Новият сериал на HBO "Дюн: Пророчеството" започва повече от обещаващо.
Добра актьорска игра, няколко интересни мистерии, обещания за сложни политически игри и машинации, както и закачки, които феновете на книгите на Франк Хърбърт ще хванат.
Трейлъра на "Дюн: Пророчеството" можете да гледате тук:
Да направиш предистория на популярна поредица никога не е лесно начинание, като в случая шоурънърите Даян Адему-Джон и Алисън Шапкър са изправени пред няколко ключови предизвикателства.
Те трябва да разкажат как сестринският орден на Бин Джезърит се е създал и е придобил огромната си мощ, но през нова история, която сама по себе си да е достатъчно интригуваща и увлекателна за зрителите, като също така е изградена до голяма степен в стилистиката и на филмите на Дени Вилньов.
Всичко това трябва да удовлетвори както феновете на книгите (традиционно доста претенциозна група), така и феновете на филмите, но все пак шоуто да може да се гледа и от хора, които досега не са се сблъсквали със света на Дюн.
За основа шоурънърите могат да ползват книгите на Франк Хърбърт, както и тези на сина му Брайън Хърбърт (трилогията за "Великите училища на Дюн" / Great Schools of Dune), но все пак нито една книга не разказва за точно този конкретен период от историята, върху който се фокусира "Дюн: Пророчеството".
С други думи, отвсякъде има дебнещи капани.
Ако искате да разберете кои са основните играчи, кога се развива историята и как се вписва в по-големия свят на Дюн, можете да прочетете обяснителния ни текст по темата:
Сериалът, поне за първия си епизод, показва потенциал, че може да изпълни всички тези задачи и да даде на зрителите вълнуваща история, съдържаща за всекиго по нещо.
Най-важното, което трябва да се каже за "Дюн: Пророчеството", е, че шоуто може да функционира само за себе си и без никаква връзка с филмите или книгите. В началото на първия епизод имаме около 15 минути експозиция и първоначално разполагане на историята, които въвеждат достатъчно добре зрителя и му дават представа какво ще гледа.
Разбира се, сериозен плюс е да познаваш книгите и/или си гледал филмите, защото така разполагаш с много повече контекст.
В тези 15 минути са зададени някои от ключовите конфликти и моменти, които определят действията на водещия протагонист - Върховната майка на ордена Бин Джезърит Валя Харконен (Емили Уотсън). Показано ни е и пророчеството, което се вижда и в заглавието на сериала (и в него има някои много любопитни препратки към феновете - например думите Тиран-Арафел).
Оттам нататък следва надграждането.
Само за един епизод "Дюн: Пророчеството" успява да ни представи богата картина към света на Дюн, разширявайки хоризонтите към невиждани до момента части от историята.
Има обещание за описване на по-широката политическа картина, за тънкия баланс на силите между императора, великите домове и (евентуално) Космическата гилдия.
Загатната е дълбоката роля на религията във все още новото човешко общество след забраната на мислещите машини. Посяват се семената на събития, които ще избуят чак при възхода на Пол Атреидски хилядолетия по-късно.
Или казано с други думи - само в един епизод са заложени елементи, които са задължителни за всяка предистория. Създателите на шоуто гъделичкат апетита на зрителя, за да може той по-пълно да навлезе в фантастичния свят.
Ключово, поне според мен, е залагането на мистерии и на въпроси, горещо нуждаещи се от своя отговор. Какво всъщност вещае това апокалиптично пророчество? Кой всъщност е Дезмънд Харт (героят на Травис Фимел) и каква е крайната му цел?
Тези и други въпроси са поставени така, че да бутат действието в сериала по естествен начин, оставяйки му пространство за развитие.
Много важно е когато сядате да гледате този сериал по вселената на Дюн, да не очаквате нов филм на Дени Вилньов.
