Втората среща с мистериозните Денисови хора

Преди около 41 000 години млада жена умира в студена пещера, високо в планината Алтай в Сибир. Учените откриват една от костиците на кутрето й през 2008 г. Извличат нейното ДНК. А от него стигат до извода, че жената е принадлежала към неизвестна дотогава група от древни човеци, които са нарекли "Денисови хора" по името на пещерата, където е бил открит пръстът.

И до този момент нямаме представа как са изглеждали Денисовите хора. Всички известни фосили от Денисови хора - кутре, пръст от крак и два зъба - се събират върху една длан.

Сега вече знаем доста повече за тях. Знаем почти всяка буква от техния геном. Знаем също, че те са се отделили от близките им сродници - неандерталците, преди около 400 000 г., и че двете групи са се отделили от хомо сапиенс преди около 600 000 години.

Знаем, че когато човешките предтечи са напуснали Африка, те са се срещали с Денисовите хора и са правили секс с тях.

В резултат на това ДНК на Денисовите хора присъства в гените на народи от Азия и Меланезия. Един от тези "Денисови" гени осигурява на съвременните тибетци критично важна способност за адаптация, които им позволява да оцеляват на голяма надморска височина.

Благодарение на изследванията на Шарън Браунинг във Вашингтонския университет, вече знаем, че ДНК на Денисовите хора се е включило в човешкия геном на два пъти.

Две отделни групи от нашите предшественици са се срещали с тези мистериозни човеци, и са правили секс с тях.

Браунинг разработва техника, която сравнява геномите на много съвременни хора и търси нишки ДНК, които с необичайно разнообразни в сравнение със съседните сегменти. Тези разнообразни нишки е вероятно да са наследени от древни човешки видове като неандерталците, Денисовите хора или други все още неоткрити групи.

Тя сравнява сегментите с генома на древните човешки същества, за да определи от коя група точно идва това ДНК.

В генома на хора от Япония и Китай, Браунинг открива няколко сегмента, които почти изцяло съвпадат с генома на жената от Денисовите хора, чието кутре е открито в Алтай.

Но за нейна изненада, намира и сегменти, които са видимо Денисови по произхода си, но са много по-неточни като съответствие с жената от Алтай. Достатъчно близки са, за да е сигурно, че са от Денисови хора, но не са толкова точно съвпадащи.

Това показва, че съвременните хора са наследили ДНК от две отделни групи Денисови хора. Според Браунинг предтечите на съвременните меланезийци са се срещали с Денисовите хора по време на експанзията си из Южна Азия и Малайския полуостров. Двете групи са се смесвали, като около 5% от съвременното меланезийско ДНК има Денисов произход.

Приблизително по същото време предтечите на съвременните жители на Източна Азия са поели по по-северен път през континента, и са се срещнали с друга група Денисови хора, вероятно някъде в близост до пещерата в Алтай. Отново е имало секс. Това е вторият случай, в който Денисово ДНК е проникнало в човешкия геном.

Този принос обаче е бил много по-скромен. Съвременните обитатели на Източна Азия са запазили много по-малко от Денисовите черти в произхода си, отколкото меланезийците - само 0.2% от техния геном. Вероятно групата на източноазиатците е била много по-голяма от тази на Денисовите хора.

Браунинг предполага, че след като има две Денисови вълни, може би ще засече същата тенденция и при неандерталците. За нейна изненада не се случва нищо подобно. Хората от Евразия могат да проследят около 2% от своето ДНК до неандерталците, и изглежда, че тези гени произлизат от една-единствена вълна на смесване с конкретна група -вероятно тя е живяла в европейската част на териториите им.

Това донякъде противоречи на съвременните познания по този въпрос. Някои учени твърдят, че няколко групи от неандерталци са дарили от своето ДНК на съвременните хора, което би обяснило защо източноазиатците имат много повече неандерталско ДНК, отколкото европейците.

Браунинг и нейните колеги обаче твърдят, че не е така, и имат сериозни доказателства, подкрепящи техните изводи.

Засега твърдението изглежда нелогично - знае се, че неандерталците са живели в Европа и Азия, докато Денисовите хора до момента са открити единствено в една сибирска пещера. Тази представа обаче може да е подвеждаща.

Учените анализират генома на двама неандерталци - единият от пещерата Виндия в Хърватия, и друг от региона на Алтай в Сибир - и разликите между тях са по-малки, отколкото между двете Денисови популации, които Браунинг е идентифицирала в разработките си.

Може би неандерталците са били по-големи номади и тяхното население се е смесвало много с други, докато Денисовите хора са оставали на определени места и не са се смесвали с други групи от населението.

Възможно е Денисовите хора да са били по-масово разпространени, отколкото показват ограничените находки на техни кости. Може да са се смесвали с азиатци и папуаси, тъй като тези населения многократно са се срещали

Цялата налична информация за Денисовите хора идва от ограничен генетичен материал от една пещера. Затова всякакви допълнителни разкрития са особено вълнуващи за изследователите.

Новините

Най-четените