Никой не може да каже със сигурност колко души са загинали в опити да стигнат или да се върнат от най-високия връх на планетата Еверест. Смята се, че са поне 344.
В последните години достигането до 8848 метра височина започва да изглежда все по-лесно - до степен да бъде наричано от пуристите в алпинизма "туризъм".
До върха стигат тийнейджъри, хора на 80 години, незрящи или с ампутирани крайници. Пътят сякаш става по-достъпен - с помощта на специализираните агенции за високопланински преходи, поставените по пътя въжета и осигуровки и всевъзможни трикове като хеликоптери и дори ксенон.
Но това място си остава екстремно опасно, арена на стотици трагедии, и последната "драма" около Еверест го напомни.
Заради огромен леден блок над маршрута между Базовия и лагер 1 стартът на сезона се забави с около 2 седмици. Наложи се стотици алпинисти да изчакат да се осигури безопасен път, тъй като подобни образувания, наречени серак, са убили не един и двама души.
Именно серак е причината за една от най-големите трагедии на Еверест.
Тя, както и доста други изобщо не са свързани със "зоната на смъртта" - най-високата част над 8000 метра, където въпросът не е дали има вероятност да умреш, а кога - всяко по-дълго излагане на толкова разреден въздух води до смърт без допълнителен кислород.
Далеч по-надолу - на около 6000 метра, през 2014 година се случва един от най-смъртоносните инциденти на Еверест, когато срутил се серак помита екип от шерпи, които подготвят маршрута през ледопада Кхумбу над Базовия лагер.
Това е масивен, постоянно движещ се ледник, пълен с изменящи се дълбоки цепнатини и е най-рисковият участък по пътя към върха. Именно там постоянно се образуват ледени блокове, които може да паднат и да предизвикат лавина.
През април 2014 г. , докато алпинистите подготвят маршрута, пада огромен серак и предизвиква лавина от ледени блокове, които убиват 16 души, има и мнозина ранени.
Всички до един са непалци, повечето от народа шерпа.
Повечето от тях са т.нар. "ледени доктори" - специализирани в осигуряването на тази специфична и рискова част от пътя към върха с въжета и стълби през цепнатините, по които след това да премине целия поток от планинари.
Заради високия риск в района 3 от телата така и не са открити.
Трагедията поставя въпроса и за риска, който поемат шерпите и местните хора. Властите в Непал предлагат на близките на загиналите минимални компенсации, което води до протест на шерпите и прекратяване на сезона. До Еверест успява да се качи само бизнесдама от Китай, която "прескача" необезопасения ледопад с хеликоптер и започва изкачването си над него.
На същото място - ледопада Кхубму, през 1970 г. умират шестима шерпи.
Те помагат на японска експедиция, а екипът е направил лагер в района на опасния участък, който е ударен от ледена лавина. Японците оцеляват и дори постигат целта си - един от тях става първият човек, който се е качил до върха и се е спуснал от него на ски.
Експедицията е филмирана и печели "Оскар" за документален филм.
Черната серия от 2014 г. продължава и на следващата година. В края на април, когато сезонът за изкачване на върха е започнал, земетресение от 7,8 по Рихтер удря Непал и региона. На Базовия лагер има над 300 души, които усещат как ледът под тях вибрира, а палатките се издигат над земята. Трусът отприщва лавини, една от които помита Базовия лагер.
Умират поне 22-ма души, 10 от които шерпа, а останалите - чуждестранни алпинисти. Сред тях е и един от висшите ръководители на Google Дан Фрединбург.
Ранените са десетки и сезонът е прекратен за втора поредна година. 2015 г. е и една от малкото, в която никой не стига до най-високия връх на света.
Макар че това е най-смъртоносното събитие на Еверест, то не може да се сравни с разрушенията и катастрофата в Непал, където умират близо 9000 души, стотици хиляди остават без дом, а разрушенията са огромни и страната се възстановява с години.
