Всеки път, когато събеседникът ми разбере, че съм живяла в норвежката столица, предчувствам какво ще е следващото му изречение. "Ах, сигурно е много хубаво там, нали?" Ами да, хубавко е, няма какво да си кривя душата. Даже по-хубаво от това няма накъде!
Когато в началото на 90-те години за първи път кацнах на летище "Форнебю" (което затвориха през 1998-a, понеже на жителите на пет къщи в съседство много им шумяло от самолетите!) и се разходих по главната улица "Карл Йохан", градът все още не беше този грандиозен, научнофантастичен архитектурен проект, какъвто е днес.
Норвежците никога не са крили факта, а даже и се гордеят с него, че са нация от bonde - норвежката дума за селянин, в която няма негативна конотация.
По рустикално непритенциозна и лишена от каквато и да е бляскавост или помпозност беше и столицата им само преди двайсетина години. В малкото на брой добри кафенета предлагаха само филтърно кафе - никакви засукани истории от типа на макиато, фрапучино и дабъл мока.
Само шепа от големите дизайнерски марки бяха отворили магазини на Главната и в Oslo City - един от от общо трите тогава мола в рамките на града. Което значеше, че за да си купиш рокля с леопардов принт на Cavalli трябва или да отидеш до Милано или да се помолиш на съседката да ти ушие подобна по изрезка от модно списание.
Е да, но тогава туристите главно ходеха в Осло заради мистичната красота на фиорда, сред който е разположен градът, заради великолепната гледка от пристнището Aker Brygge, от която чак сърцето ти се свива, и, разбира се, заради един от най-прочутите галерии със скулптури на открито в света - парка Вигелан.
Днес Осло е чудо на футуристичната архитектура. Само за две десетилетия градът израсна и се промени до неузнаваемост. Сградата на Операта, която един от модерните символи на града, се издига насред морето като айсберг от мрамор и стъкло.
Между другото само от строежа от на тази сграда можете да разберете много за манталитета на норвежците - строителните дейности започват през 2003 година и са приключени през 2007 година - предсрочно и с около 52 милиона щатски долара по-малко от договорената стойност от около 760 милиона долара. Много дразнещо, нали?
Друг акцент в списъка на образците на съвременната архитектура, които тотално са предефинирали силуета на Осло, е Barcode - поредица от високи и тесни сгради в райнона Бьорвика, които, погледнати от въздуха, приличат на баркод заради малкото пространство помежду им. И, разбира се, ако искате да си махнете главата, непременно трябва да видите музея Astrup Fearnley. Може и само отвън!
Сградата е проектирана от италианеца Ренцо Пиано и се състои от три павилиона, събрани по стъклен покрив, оформен като мачтово платно. И изобщо "при всеки поглед нови, по-нови красоти"…
Искам да ви предупредя, че Осло не е подходяща дестинация за следните категории български туристи: хора със самочувствието на "граждани", фешън гурута, които не съчетават джапанки с шлифер, противници на урбанистичната мултикултуралност, любители на заседналия начин на живот, длъжници на банки и, разбира се, алкохолици.
Норвежците са срамежливи са до степен, която ги прави да изглеждат неприветливи, обличат се лошо, а в петък вечер пият бира и ликьор.
Осло изненадва и с коренно различен летен климат от този, за който психически е подготвен чуждестранният турист. Докато в друга скандинавска столица, Копенхаген, дори и при най-оптимистичната прогноза човек не бива да излиза без чадър, шлифер или поне найлоново кисе, което при нужда да си сложи на главата, то в Осло е задължително да намажеш със слънцезащитен лосион откритите части на тялото си, ако не искаш да изгориш на потник. Или на еспадрили.
Друго "дразнещо" нещо в Осло освен това, че лятото може да бъде несвойствено горещо е, че там прекаляват със зеленината.
В старанието да се живее в едно с природата, градосутройственият план на столицата е предвидил на всеки жител и турист да се падат по 76 дървета, три озеленени площи и поне три крави.
За самите местни пък не съществува по-голямо и удовлетворяващо забавление освен "сливането с природата". Затова логично те използват всяка свободна минута, за да се сливат с природата. Което по принцип противоречи до голяма степен на моята лична представа за това как най-пълноценно и приятно да се запълва времето, а именно със седене по барчета, кафенета и кръчми.
Като написах "кръчми", моментално се сетих за може би най-сериозния проблем, който човек с моите навици се сблъсква в Норвегия. Цените на алкохола, на първо място. И на второ, невъзможността да си купи алкохол от Vinnmonopolet след 6 часа през делничните дни, след 3 следобед в събота и въобще в неделя. Този факт, разбира се, е източник на ежедневен стрес.
И накрая, но не на последно място, това което дразни предимно хора като нас, българите, които притежават естествена, културно-етнически обусловена склонност да завиждат, е, че в Осло живеят толкова богати хора, че не си знаят парите.
Но ВЪПРЕКИ ТОВА те пак ходят или с колело, или с трамвая на работа, а безумно скъпите им коли и яхти си седят в гаражите и по частните пристанища. Как да не полудее човек при тази мисъл и да им врътне по два шамара на ословските милионери при първа възможност?
И така, ако не спадате към нито една от споменатите преди малко катергории българи и въпреки зеленината и жаркото слънце, решавате да се отправите натам, прав ви път! И не забравяйте, че от мен сте разбрали за музея Astrup Fearnley!
