Когато нацистите окупират Франция, бъдещият ас на модния бизнес Франсоа Пино е едва 7-годишен, но детската му възраст не е пречка пред желанието му да помага френската съпротива.
Пино е разказвал, че като малък е придружавал баща си при пренасянето на провизии за доброволците от съпротивата, укриващи се в покрайнините на родното му село Льо Шамп Жеро, намиращо се в северните райони на провинция Бретан.
На връщане след една от нощните им обиколки двамата са хванати от немски патрул.
Войниците пребили 7-годишния Франсоа и неговия баща в опит да ги принудят да посочат убежището на съпротивата, но и двамата отказали да говорят. Пино твърди, че нито за секунда не си е помислял да се пречупи и да издаде своите.
Устоял е на боя, на заплахите, а на следващата вечер с баща му са търсели нов маршрут, по който да пренасят доставките с храна за френската съпротива.
Съмнително е дотолкова тази история, към която собственикът на модния конгломерат Kerring е привързан с цялото си същество, се е случила точно така, както я разказва. И дали изобщо е вярна.
Но няма спор, че легендата, според която 7-годишният Пино се противопоставя с желязна воля на нацистите, дълбоко се е вкоренила в корпоративното му наследство.
С нея той обяснява лидерската си решимост, чрез която поглъща модна марка след модна марка, извеждайки корпорацията си Kerring до върховите позиции в бизнеса с луксозни дрехи, козметика и парфюми.
Франсоа Пино е сложил ръка върху брандовете Gucci, Stella Mccartney, Saint Lauraint, Balenciaga, Bottega Veneta, Oscar de la Renta, Alexander McQueen, Puma, а миналият месец погледът му се спря на италианската модна къща Valentino.
В края на юли Пино закупи 30% от акциите на марката за 1,7 милиарда евро, което му дава право да се намесва и да си сътрудничи с творческия директор на Valentino Пиерпаоло Пиколи още от тази есен.
Пино е заобиколен от удобствата на висшата мода, от тримата си синове Франсоа-Анри, Лорънс и Доминик, и от растящото богатството на компанията си Kerring, което според Bloomberg миналата година е достигнало 33,5 милиарда долара, затова е трудно да се повярва, че той поставя началото бизнес империята си в гората. Буквално.
Франсоа Пино е роден на 21 август 1936 г. в семейство на търговци на дърва. От дете той работи заедно с баща си на терен, а заради скромния му произход съучениците му редовно го тормозят.
На 16 г. Пино напуска училище, за да избяга от нестихващите подигравки и да поеме ръководството от баща си на малкия им бизнес.
Първите му подчинени си спомнят, че той винаги е бил сериозен, но не особено словоохотлив началник.
Отскокът на дългия му път към върха идва през 1962 г., когато банката Credit Lyonnais му отпуска заем от 100 000 франка, за да се сдобие с конкурентната си в Бретан дървена фабрика.
Тази сделка, тогава огромна за 26-годишно момче, в перспективата на неговия напредък е малка крачка към гнездото от компании, които му предстои да основе.
През 70-те години Пино купува поголовно десетки малки фирми из цяла Франция, които са на ръба на фалит, и стъпка по стъпка разширява своя концерн за дървен материал до размерите на безусловен монополист.
Бързо става известен със своята безмилостност към служителите на новопридобитите си компании. През 80-те, когато поема собствеността на фабриката за шперплат Isoroy, едно от първите му решения е да съкрати драстично числеността на персонала.
От 700 души работници в цеха в рамките на два месеца Пино оставя на работа едва 25 души.
"Той идваше от нищото, но беше готов на всичко, за да успее. Елиминираше конкурентите си. Не искаше да дължи никого на нищо", коментира успеха му френският банкер Жан Тесие пред The Guardian.
Че в бизнеса няма място за скрупули става ясно и в началото на 90-те, когато апетитът на Пино се насочва към луксозния пазар.
На тънката граница между законното и незаконното той купува акции от компанията за мъжко облекло Printerms и поглъща значителна част от дяловете на винарната Chateau Latour в Бордо.
За няколко години професионалното портфолио на Пино се видоизменя и от бизнесмен, който насочва безпогрешния си усет към дървесината, прераства в сериозен играч на пазара на луксозни стоки, чийто ходове трябва да се следят отблизо.
В края на 90-те Пино успява да надхитри сънародника си Бернар Арно, като му отмъква сделката за Gucci и се превръща в негов основен конкурент в продажбата на дрехи и аксесоари от висшата мода.
С постоянство и методичност през последните 20 години Пино пренесе фамилията си до първия ред на световната мода, като умножи състоянието си дотам, че да бъде поставен от списание Forbes в топ 30 на най-богатите хора на планетата за 2022 г.
Управлението на обемистото му наследство по всяка вероятност ще премине в ръцете на втория му син Франсоа-Анри, който вече е изпълнителен директор в Kerring и познато лице на аудиторията покрай брака му с холивудската актриса Салма Хайек.
Но дотогава Пино-старши остава начело.
Най-близките му приятели днес казват, че през годините той се е сдобил с различни лица. Едновременно е милиардер, паркетен лъв, бизнесмен, арт колекционер, финансист, меценат и момче от малко френско село.
В тези разнопосочни страни на неговия характер обаче има една пресечна точка - непогрешимият му усет за трупане на пари.
"Той има шесто чувство, стане ли дума за пари. Не пропуска възможност, винаги бележи и не изпитва никакво състрадание към хората, които може да останат без работа. Няма как да стоиш на върха във френския бизнес над 60 години, ако не си много, много добър в това, което правиш", казва за Пино френският интелектуалец Бернар-Анри Леви.