Сезонът с най-много смъртни случаи е през 2023 г., когато според различните източници загиналите са 18 или 19, като повечето от тях са отделни случаи, а не резултат от събитие като лавина (макар че отново има трима загинали шерпи на ледопада). Сезонът е белязан от съобщения за изчезнали алпинисти, спасителни акции и загинали.
Смята се, че високият брой смъртни случаи се дължи до известна степен на многото издадени разрешения за изкачване - заедно с водачите от местните агенции към планината се отправят около 1200 души и половината достигат върха.
Другата причина е, че част от хората са прекалено неопитни за подобно изпитание, а други избират по-евтини експедиции, които не осигуряват и нужното ниво на безопасност. Освен това сезонът е белязан и от по-студено и ветровито от обичайно време.
Колкото до прочутите снимки от задръстванията под върха - те са от 2019 г.
Чакането с часове и съответно - прекарване на повече време на височина над 8500 метра е смъртоносно. Черната статистика сочи 9 души, починали от височинна болест или изтощение през този сезон.
В тази финална част на върха температурата е средно минус 25 градуса, а скоростта на вятъра - над 30 км/ч, като може да стигне до 100 км/ч.
Времето и задръстванията са сред причините за още една голяма трагедия на Еверест - от 1996 г., когато при буря около върха умират 8 души.
Тя е смятана за пример как поредица от грешки в комбинация с лоши условия могат да са фатални и още тогава започна дебатът за пренаселеността на върха. През този сезон две големи експедиции с над 30 човека общо тръгват към върха едновременно от последния лагер - 4, на малко под 8000 метра височина.
Изкачвайки се започват да изостават доста от графика, на места се образуват опашки заради недостатъчно фиксирани предварително въжета и се губи още ценно време и за повечето - от допълнителния кислород.
В резултат повечето алпинисти стигат Еверест твърде късно.
Когато започват да се спускат към Лагер 4, връхлита буря, която закопава положените въжета и затруднява допълнително изтощените и бедстващи алпинисти.
Някои се губят в разразилата се виелица и 8 губят живота си.
Водачът на една от експедициите - Роб Хол, преживява нощта под върха, но ръцете и краката му са замръзнали и не е в състояние да се държи за въжетата да слезе. Обажда се през радиостанцията си до Базовия лагер и моли оттам са се свържат чрез сателитния телефон с бременната му съпруга. Заедно с нея избират име на нероденото дете. После Хол заспива завинаги.
Един от изчезналите в бурята - Бек Уедърс, оцелява по почти чудотворен начин. Той се губи, преживява нощта, през деня се връща в съзнание и успява да слезе до Лагер 4 за изумление на всички там. Уедърс, патолог от САЩ, е с тежка хипотермия и измръзвания, но оцелява отново и на следващата сутрин, въпреки че палатката му е срутена през нощта от нова буря и останалите отново решават, че е мъртъв.
Той обаче е жив и в състояние да се движи. С помощта на 8 души успява да стигне до Лагер 2 на 6700 метра височина, откъдето е евакуиран с хеликоптер при една от най-високите подобни мисии. В крайна сметка оживява, но заради измръзванията губи носа си, едната си ръка и части от другата.
Освен на трагедии, геройства и невероятно оцеляване, Еверест е и място на самотна, грозна смърт.
Един от най-известните и противоречиви случаи е от 2006 г, когато британецът Дейвид Шарп умира под върха. Под погледа на десетки алпинисти, които се качват или слизат от Еверест.
Шарп се качва сам, без допълнителен кислород, и под Еверест е на края на силите си. Спира в скална ниша, известна като "пещерата" на Зелените обувки, изтощен, измръзнал и дезориентиран. Смята се, че около 40 души са минали минали покрай него, докато е още жив. Някои спират да му подадат малко кислород. Дори опитват да го изправят на крака, но той не може да се движи сам и го оставят.
Случаят предизвиква огромен дебат. Според едни на британеца е трябвало да се помогне, но според други това само би рискувало прекалено много живота на помагачите.
Тялото на Шарп е още под Еверест, но е преместено. А "Зелените обувки" принадлежат на друг загинал на същото място под Еверест алпинист, чиято самоличност дори не е установена с пълна сигурност.
