в дни повече от предварително планираното в този град, чакайки подходящ "прозорец" за излитане към Антарктика.
"Антарктида сама решава кога да те повика", казват старите полярници и приемат чакането със спокойствие, оползотворявайки времето пълноценно. Оставяме се и ние на тази максима и единственото, което можем да правим, е да съчетаем чакането с опознаване на това далечно и изпълнено с истории място.
В този "град на ветровете" почти всичко носи името на великия мореплавател, изграждайки специфична атмосфера на вълнение за предстоящо приключение. Кафенетата, ресторантите и най-вече - статуята на Магелан в центъра на града - всичко говори за пътувания.
На мен лично този град силно ми напомни една от емблематичните планети в Star Trek, на която пътешественици от близо и далеч спират, за да презаредят, да вземат провизии, да изпият няколко питиета, да обновят информацията си по "горещите" теми и след това да продължат - всеки по пътя си.
Една от най-популярните градски легенди гласи, че който потърка палеца на бронзовия човек от паметника на Магелан, ще се върне отново на този пътешественически кръстопът. Няма нужда да ви казвам какво стълпотворение е пред него - един се снима, друг докосва пръста с притворени очи, изпълнен с надежда, трети се смее.
Шарена глъчка от целия свят, която само ни показва, че независимо откъде идваме и къде отиваме, всички ние сме много еднакви.
---
Как започна пътешествието? С вечния въпрос - какво да има в багажа. При подобно пътешествие отговорът е по-различен:
---
"Всички сме много еднакви!" - не така обаче са мислили хората, които правят всичко възможно през 70-те години на XX век да избият "до крак" представителите на местното индианско племе она. А те са били по своему изключителни.
Пръв, разбира се, се "среща" с племето она екипажът на магелановата експедиция, който с навлизането в днешния Магеланов поток вижда десетки запалени огньове покрай брега. Именно тези огньове са причината той да кръсти местността Terra del Fuego (Огнена земя).
Оните са били високи, ходели са без дрехи и телесната им температура е била по-висока от нормалната. Ето затова са поддържали големи огнени клади, около които е преминавал животът им.
Като се замисля, в момента сме в разгара на лятото тук, но далеч не ми се струва, че е подходящо да се ходи по къс ръкав, камо ли без дрехи... но това си е било съвсем нормално за тези необикновени хора. Имали са специфични обичаи и често са боядисвали телата си с бели и червени багрила, за да омилостивят боговете. Като цяло обаче са били доста добронамерени и бързо започвали да общуват с белите.
Магелан качил един представител на племето она на неговия кораб и той останал част от експедицията до самия ѝ край. Векове по-късно Дарвин, който изследвал земите в същия район с кораба "Бийгъл", завел четирима представители на она в Европа...
И така до само преди 50 години, когато европейци се заселили в най-южната част на Чили, за да отглеждат животни. Недоволни, че оните им крадели животните, взели решение и извършили последния познат човешки геноцид, избивайки ги до един.
Вървейки назад по стъпките на Магелан, стигнахме до едно уникално място само на 7-8 км от Пунта Аренас - Museo Neo Victoria. Той представлява открита музейна експозиция на възстановени 1:1 макети на плавателни съдове, свързани с исторически събития, важни както за района, така и за цялото човечество. "Виктория", "Бийгъл" и спасителната лодка "Джеймс Киърд", събрани в тази иначе скромна музейна сбирка, предизвикват посетителите с вдъхновяващи истории за смелост, дързост и сбъднати мечти.
Корабът "Виктория" е единственият оцелял от армадата на Магелан, който успява да завърши мисията за околосветско пътешествие през 1522 г. Той е едва двайсетина метра дълъг, а широчината му е не повече от 7-8 м. 42-ма души са живели в него в продължение на 3 години, като палубата за спане е с височина не повече от 50 сантиметра.
Другият страхотен кораб, който посреща гости там, е реплика на кораба "Бийгъл", на чийто борд Чарлз Дарвин започва да пише своята теория за произхода на видовете. Точно на него е кръстен едноименният канал, а условията за живеене, в сравнение с тези на "Виктория" са направо "луксозни".
За мен обаче най-впечатляващият експонат в тази уникална експозиция беше спасителната лодка, с която Шакълтън и екипаж от още 5 човека преплава близо 400 км в Южния океан, за да търси помощ за екипажа на счупения от ледовете кораб "Ендюранс".
Всъщност, това е лодката, благодарение на която Шакълтън се доказва като един от най-големите откриватели и морски лидери на всички времена.
Идва и нашето метеорологично време да отлетим от Пунта Аренас. Събрали обилни впечатления и метнали багажите на рамо следваме информационните табла на летището, които изписват дестинация "Антарктика".
И така експедицията започва да се превръща в реалност. Антарктида ни вика при себе си.
Следва продължение...
