Сутрините са прекрасни, когато започват с кафе, хубава закуска и... смислен разговор. Именно това е целта на изданията „Храна за размисъл", организирани от Kaufland България и Creative Mornings. Вдъхновени от свежата храна, лектори и гости се събират заедно сутрин, за да обсъдят големи и малки идеи.
В началото на тази есен „Храна за размисъл" се завърна от ваканцията, като срещна гостите с основателя на частното училище „Пътеки" и детски психолог Галина Николова. Закуската, която се проведе в пространството на „Генератор" на 28 септември, този път се състоеше от дърпана баница, мюсли бисквити със сладък корен, десерт от чия с плодове, ръчно направени протеинови барчета и други вкусотии.
А „виновник" за енергезиращото начало на деня беше кулинарното училище Amuse Bouche. От Webcafe закусихме с продуктите на Kaufland и, впечатлени от фантазията, която са проявили с тях от кулинарното училище, решихме да ви разкажем повече за Борис, Бояна и Катя...
Французите са известни с това, че сполучливо обличат в изрази неуловимото в живота. Тяхно е известното joie de vivre („радост от живота"), с което всекидневните ситуации се представят като празненство. Но на френски е и неповторимото словосъчетание „аmuse-bouche" (амюз буш - удоволствие за устата), с който се обозначава насладата от вкусната храна.
„Амюз буш" се наричат безплатните хапки в скъпите ресторанти, с които главният готвач демонстрира своите умения, преди да си поръчате... И Аmuse Bouche е името на най-голямото и най-старото кулинарно училище в София.
Под „старо" в случая се разбира... 7-годишно.
На 28 септември училището отпразнува края на първите си седем с „рожден ден". Въпреки големите приготовления за празненството, същата петъчна сутрин от Amuse Bouche успяха да направят и специална здравословна закуска за всички, посетили инициативата „Храна за размисъл" на Kaufland и Creative mornings.
По случай своята годишнина, училището също така си „подари" ново пространство в София, което се шири на огромните 400 кв. метра в бившата сграда на завод „Витоша" на бул. „Черни връх" 47.
Толкова много поводи накуп се оказаха чудесна възможност да поговорим с хората, които развиват уменията на любителите кулинари в училището със специално френско име. Или поне с един от тях.
Срещахме се с Борис Тасев, който е един от тримата основни съдружници в Аmuse Bouche.
Първоначалният основател на кулинарното училище е негов познат българин, който започва кулинарни курсове в апартамента си. След година и половина, той решава да замине за САЩ. Иска да остави бизнеса на някого и тогава Борис, който е икономист по образование, и Бояна Рачева, магистър по химия, решават да го купят.
Те се отдават на хобито си да готвят вкусна храна и постепенно го превръщат в професия. Към тях се присъединява и един от най-добрите български сладкари - Катерина Рангелова, която вече 2 години подред става втора в България на кулинарната купа по сладкарство. Тя също няма кулинарно образование, но е изключително отдадена на нещата, които прави.
Резултатът от работата на тримата съдружници е постоянен възход на кулинарното училище.
„Всяка година порастваме, като едно дете. И ето - израснахме си над стаята", казва Борис, демонстрирайки новото пространство, в което ще се помещават кулинарните курсове, фотографските сесии на храна, лекциите, консултациите на заведения и всичко останало, което е свързано с готвене - защото Amuse Bouche не слагат граници на своя бизнес.
Новото пространство е светло, обширно и добре обзаведено с необходимото за обучението по готвене. „Занимаваме се с почти всичко, свързано с храната, с изключение на кетъринг", разказва Борис. „Но ето и че това се случи. За първи път направихме нещо като кетъринг сега, като решихме да помогнем на Kaufland и на Creative mornings, защото харесваме инициативата. Цялата закуска беше приготвена от нас на ръка изцяло."
В Аmuse Bouche основните инструктори, които водят и организират курсовете, са именно съдружниците. Борис и Бояна си поделят „солените" курсове, а Катя, позната още като Sugar Mouse, е по сладкарското обучение. Именно тя е и майстора на закуската за Kaufland и Creative mornings. Oтделно към училището работят още 6 души, които се занимават с администрация, кулинарна фотография и видео.
Обучението е в абсолютно всякакви видове кухня, като тематичните курсове обикновено ги водят гост-лектори. Училището организира и курсове по тайландска, виетнамска и китайска кухня, като ги води професионалист шеф от Виетнам. Тя от година и половина живее в България и работи в ресторант в София.
Amuse Bouche работят и с утвърдени имена като шеф Николов, чиито Niko'las 0/360 стана ресторант на годината за 2017-а в класацията на списание „Бакхус". Курс по захарна декорация в кулинарното училище дава и професионалният сладкар Иван Александров, който беше сред майсторите на кралската торта за сватбата на британския принц Хари и Мегън Маркъл.
Борис подчертава, че всички курсове, организирани от училището, са за любители.
„Нямаме желание да се занимаваме с професионалисти, защото искаме да покажем по-скоро на хората, че готвенето е нещо приятно и си заслужава да го правят вкъщи. Че е много по-забавно така, отколкото да ходят на ресторант да ядат пет вида манджа цял живот. Освен това е и по-здравословно".
На курсове за записват абсолютно всякакви хора - от деца в гимназията, до възрастни хора, които са пенсионери и разполагат с време. Начинаещите се обучават от азбуката - как правилно се държи ножа, как се реже. При курсовете за напреднали се работи с по-специфични продукти, с по-сложни и отнемащи време рецепти.
„При начинаещите даваме основните знания. И ни се е случвало да имаме курсисти от ТОХ (Техникум по обществено хранене), които в 11-ти клас за първи път хващат нож!", възмущава се Борис на нивото на средното професионално образование.
Той самият е завършил икономика в САЩ. В американския университет, където е приет, открива страстта към готвенето в домашни условия, защото храната в стола не била добра.
„След първата година на следването, се преместих в апартамент с кухня, в която можех да готвя. Моят съквартирант първоначално обяви, че е кулинар. За четири години го видях да направи точно две салати, но за сметка на това аз се запалих. Полека-лека ми стана хоби, а аз обичам да задълбавам в разни неща и така..."
Борис и Бояна се самоопределят като привърженици на практиката, но понякога им се налага да се занимават и с много организационна работа. Катя пък консултира различни сладкарски цехове. И тримата правят рецепти и помагат на заведения, които имат нужда от разработване на меню или от ноу-хау.
Според Борис при кулинарията много често се случва любителите да са по-добре подготвени и знаят много повече от професионалистите, особено в тесни сфери, защото това е страст.
„Разликата е, че и любителите, и професионалистите се притесняват, но само професионалистите работят. Всеки може да сготви за 1200 човека. Но любителите се тревожат и не се осмеляват, а професионалистите се притесняват и го правят..."
Борис осъзнава, че е превърнал хобито си в професия, но твърди, че точно това е проблемът.
„Когато нещо ти стане професия, започваш да го правиш всеки ден, то става задължение и работа... А когато е хоби, можеш да задълбочиш повече".
И въпреки това, той е доволен от избора, с който „си плаща сметките" вече десет години.
„А и кой ли в България работи това, което е учил?", пита реторично той. Разбира се, няма нужда от отговор.
