Сезонът на Еверест започна и стотици хора от цял свят ще атакуват върха. Технологиите, логистиката и комерсиализацията на изкачванията в последните 2 десетилетия доведоха до това, че до най-високия връх на Земята може да стигне едва ли не куцо и сакато - стига да има пари и известна подготовка.
Това, естествено, е преувеличено - 8849 метра височина винаги ще бъдат предизвикателство за човешкото тяло, но върхът е далеч по-достъпен, отколкото в миналат, и е позагубил аурата на върховно предизвикателство.
Затова редица алпинисти търсят допълнителна трудност. Някои опитват да чупят рекорди за бързо изкачване, други - за поредица от осемхилядници, трети се пробват без кислород.
Има и такива, които си поставят за цел да изкачат пълната му височина - тоест да тръгнат към върха от морското равнище и от нула метра.
Което може би прави частта с "класическия" Еверест едва ли не по-лесната част от изпитанието.
Обичайно най-високият връх се изкачва от чуждестранните планинари след полет до столицата на Непал Катманду, а след това и до градчето Лукла. Следва трек до базовия лагер и същинско изкачване.
За пръв път маршрутът от морето до върха е преминат от австралиеца Тим Макартни-Снейп през 1990 г. Той започва от Бенгалския залив, прекосява Индия и ходи 1200 км преди "истинската" атака. Стига до върха без допълнителен кислород.
Има и опити за минаване поне на част от маршрута в по-ниското с колело, включително чак от Арабско море, а през 2013 г. кореецът Ким Чанг-хо поставя и рекорд - стига от Бенгталския залив до върха за 67 дни.
За този пролетен сезон има официално обявени два опита за гросмайсторското постижение и изкачване от 0 до 8849 метра, плюс трети за обратното - от Еверест до Бенгалския залив.
Първият вече е започнал, и е на румънеца Мъдълин Кристеа, известен и като Крис. В началото на март той потегли към Еверест от индийското село Дига на брега на Бенгалския залив. Планът му е да ходи пеша до Еверест и обратно до селото, т.е. 2000 км в рамките на над 100 дни.
Крис, който иначе живее във Великобритания, ходи сам и на ден преминава между 30 и 45 дни в по-равнинната част от предизвикателството. От екипа му споделят пред Explorersweb, че вече е изпитал известни проблеми с хранително натравяне.
След като достигне района на Еверест ще има период на аклиматизация и целта му е да атакува най-високата точка на планетата пред втората половина на май.
Това не е първото изкачване на Кристеа от морето до върха. Той вече бил на Аконкагуа - най-високият връх на Южна Америка, тръгвайки от морското равнище и прекосявайки 200 км в Чили и Аржентина. Румънецът е бил и на Килиманджаро - първенеца на Африка, а началната точка на прехода е бил брегът на Танзания на Индийския океан. И в двата случая след върха се е върнал пеша обратно на морския бряг.
И, да, основната цел на Мъдълин са т.нар. Седем върха - най-високите точки на всеки един от континентите.
Предизвикателството е доста популярно, но Крис цели да стигне до всички тях от морското равнище и пеша, без механизирана помощ, и да се върне до началната точка на нулева височина.
Ако успее, ще е първият с подобно постижение.
Първоначално Крис е целял да изкачи просто Седемте върха, вдъхновен от Беър Грилс и неговата история на Еверест.
"В началото на 20-те си години се чувствах изгубен. Бях приклещен в работа, която мразех, без планове или перспектива животът ми да се подобри. Едва след като прочетох автобиографията на Беър Грилс нещата започнаха да просветват", казва той пред сайта на Британския планинарски съвет - организацията, която представлява алпинистите в Англия и Уелс.
По време на пандемията обаче целта му се развива. "Изкачването на седемте върха стана много популярно, сякаш компаниите за експедиции вършеха голяма част от тежката работа, за да помогнат на клиентите си да постигнат целите си. Исках по-голямо предизвикателство и удвоих целта си до нещо, което никога не е правено", обяснява Крис.
През 2024 г. постига две от целите си - Аконкагуа и малко след това - Килиманджаро. На най-високия връх на Южна Америка се бори с изтощението, носи 20 кг раница, а височината от малко под 7000 метра и силните ветрове се оказват проблем за съня.
При подобни експедиции обаче има логистични предизвикателства и в ниското, където Крис ходи с дни. В някои от нощите спи в палатката си, но особено в Танзания избира основно къщи за гости и хотели заради опасността от крокодили. Често яде местна храна от сергии на улицата, макар че дори не знае с какво се храни заради езиковата бариера.
През 2025 г. опитва да изкачи най-високия връх на Океания - Пункак Джая, или Пирамидата на Карстенс. Намира се в Нова Гвинея и заради проблеми със сигурността се оказва, че няма как да стигне до базовия лагер, освен ако не лети с хеликоптер.
Сега се е насочил към Еверест, но и по-ниските върхове на другите контитенти ще са не по-малко предизвикателство - включително логистиката за най-високия връх в Антарктика - масивът Винсън, Денали в Аляска - първенец на Северна Америка, и Елбрус в Русия - който се приема за най-високия връх на Европа. За последния Крис планира да тръгне от Черно и Каспийско море.
Крис не е единственият, който опитва да стигне Седемте върха само със собствени сили от морското равнище - в някакъв етап на постигане на целта са японецът Сатоки Йодида и новозеландецът Дейв Уилямс, а Йеле Вейт от Белгия прави нещо подобно, но и с колоездене и гребане. Никой от тях обаче не се връща към началната си точка край морето.
За преход от морето до Еверест се подготвя и австралиецът Оливър Форън.
Той обаче цели да подобри рекорда за задвижвано само със собствени сили изкачване на корееца Ким Чанх-хо и да стигне от брега в Индия до Еверест за 60 дни.
Австралиецът планира да премине първоначалните 1150 км в Индия и Непал с колело за 29 дни. Което прави по 100 км на ден в непознат терен и при не особено голям опит с велосипед. Във финалния етап ще ползва помощта на агенция.
Екип от непалски планинари пък опитва да измине пътя на обратно. Тяхната експедиция започва с изкачване на Еверест, а след това слизане с каяк по реките, които водят към Бенгалския залив и изминаване на общо близо 3000 км.
