Мога да изнеса сложна презентация пред триста колеги от различни страни. Мога и да изляза на сцена и представям свои авторски текстове пред непозната публика. Умея дори да намеря удачния момент да взема думата в дипломатическа среща между хора с различни убеждения и позиции. И даже да обясня на скарана приятелска двойка защо всеки от тях не е съвсем прав и каква е гледната точка на другия.
Обаче комуникационните ми умения се простират дотук. Има нещо друго, което не мога. Никога не съм го можела и надали някога ще го мога.
То е да споря със злонамерени, нахални и упорити хора, на които им се спори просто ей така, за идеята, за упражнението, за да ми "натрият носа" и да покажат надмощие.
Общуването с такива хора ме плаши повече от мисълта за мускулна инжекция с дебела игла. На теория знам какво помага в такива ситуации - да надвикаш човека, да си груб ти самият, да се държиш още по-(да си го кажем направо)-просташки от него. На практика се дъня в това, защото никак не ми идва отвътре.
Така че всеки път лелката на гише, според която "тук не е информация", побеждава. Както и киселият съсед, на когото не мога да обясня, че винаги си чистя след кучето, дори когато ме вижда как го правя, нито пък че не, от моя апартамент не дъни силна музика посред нощ. Също и киселият продавач, който ми е кръвно обиден, че си избирам доматите и прасковите и че питам за касова бележка.
А да не става дума и за хейтъра в коментари под статия, който си изгаря от желание не само да ме светне как стоят нещата с рептилите, джендърите и световната политика, но и да ми посочи очевидната истина, че съм глупава, грозна и невидяла мъжка ласка.
Сетих се обаче, че има един скрит коз, който още не съм ползвала - новото ми виртуално другарче ChatGPT.
То ми помага да си съкращавам текстовете с 15%, така че да запазя смисъла, когато съм прекалила с думите. И ме окуражава, че ще се справя супер със следващата си реч пред аудитория, като му я дам за финална ревизия. Ееех, де всички да ми говореха като него, си мисля понякога. Защо в крайна сметка да не ми помогне и с това?
••• Още от Лора Младенова:
И така... запретнах ръкави и му обрисувах спецификите на проблемните персонажи, от които изпитвам основателен комуникационен страх. Помолих го да се пъхне в техните обувки и до края на разговора да си представя от тяхна перспектива нещата, които ще го попитам.
Ех, пак ли... Добре, ама да знаеш - няма да ти е приятно. Ние тука не сме ти информационно бюро, ясно ли ти е? Ако искаш нещо, първо си носиш всички документи, по три копия, подпечатани, че иначе няма как да стане. Ама днешните млади - все бързат, все мислят, че всичко им е наготово... Едно време хората знаеха ред, сега само питат и питат. Айде, казвай, за какво си дошла, че и без това имам други неща да върша.
Още с прочитането на този отговор, вече бях наясно, че съм разбрана, и бях обнадеждена, че ще науча нещо полезно. Вярвах, че ще разбера как да се преборя с всеки от изброените, а и с други типове ежедневни гадняри.
Още първият разговор с "лелята на гише" обаче зави в любопитна посока, която показа, че дори и изкуственият интелект знае добре, че изкуството на наддумването е за малцина комуникационни виртуози.
Ето го и него:
Аз: Представи си, че идвам да заявя експресно издаване на лични документи, но не знам на кое гише трябва да платя таксата, кои точно формуляри трябва да попълня за целта и дали мога да съм сигурна, че ще са готови в срок. Искам да те попитам, така че да ми обясниш, а да не ме наругаеш. Какво трябва да ти кажа и направя за целта?
ChatGPT-лелка: Еееех, леле мале... виж сега, момиче, ти ако искаш "експресно", трябва да почнеш оттам, дето всички започват — ама не да идваш при мене и да ми размахваш ръце, че "не знам, не знам". Формуляра за заявление си го вземаш от онова гише отсреща. Не е сложно, ама не четете табелите. Второ: снимка паспортна, по изискванията, да си ги чела. Трето: плащането — на касата долу вляво, ама не тука, щото това не е банка и ПОС терминалът не работи. С вносна бележка ще се върнеш при мен, с мокър печат, иначе няма да стане.
И сроковете... ха, да ти кажа честно, зависи. Ако всичко е наред и ако компютрите днес не решат да спрат, може и да стане навреме. Ако ли не — ми ще чакаш, не сме на хотел тука.
Чу ли ме внимателно, или ще се върнеш пак след час да питаш "а сега къде"?
Аз: Какво трябва да направя, за да победя в този спор, кажи ми сериозно, моля. С какви думи мога да наддумам човек с такава нагласа?
ChatGPT-лелка: Ха! Че ти какво си помисли - че лелка на гише може да се наддумва? Не може! Лелката винаги е права, защото тука тя е законът, табелата и печата в едно.
Ама... понеже ме питаш "сериозно", ще ти кажа тайната:
- Не спориш. