"Исках да създам филм, който бил дал на хората, взимащи LSD по онова време, халюцинациите, които получаваш от дрогата, но без да халюцинираш."
Така сценаристът и режисьор Алехандро Ходоровски описва идеята зад своя нереализиран проект - филмова адаптация на фантастичния роман на Франк Хърбърт "Дюн".
Една мащабна продукция с дизайна на талантливи художници, музиката на Pink Floyd и хора като Салвадор Дали, Орсън Уелс и Мик Джагър в някои от ролите.
През 70-те Ходоровски, подкрепян от френския продуцент Мишел Сейду, отделя няколко години от живота си в избистрянето на идеята как ще изглежда този филм - от сценария, през дизайна на персонажите и актьорите зад тях, до музиката.
В крайна сметка обаче "Дюн" на Ходоровски се сблъсква с реалността на Холивуд. Едно място, в което на твърде творческите идеи не се гледа с добро око, защото има риск да излязат от кутията на доказания печеливш модел за правене на филми. Без значение е дали този риск може да доведе до революция в кино-изкуството.
Днес от този проект са останали само няколко копия от масивна книга, съдържаща сториборда и цялата дизайнерска работа, както и един документален филм от 2013-а - "Дюн на Ходоровски", който разказва за работата по онова, което може би е "най-великият незавършен фантастичен филм в историята".
Кой е Алехандро Ходоровски
Роденият преди почти 90 години чилиец през годините се е занимавал с какво ли не - режисирал и продуцирал е филми, писал е романи, сценарии и комикси, участвал е в собствените си филми, композирал е и се е занимавал с психоанализа...
Още първият му филм - чернобелият "Фандо и Лис" (1968 г.), предизвиква скандал, а подобна аура преследва и следващите му творби. Ходоровски разчита на сюреалистични изображения и послания във филмите си, което му печели много верни почитатели, но и може би ограничава популярността на творчеството му сред масовата аудитория.
За Ходоровски киното е повече изкуство, отколкото индустрия, и подобно на живописта, литературата и поезията олицетворява целта на живота - търсенето на душа.
А понякога, очевидно, това търсене може да придобие смущаващи и скандални форми. Когато в средата на 70-те години режисьорът се заема с най-амбициозния си проект - адаптацията на "Дюн", целта му, по собствените му думи, е да промени съзнанието на младите; да създаде "артистичен, кинематографичен бог".
Ходоровски в документалния филм "Дюн на Ходоровски". Кадър: YouTube
Що е то "Дюн"?
Романът "Дюн" на Франк Хърбърт е научнофантастична история, действието в която се развива в далечното бъдеще. Фокусът пада върху пустинната планета Аракис, където се добива веществото "меланж" (или просто подправката) - наркотик, който разширява човешкото съзнание и заради това е изключително ценен.
Пол Атреидис е наследник на благородната фамилия, която управлява Аракис. Въпреки плановете на злата династия на Харконите, той успява да оцелее и оглавява революцията на свободните хора на Аракис.
Ходоровски обаче няма намерение да се придържа стриктно към книгата и има своите идеи за това как да промени елементи от историята, за да се пригоди тя към неговата визия.
Екип от свещени войни с много, много талант
Ходоровски се усамотява в замък във Франция, където написва сценария на филма. След това започва подбора на своите "свещени войни" - творци, с които да превърне идеята в реалност. В това си търсене за него важен е не само талантът, но и духовността на хората, с които ще работи.
Първият му партньор в това начинание е френският художник на комикси Жан "Мьобиус" Жиро, който с напътствията на Ходоровски създава детайлен сториборд по сценария. Целият филм - всяка сцена, всеки ъгъл на заснемане, движенията на камерата, всяка реплика - е пресъздаден на хартия, макар и само чрез не особено детайлни скици.
Ходоровски иска по специалните ефекти да работи Дъг Тръмбъл, който вече има във филмографията си "2001: Космосическа одисея" на Кубрик. Режисьорът обаче се разочарова от Тръмбъл не като творец, а като човек, и не вярва, че той ще вложи душа в проекта. Така честта се пада на Дан О'Банън (който впоследствие ще остави още по-голям отпечатък върху филмовата фантастика, но ще стигнем и дотам).
Визуалната магия на "Дюн" на Ходоровски е допълнена чрез фантазиите на двама художници. Единият е Крис Фос, чиято работа се фокусира върху космическите, сякаш живи кораби с техните подобни на животински окраски цветове, както и върху някои от сградите на планетата Аракис.
Другият худоник по това време не е особено познато име, макар днес да е легенда. Става дума за Ханс Руди Гигър, чиито творби един ден ще станат основа за създаването на извънземния ксеноморф, основен антагонист в поредицата "Пришелецът" (Alien). Ходоровски е впечатлен от стила на швейцареца и на Гигър се пада задачата да създаде визията на Харконите в неговия специфичен био-органичен стил.
В музикален план "Дюн" на Ходоровски също щеше да е впечатляващо изживяване, тъй като режисьора успява да убеди Pink Floyd, вече издали култовия "The Dark Side of the Moon", да работят по неговия проект. Френската група Magma е избрана за музиката на харконите заради по-тежкото си звучене.
