Детските книги не са детска работа. Всеки човек, който някога в живота си се е опитвал да пише детска приказка, може да потвърди, че за това се изисква майсторство и добро разбиране на света и децата. Затова и захващането именно с детска литература не е за всеки, независимо колко умело пише.
Милен Антиохов много добре разбира това. Той е съосновател на издателство „Рибка", което предлага детски книжки от най-интересните съвременни автори на детска литература в света и у нас, каквито до преди няколко години трудно се намираха в България.
Съмишлениците в основата на „Рибка" са трима - също както в приказките: Милен, писателката и негова съпруга Катя Антонова и илюстраторката Евгения Николова, която е и арт директор в „Рибка".
Появява се през 2013 година с книгата „Рибка", написана от Катя. Оттогава не са спирали да издават книги, подходящи за деца на възраст между 0 и 12 години. Милен и Катя имат четири деца, заради които преди две години от апартамент се местят в къща.
Кои са твоите герои?
Моите герои са четирите ми деца и съпругата ми.
Какво е "Рибка", освен издателство?
То е и идея да предложим за българските деца онова, което другите деца по света получават като детска литература.
Как се готви за четири деца?
Съпругата ми по-добре ще каже, но всеки ден съм бил свидетел. Печката не ни стига, защото тенджерите, които се побират върху котлоните и тавите, които могат да влязат във фурната, са абсолютно недостатъчни като размери. Донякъде това се дължи не само на това, че сме шест човека вкъщи, но и на това, че жена ми готви удивително. Дори когато направи вечеря и опече кекс за десерт, с идеята да остане и за закуска поне за децата, това много рядко се случва. Ангел освен че обожава да яде, няма да спре да повтаря: „Още кекс, още кекс", но освен това е справедлив и казва: „И за Коста, и за Ники, и за Маги, и за тате, и за мама". Трябва и ти да хапнеш, защото разпределя и за теб. Сутрин 30 палачинки въобще не стигат.
На какво искаш да научиш децата си?
Децата правят това, което ти правиш. Няма родител, който да не го знае - децата те имитират, гледат от теб. Бих бил щастлив, ако мога да науча децата си как те самите да бъдат щастливи, да не се поставят в жертва на нещо или някого, а да бъдат щастливи, но и без да принасят в жертва друг. Още нещо, което сякаш е непонятно и за някои големи хора - да осъзнават, че от техните действия има последствия и да могат да поемат отговорност за това. Също - да не се обиждат и да не обиждат. Да изградят и правилно отношение към парите - както да не се срамуват и да се чувстват виновни, ако изкарват много пари, но така и да не смятат, че парите са решение на всичко. Което изобщо не означава, че съм успял да науча добре себе си на всичките тези неща.
Какво винаги правите заедно у дома?
Опитваме се да се храним винаги заедно. Макар че със съпругата ми нямаме нормирано работно време и сами се грижим за четирите си деца, а в същото време и за издателството. Опитваме се, ако е възможно, поне да сядаме на масата заедно. Приятно е и да приготвяме храната заедно. Макар и рядко да успяваме, ако е хубаво времето, играем на криеница всички в двора. Забавляваме се заедно. На малките например им е много интересно да помагат на майка си в готвенето.
Как определяш уюта?
Уютът за мен е удобство. Съпругата ми много се учуди преди години, когато й казах, че не бих отишъл на гости на някого, ако знам, че там няма да може да се седне удобно. Уютът е да ми е удобно там, където седя, където спя, където се храня.
Какво си представяш, когато чуеш думата „дом"?
Представям си уют, представям си спокойствие и лично пространство, презареждане, представям си весело, а понякога уморително, но по весел начин, безкрайно аудио от четири деца, което всъщност не е нужно да си го представям, то си е тук. Най-близки хора, любов, много смях. Също вълшебен аромат на домашно сготвено, филм на лаптопа, макар и гледан на части от по 10-12 минути. Следобедна десетминутна дрямка предимно под формата на пожелание - иначе по-често може да ми се сбъдне в колата, паркирана някъде преди поредната задача, но тази дрямка няма нищо общо с тази в дома. И удобство, разбира се.
Какво можем да научим от детските книжки?
Наблюдение на съпругата ми е, че деца, които контактуват по-често с изкуство, не са толкова агресивни. Всякакво изкуство - дали ще е музика, дали ще са книги. Ние в никакъв случай не сме семейство, в което говорим само за изкуство вкъщи. Смятаме обаче, че хубавите детски книги са изкуство и по всякакъв начин могат да помогнат на детето да си развие сетивата и светоусещането. Децата нямат нужда от нещо, което да развива тяхното въображение. По-важното е то да не бъде смазвано - както, а съжаление, успешно го прави българското училище - с юмрук. Хубавите детски книги могат да говорят на децата на техния език и за по-сериозни теми дори за неща, които може да изглежда почти невъзможно да обясниш на детето. Всякакви трудни теми могат да бъдат добре поднесени чрез хубава детска книга.
Ако можеше да опиташ един свой ден, какъв щеше да е вкусът му и защо?
Като някой от домашните сладкиши на съпругата ми. Никога не знаеш какво е използвала, защото тя не готви по рецепти, а импровизира според продуктите, които намери. Когато го вкусиш, никога не знаеш какво можеш да очакваш - може да изглежда като плодов сладкиш, но да има и други неща в него. Винаги е много вкусен, но когато й кажеш след два-три дни: „Хайде да направиш пак от същото, че много ми хареса", тя казва: „Аз всъщност изобщо не знам какво сложих в него, защото ползвах продуктите, които имах, комбинирах ги и не знаех дали ще получи". Винаги се получава и вкусно, винаги има нещо неизвестно.
