Най-божествена е първата чаша кафе за деня, най-сладко - първото парче от шоколада, най-сочна - първата част от пържолата, най-приятен - ефектът от едно питие...
Защо тогава продължаваме с още и още, изяждаме целия шоколад, две пържоли и изпиваме толкова вино, че се мразим на другия ден?
Защото ни е трудно да спрем в най-добрия момент, да уцелим баланса във всяко едно нещо - храна, покупки, пари, връзки, работа, почивка, тренировки, емоции, щастие. Да балансираме между нужди и желания.
Шведите го наричат lagom. Това значи "точното количество" или "нито повече, нито по-малко".
За тях lagom е начин на живот и е буквално във всичко - не бива да се изхвърляш или лишаваш от нищо, а да ползваш и вземаш само толкова, колкото ти е нужно.
Колко голямо парче торта искаш? - Lagom. Дрехата е lagom, количеството изпито вино е lagom, времето е lagom. Умереност във всичко.
Това е състояние на духа и начин на мислене, предавани от поколения и наложени от обстоятелствата.
Популярна е теорията, че lagom идва още от времето на викингите. Те е трябвало да пият медовина от една чаша, и за да не остане никой жаден, всеки е отпивал толкова голяма глътка, колкото хем да утоли жаждата си, хем да остане и за всички други.
Ако някой се изхитри да вземе повече от общото, резултатът ще е конфликт, а в морето или в битка никой няма интерес от вражди.
Нелошо обяснение за необходимостта от умереност и старанието да не изпъкваш и влизаш в пререкания е и начинът на живот в негостоприемния север.
Навремето по тези земи всички в големите семейства са живеели заедно, а източникът на топлина - огън, камина или печка, е бил един, което е налагало хората да стоят по цяла зима заедно в едно помещение. Всяко изпъкващо поведение, провокации и конфликти са се разигравали и решавали пред цялото семейство - баби, дядовци, братя, сестри, лели, чичовци, братовчеди и т.н.
Така полека-лека всички се научават на умереност, на сливане с останалите и на баланс. И днес, ако се разходите по улиците на шведски град, ще установите, че огромната част от хората са облечени по подобен начин, в по-убити цветове, в повтарящ се стил, който е елегантен, но не изпъква.
Така изглеждат и къщите - и отвън, и отвътре - с прочутия минималистичен и опростен скандинавски дизайн, такъв е дори и начинът на хранене - пазарува се толкова, колкото ще се яде. Нищо не се изхвърля, но и не се преяжда. Когато си купиш огромен плик с чипс, не го изяждаш наведнъж.
Заплатата не се харчи в деня, в който е преведена, пари не се пръскат импулсивно, покупките се обмислят, а средствата се пестят, за да се използват в точното време и за неща, от които наистина имаш нужда.
Дори да имаш много пари, не ги харчиш показно, не демонстрираш състояние, защото околните ще го приемат за проява на лош вкус.
Lagom важи с пълна сила и за работата. Шведите работят здраво и съвестно, но не до припадък и изтощение. Прочутата fika - кафе паузата в офиса, е задължителна. По време на fika обаче изпиваш една чаша кафе с една канелена кифличка, не две или всички.
Същото важи и за постигането на баланс между работа, личен живот и удоволствия.
Умереността е и в емоционален план - нещо, което вероятно ни е най-трудно да разберем и заради което смятаме шведите за студени.
Дали получава награда от 1 млн. евро, или покупките си от продавачката в магазина, швед би реагирал с учтива усмивка, но без особена емоция - щастието, както и нещастието, не се демонстрират, защото прекалената емоция не е lagom.
За нас може да звучи нелогично, но за тях перфектното състояние е постигнато, когато удариш спирачката в точния момент. Все пак повече от нещо добро не е задължително да е по-хубаво и далеч не е гарантирано, че ще доведе до по-приятен край.
Тази философия за умереност във всичко е до толкова част от шведската национална идентичност, че с нея може да се обясни и прочутият шведски - или скандинавски - социален модел, който приема, че всички са равни и никой няма нужда от прекалено много. Но и никой не бива да живее в нищета.
Помислете за това следващия път, когато посегнете за още едно парче шоколад.