Актьорски състав, дошъл сякаш от звездите
Ходоровски постепенно започва да подбира и актьорите за основните роли във филма. Младият тогава актьор Дейвид Карадайн (Kung-Fu, Kill Bill) трябва да играе дук Лито Атреиди I, баща на Пол Атреидис. Ролята на самия Пол режисьорът отрежда на невръстния си син Бронтис и го подлага на тежко обучение по бойни изкуства и акробатика, за да го кали за ролята. Удо Кир, познат днес от многото си на брой вампирски роли, е избран за ролята на Пайтър дьо Врие - ментат от обкръжението на злия барон Харконен.
Самият барон Владимир Харконен - чудовищно едър мъж, който левитира във въздуха посредством специални антигравитационни импланти - трябва да бъде изигран от режисьора Орсън Уелс.
Ходоровски има ясна идея за това кои лица иска да види в някои от образите в своята адаптация. Той е твърдо решен, че художникът Салвадор Дали трябва да играе Император Шедъм IV. Дали има творческата душа, която Ходоровски търси, и чилиецът е готов да изпълни всяко странно искане на художника. Така певицата Аманда Лиър ("Give a bit of mmh to meeee..."), по това време муза на Дали, получава ролята на принцеса Ирулан, а продуцентът Сейду склонява да плати по 100 000 долара на художника за всяка успешно заснета минута, в която той е Императора.
Миг Джагър - това е другото впечатляващо дори от днешна гледна точка кастинг решение на Ходоровски.
Той иска вокалистът на "Ролинг Стоунс" да изиграе персонажа Фейд-Рота - племенник на барон Харконен. Двамата се срещат на прием в Париж и по думите на режисьора Джагър веднага се съгласява да играе във филма.
Мик Джагър е трябвало да е играе племенника на барон Харконен - Фейд-Рота. В по-късната екранизация на "Дюн" от 1984 г. ролята е дадена на друг музикант - Стинг.
Парите срещу изкуството
Колкото и добра да е една идея, колкото и зрелищен екип да има зад нея, реализацията зависи от финансирането. Продуцентът Сейду започва да обикаля холивудските студиа с копия на огромна книга, съдържаща сториборда на филма, дизайна на персонажите и плана на Ходоровски за осъществяването на мащабния проект.
И макар да са впечатлени от предварителната подготовка, студийните шефове не склоняват да инвестират в проекта, понякога и заради самия режисьор. Една от идеите на Ходоровски, които Холивуд тогава (а може би и днес) отказва да възприеме, е това филмът да е много дълъг - 12-14 часа, че и повече. Студията държат на стандартния тогава формат - час и половина. Екипът е готов да започне снимките, но отказ след отказ става все по-ясно, че може би няма да се намерят необходимите пари.
"Дюн" на Ходоровски така и не намира финансиране, с което на тази творческа епопея е сложен край.
Разочарованието е голямо за всички, които са вложили талант, сърце и душа в работата по "Дюн" на Ходоровски. Още по-голям е ударът, когато работата по адаптация на книгата на Хърбърт е дадена на режисьора Дейвид Линч ("Гумена глава", "Човекът слон", а по-късно - "Туин Пийкс"). Ходоровски е разочарован от това развитие на нещата, но вярва в таланта на Линч. Въпреки това е щастлив, когато гледа завършения "Dune" (1984 г.) и осъзнава, че филмът е ужасен. Едно широко разпространено мнение и до днес.
Наследството на една несбъдната мечта
Идеите - художествени, визуални и технически - залегнали в "Дюн" на Ходоровски може би имат своето отражение върху редица други филми, появили се в годините след прекратяването на проекта. Макар да не може да се твърди със сигурност, че става дума за пряка връзка, някои сходни елементи могат да се открият в продукции като "Флаш Гордън" (1980 г.), първите "Междузвездни войни" (1977 г.), дори "Индиана Джоунс и похитители на изчезналия кивот" (1981 г.).
Макар да не става реалност, проектът на Ходоровски изиграва огромна роля за научната фантастика в киното. Художникът Х.Р.Гигър работи по сценарий, написан от Дан О'Банън - мъжът, който трябва да създаде специалните ефекти в "Дюн" на Ходоровски. Този сценарий се превръща във филма "Пришелецът" (Alien) от 1979 г. Останалото, както казват, е история. История, която се развива и до днес.
За това зрителите да видят една успешна, наистина творческа адаптация на книгата на Франк Хърбърт също има надежда. Режисьорът Дени Вилньов (Arrival, Blade Runner 2049) работи по нова екранизация на "Dune" с участието на Оскар Айзък, Тимъти Шаламет, Стелан Скарсгард, Хавиер Бардем и други популярни в момента лица на холивудския небосклон. Няма как да се предположи дали този проект ще носи същата творческа искра като онзи на Ходоровски от 70-те. Остава надеждата, че резултатът няма да е разочароващ, а Вилньов изглежда като подходящ режисьор за тази тежка задача.
Що се отнася до самия "Дюн" на Ходоровски, този проект завинаги ще остане обгърнат в собствения си мит. Една история за солиден материал, върху който да се гради, един провокативен режисьор, който едва ли не иска да промени киното в опита да създаде своя шедьовър, и група от талантливи творци от различни сфери на изкуството, отдадени на идеята да му помогнат.
Много вероятно е, ако "Дюн" на Ходоровски беше станал реалност, изобщо да не беше така велик, както се предполага от аурата, която проектът има днес заради това, че не е реализиран.
Можеше да е един шарен, твърде дълъг и на места може би объркан филм, който да бъде забравен в идните десетилетия. А можеше и да даде съвсем различна посока на филмовата фантастика.
Никога няма да разберем.
воин (войник) - воИни; война - воЙни Кое не е ясно?