5-те брилянта на Франсис Форд Копола

Filmcafe 06.04.2016, 18:34

Един от най-великите живи режисьори навършва 77 години на 7 април.

Да си припомним 5 от неговите шедьовъра в галерията

"Дъждовни хора", 1969 (The Rain People)

Преди „Къстникът", както Джеймс Каан, така и Роберт Дювал участват във филма на Копола "Дъждовни хора". Това е екпериментален опус с култов статус в стила на екзистенциализма. Според някои критици, "Дъждовни хора" е и един от най-ранните феминистки филми, понеже показва желанието на една жена (в ролята на Натали е актрисата Шърли Найт) да се откъсне от мъжа си и да придобие своя собствена самоличност.

Сюжетът разказва за бременна домакиня, която избягва от мъжа си и започва да скита из САЩ в търсене на себе си. Тя попада на непознат мъж със странното име Килър (Каан) и на самотен пътен полицай (Дювал). Това е странен, дори хипнотичен ранен опит на Копола, който е силно провокативен и некомерсиален. Интересен факт е, че младият Джордж Лукас участва като асистент-режисьор в "Дъждовни хора".

"Кръстникът", 1972 (The Godfather)

Този филм съдържа прекалено много сцени, които вече са се превърнали в класика. Той има и две продължения, но първата част заслужава oсобено сериозно внимание, тъй като е истински пробив в киното - като сценарии, режисура и задаване на жанр.

Филмът ни запознава със семейство Корлеоне, Нюйоркска гангстерска династия, оглавявана от дон Вито (Марлон Брандо). Младият Ал Пачино прави невероятна роля като сина на Вито - Майкъл. От добър той става лош, от военнослужещ, се превръща в кръстник - и всичко това през безкрайно много перипетии.

Визуалният език на филма също е поразяващ - особено невероятната сцена с кръщението в края. Първа част на сагата получава "Оскар" за най-добър филм, за най-добър актьор и за най-добър адаптиран сценарии ("Кръстникът" е по книгата на Марио Пузо). Със сигурност това е и един от най-влиятелните филми на всички времена.

"Разговорът", 1974 (The Conversation)

Повече от 40 години след заснемането си, "Разговорът" продължава да държи зрителския интерес. Това е брилятно изигран трилър с участието на Джейн Хекман в ролята на Хари Коул - агент под прикритие, който случайно попада на заговор за убийство. Разкритието му го оставя без избор.

Интересното е, че филмът печели "Златна палма" в Кан, както и три номинации за "Оскар" - едната от които - за "Най-добър филм" - е издигната успоредно с втория филм на Копола от сагата "Кръстникът", който излиза същата година - и печели наградата.

"Кръстникът II", 1974 (Тhe Godfather II)

Копола определено е в центъра на вниманието през далечната 1974-та. Освен с "Разговорът", той получава вниманието на критиката и с дългоочакваното продължение на "Кръстникът". Втората част на мафиотската сага отбелязва значителен комерсиален успех и е харесана много от критиката.

Според мнозина, втората част е дори още по-смело заснета от първата. Особено възторжено е посрещнато представянето на паралелните драми на героя на Пачино - Майкъл и на баща му - дон Вито, изигран от Робърт де Ниро. Филмът има амбиционзна и определено въздействаща структура, която разглежда цикличността в живота.

Блестящата работа на Копола е оценена с "Оскар"за най-добър филм и за най-добър режисьор.

"Апокалипсис Сега", 1979 (Apocalypse Now)

Вторият филм на Копола, който е отличен на фестивала в Кан е "Апокалипсис сега". Ужасните снимки на филма, свързани първоначално с епичен избор на екип и невероятните претенции на Марлон Брандо, превръщат Копола в призрак - той сваля 40 кг. Докато снима епичната лента за Виетнамската война, той постоянно заплашва със самоубийство. Налага му се и да вади няколко милиона от собствените си сметки, за да финансира начинанието.

Като капак акторът Мартин Шийн бива повален от сърдечен удар в края на снимките, заради изтощителната работа. Отгоре на всичко, тайфун унищожава голяма част от екипировката, а само монтажът на лентата отнема близо 3 години. И все пак резултатът е прекрасен: Виетанската война е предадена по човешки и трагичен начин, а "Апокалипсис сега" се превръща в класически американски военен филм.

Някои от филмовите класики на Франсис Форд Копола от 70-те години и днес се гледат с удоволствие, както заради тяхната артистичност, така и заради силната виталност на персонажите, камерата, режисурата... Заради всичко.

На 7 април бащата на "Кръстникът" навършва 77 години, а това е повод да си припомним 5-те стари филмови класики на един от най-големите съвременни режисьори.

От стягащата гърлото семейна сага, която днес се изучава като абсолютния шедьовър, що се отнася до сценарий и режисура (и двете дело на Копола), до блестящия политически и психологически трилър "Разговорът", филмите на режисьора от 70-те години представялват жанрови образци, заснети с завладяващ реализъм и носещи силни морални послания.

Режисьорският похват на Копола е абсолютно неповторим, въпреки че той строго се придържа към жанровите изисквания на политическите, криминалните и военните филми, заснети според американския кинематографски канон.

Франсис Форд Копола на два пъти е носител на на награда "Оскар" за най-добър филм и за най-добър режисьор и е един от осемте велики, които са печелили два пъти "Златната палма" в Кан.

Вижте 5-те шедьовъра на Копола и си поставете за цел да изгледате поне 3 от тях, ако не познавате творчеството му. Излишно е да уточняваме, че в противен случай едва ли разбирате от кино...