Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жената, която качи Еверест след раждане, бременна и само със заплатата си на чистачка

Лхакпа Шерпа е световен рекордьор Снимка: iStock
Лхакпа Шерпа е световен рекордьор

След като изкачи връх Еверест на 12 май, Лхакпа Шерпа стана притежателка на изключително престижен рекорд - тя е жената с най-много успешни опити за покоряване на най-високия връх на планетата, които вече са общо 10.

Предишният рекорд е отново на 48-годишната в момента непалка, поставен през 2018 г.

Но не просто сухият факт на многократното изкачване на най-високия връх на планетата прави тази жена изключителна. Лхакма няма спонсори, нито образование, работи като миячка на чинии в САЩ и така издържа сама трите си деца и финансира експедициите си до Хималаите.

Качвала е Еверест и през двата маршрута - северния и южния, съответно през Тибет и Непал, и държи още куп рекорди.

Лхакпа е родена в областта Макалу в Непал, която са намира в близост до едноименния осемхилядник. Както подсказва името ѝ, тя е от етническата група на шерпите, високопланинския народ от земеделци, който в последните десетилетия се прехранва и като водачи и носачи на все по-популярните експедиции на Хималаите.

Има 11 братя и сестри. Казва, че изчислява възрастта си според информацията, която има от семейството си. Тя няма акт за раждане и е родена вкъщи. Когато е била малка, шерпите не са имали традиция да празнуват рождени дни и Лхакпа също няма такъв.

Снимка: iStock

Баща ѝ е пътуващ търговец и производител на чай и като дете тя обикаля с него планините - понякога се налага да прави преходи от по един месец, но не е ходила на училище.

Брат ѝ е известен сред общността на алпинистите - Мингма Гелу Шерпа има много успешна агенция за организация на експедиции в Хималаите. Най-възрастният ѝ брат е бил на Еверест 10-11 пъти, друг от братята ѝ - 8 пъти, най-малкият - 5.

Сестра им обаче стига по-далеч. От гид и шерпа, тя се превръща в клиент и в алпинист, който се качва заради себе си, а не заради туристите.

На 15 години започва да работи като носач и готвач по експедициите на Хималаите и доставя провизии до базовите лагери. По това време не е обичайно тази работа да се върши от момичета, защото изисква носене на тежки товари, но младото момиче иска да може да изкарва собствени пари.

"Казваха ми, че това е мъжка работа и никой няма да иска да се омъжи за мен. Казваха ми да си стоя у дома, но исках да съм навън. Ако ги бях послушала, щях да остана затворена във ферма за картофи с 15 деца", разказва тя пред специализираното издание Rock and Ice.

За пръв път качва Еверест през 2000 г. и така става първата непалка, качила върха и оцеляла. Предишният опит е на Пасанг Лхаму, която стига върха, но умира на слизане. "Научих се как да оцелявам, как да ходя безопасно и да оцелявам за дълги периоди, без са се храня", казва Лхакпа.

Среща съпруга си из планините и през 2002 г. се местят в САЩ. Сега живее в щата Кънектикът и работи като миячка на чинии в магазин за храни. "Исках по-добър живот, да живея в свободна страна и се научих как да осигуря образование на децата си", обяснява тя.

Често се катерят заедно със съпруга ѝ, но той постепенно става агресивен, като стига дотам, че я бие дори на Еверест. През 2012 г. семейството стига до хранителни помощи и сред серия побоища, хоспитализации и престой в убежище за жени-жертви на домашно насилие, те се развеждат.

Междувременно тя продължава да изкачва Еверест, включително и 8 месеца след като ражда първата си дъщеря. Стигала е върха и докато е била бременна във втория месец с второто си дете.

"Това не промени прехода, чувствах се по същия начин", казва тя това си невероятно постижение.

Тя има общо три деца и е водила и трите до базовия лагер на Макалу. "Въпреки че са родени на съвсем друго място, те могат да ходят по високите планини седмици наред", разказва непалката. Учи ги да не се сравняват с другите хора, а единственото важно е да следват сърцето си и сами да са си водачи.

При последното изкачване на Еверест я придружава 15-годишната ѝ дъщеря Шайни, която е и неин мениджър, защото говори по-добре английски и се оправя по-добре с технологиите. Момичето се качва с майка си до Базовия лагер. Самото изкачване се забавя с цели 2 години заради пандемията.

Още нещо невероятно - Лхакпа няма спонсори - нещо почти задължително за тези, които искат да покорят осемхилядник. Стойността на експедицията е около 30 000 долара за един човек - ако се ползва непалска компания да водачи, и 50 000 долара, ако е западна фирма за логистика.

Със скромните си доходи като общ работник - като мияч на чиини тя изкарва минимална заплата, непалката успява да издържа и трите си деца. Но не може да си позволи почти нищо друго и няма дори кола.

В последните години Еверест се качва от стотици хора, а рекорди като на Лхакпа и на сънародника ѝ Нирмал Пурджа, който изкачи всички 14 осемхилядника за 7 месеца, оставят погрешното усещане, че това е по силите на всеки, който има пари - шерпите ще свършат останалото.

Непалката, която е била там 10 пъти, е виждала цената на върха. Между 6 и 10 души умират на Еверест всяка година - при лавини, падания, заради липсата на кислород в зоната на смъртта над 8000 метра. Замръзналите им над 100 тела остават около върха и всеки, тръгнал към Еверест, ги вижда.

"Ако нямаше шерпи, никой нямаше да може да се качи там", казва Лхакпа пред "Гардиън" за приноса на своя често подценяван народ. Който има изключителна връзка с планината. Например, когато бащата на Лхакпа умира, тя отлага една от експедициите си. "Не исках да нося тъгата там, нямаше да е безопасно", обяснява тя.

Снимка: Getty Images

А да кажеш, че е лесно да стигнеш върха на света, само да имаш пари, е обида, казва жената, която няма спонсори, треньор или диетолог, нито дори времето да тренира достатъчно, защото трябва да работи постоянно.

Когато отива на експедиция, тя напуска работата си заради дългия отпуск, който се налага да вземе. Така рискува да остане без дом, а като се върне, поема колкото може повече работа - като касиер в дрогерия и като чистачка по домовете. "Никога не им казвам за Еверест", признава тя. Така доста хора дори не подозират, че чистачката им всъщност е световен рекордьор по качване на най-високия връх на света.

Вероятно тя остава без спонсор, защото въпреки все по-растящата популярност на продуктите за спортове и прекарване на времето на открито - от обувки и раници до оборудване, тя не е продаваема. Непалката не пасва на профила, който обикновено търсят компаниите - няма бляскаво присъствие в Instagram и е просто жена на средна възраст, самотна майка, която говори развален английски.

Затова освен със собствената си заплата, тя финансира експедициите и с краудфъндинг.

След 10-ия си Еверест Лхакпа мечтае за К2 - един от най-опасните осемхилядници и връх, който почти е докоснала преди години, но когато стига под него, времето не позволява да продължи по-нататък.

"Знам, че е налудничаво, всички, които се занимават с екстремни спортове са луди. Но искам да покажа на света, че мога да го направя и че жени като мен могат да го направят", казва рекордьорката.

Но не казва друго - че жените като нея са малко.

   

Най-четените