Създателите на шоуто действително са се съобразили с естетиката, която режисьорът вкара в своята адаптация, но "Дюн: Пророчеството" е сериал и се държи като сериал. Тук има много повече фокус върху персонажите и отношенията помежду им, вместо върху изграждането на дълбоката атмосферичност, която прави "Дюн" и "Дюн: Част втора" така великолепни за гледане, особено на голям екран.
Визуалните ефекти в сериала не са толкова добри, колкото във филмите, но: 1) това не означава, че сами по себе си са лоши; и 2) те не са най-важното. Акцентът пада върху мотивите на отделните герои и как се влияят от останалите персонажи наоколо.
Прекрасен в това отношение е падишах-императорът Джавико Корино.
Марк Стронг тук прави наистина силна роля, докато показва как най-могъщият човек в цялата империя всъщност се е оказал зависим от своите съветници, благородници и близки. И всеки се бори да има възможност да "насочва" действията му.
Джавико знае, че е наследник на могъщи мъже, но въпреки това се оставя да манипулиран от своята Бин Джезърит съветничка, от съпругата си и от един дошъл отникъде войник.
В същото време Валя Харконен показва своята твърдост на характера и своята безпрекословна вярност към завета на предшественичката си - Върховната майка Ракела Берто-Анирул, докато общува със сестра си Тула, с някои от подчинените си в сестринството или дори като спори с опонентката си за контрола над ордена в самото начало.
В сериал, който толкова разчита на политиката и сложните машинации, акцентът върху персонажите и отношенията помежду им е изключително ценен. И добрата актьорска игра помага много.
Без да имаме някакви блестящи изпълнения, от които човек да губи дъха си, получаваме убедително представяне от по-голямата част от актьорския състав.
Специално мнение в случая може да се изкаже по адрес на Травис Фимел и неговия персонаж Дезмънт Харт - войник, оцелял след покушение на Аракис, докато охранявал операцията по добив на Подправката, който се завръща при императора със скрити мотиви и не особено скрита неприязън към Бин Джезърит.
Очертава се именно той да е в основата на основните проблеми и сътресения в шоуто, които ще движат историята. И макар Фимел да е доста правдоподобен в ролята на харизматичен религиозен фанатик, твърде често сме го виждали като такъв. И е малко разсейващо да виждаш Рагнар от "Викинги" или Кейлъб от "Отгледани от вълци" в новия му герой.
Има, разбира се, още някои спорни елементи и досадни въпроси, за които надеждата е, че ще бъдат изчистени с останалите епизоди.
Например да се даде обяснение защо за 10 хиляди години технологиите между събитията в "Дюн: Пророчеството" и "Дюн" не са мръднали? Или къде са Атреидите, които уж са големите герои от войната срещу машините, но ги няма сред Великите домове?
Или защо никой не използва за тази война официалното ѝ название - Бътларов джихад. Ако имаше нещо в първия епизод, което ме издразни най-много като фен на книгите, беше точно липсата на някои термини, включително Бътларовия джихад и официалната титла падишах-император.
Сериалът трябва тепърва да акцентира върху някои фини детайли - дълбоката религиозност в обществото, както и да представи и останалите ключови играчи - Космическата гилдия, Бин Тлейлакс и иксианците.
Дали "Дюн: Пророчеството" ще отговори на високите очаквания, които създава с първия си епизод, предстои да разберем. И все пак няма как да не сме впечатлени от видяното до момента, тъй като този сериал се опитва да направи нещо смело и се справя достатъчно добре, че да заслужава похвала.
"Дюн: Пророчеството" не е "Дюн". Не е и "Игра на тронове в Космоса". Няма как обаче да се разминем без тези сравнения, просто защото шоуто влиза директно в "тежката категория" и оттук нататък ще се бъде мерен само с най-добрите.
Тъй като сериалът все още е много в началото, няма как да му дадем напълно отлична оценка. Но определено си заслужава 4 от 5 кафенца, че и повече.
