2023-та кино година след Христа. Американската филмова империя и господството на английския език са завладели цялата планета. Цялата ли? Не! Останало е едно непокорно галско село, което от 24 години насам не спира да налива злато в гърнето на френското кино.
Курсът на интерес и приходи не напуска живота на двойката Астерикс и Обеликс от първата им филмова адаптация през 1999 г., а на езика на киното това означава, че приключението трябва да продължи. Нищо че французите не си падат по продължения и спонофи, още по-малко - по-кино, което може да се консумира от широката публика.
"Астерикс и Обеликс" е френският начин да купиш масовия зрител. И когато филмовият бранш забуксува финансово (както стана след пандемията от COVID-19), е време да бъде изваден най-големият коз.
Последният режисьор, който се заема с тази работа, е Гийом Кане с петата продукция за двамата гали - "Астерикс и Обеликс: Мисия Китай".
Филм, който доказва, че французинът не е изпуснал нито един детайл от предишните ленти по комиксите и успешно ги имитира.
Хората, които харесват френската комедия, може да прочетат това като нещо положително. Хуморът на "Астерикс и Обеликс" е незасегнат, рамката на сюжета запазва стария си вид, а героите продължават да изглеждат като оживяла карикатура, макар и да се играят от различни актьори.
Гийом Кане замества Кристиан Клавел в костюма на Астерикс, а Жил Льопуш облича синия раиран панталон на Обеликс, вместо Жерар Депардийо.
Хубавото е, че персонажите са базирани на предварително скроени пародийни характеристики, за които не се изисква извънземна актьорска игра. Същото важи и за сюжета на филма. "Астерикс и Обеликс: Мисия Китай" трябва само да следва предварително написаните темпо, конфликти, кулминация и рамка, за да не се изложи.
Естествено, няма да е отличаващо се заглавие и да изпъкне над останалите четири филма. Но и няма да е празноглав боклук. По тази точка режисьорът се е справил чудесно. Сляпо следва старата школа, като копира дори чувството за сатира на десетократно по-добрия от него Ален Шаба в "Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра".
Така се застрахова, че може да е направил имитация, но поне не е китайска. Противно на българското заглавие на филма.
"Астерикс и Обеликс: Мисия Китай" тръгва оттам, откъдето и неговите предшественици - с бой по лошите римляни.
Петият филм започва с двамата гали, които се разхождат около селцето си и спорят за нещо тривиално, когато пътищата им се пресичат с истинските злодеи в древния свят - войници от римския легион, които си просят демонстрация за действието на вълшебната галска отвара.
Докато Астерикс и Обеликс изпращат римляни в стратосферата, в далечен Китай императрица е похитена от узурпатори, а дъщеря ѝ Фу-И (Джули Чен), подпомогната от бодигарда си и изрусен финикийски търговец, е изпратена да търси помощ в Галия.
В същото време, в трета точка на света, Юлий Цезар (Венсан Касел) планира да анексира Китай, без да провежда референдуми, за да закрепи клатещото си мъжко самочувствие, след като Клеопатра (Марион Котияр) му признава, че му е изневерила с гръцки атлет.
Трите сюжетни линии се срещат на китайска земя, където завоеватели, защитници и нападнати народи мерят стратегиите си. В лагера на едните има магическа напитка, при другите - кунгфу и медитация, а при третите е Златан Ибрахимович.
Да черпи шегите си от присъствието на популярни личности и символи на поп културата също е формула, която Кане заимства от предишните филми за Астерикс и Обеликс. Реакцията тук е гарантирана - взимате познато лице, поставяте го няколко години преди Христа, без да променяте славата или поведението му, и каламбурът се ражда от само себе си.
В Ибрахимович имаше хляб за солидно участие, но незнайно защо режисьорът не е инвестирал в него. Или пък в маниащината на футболните агитки, от които можеше да се издои хумор за половината филм.
Противно на очакванията, Ибрахимович се появява само в две сцени и при това е засенчен от Венсан Касел като Цезар. Същото се случва и с Марион Котияр в ролята на Клеопатра. Идва, колкото да даде стимул на Цезар да остави гроздето и канапето, да си хване биографа и да завоюва нови територии, за да запише още по-дебело името си в историята.
Иронията, с която Венсан Касел влиза в кожата на Юлий Цезар е това, което заслужава да се види в новите "Астерикс и Обеликс".
Актьорът се забавлява от начало до край с ролята си, поддържайки маскарада от арогантност, който още комиксите са измислили за древния пълководец. И за разлика от останалите персонажи, при Цезар има свобода за използване на пародията, каквато е пропусната при останалите герои.
Кане не взима на подбив китайците или тяхната култура (от миналото или настоящето), прави само шеговити намеци с днешните социални движения и навици, и си действа по схематичността на предишните филми.
По това си личат отчайващата му нужда да върне парите на продуцентите и страхът да не би да направи най-негледаемата лента от поредицата. Затова режисьорът стъпва на сигурното - класическите майтапи, които превърнаха Астерикс и Обеликс в символи на френската комедия. Дори да не са нищо ново под слънцето, поне са гаранция, че няма да се издъни зрелищно.
Моралната поука за тези, които търсят такава, е, че когато ти дадат работа, която не искаш да свършиш, но се налага, и нямаш никаква идея какво да правиш, най-добре е да вървиш след оригинала и само тук-там да прилагаш някакъв авторски почерк.
Това не е път, който ще те направи известен режисьор или артист, но поне е път, който ще се отплати финансово, така че да се мечтае и следващи проекти, които да не са блокбъстъри по френски.
ПРИСЪДАТА ЗА "АСТЕРИКС И ОБЕЛИКС: МИСИЯ КИТАЙ":
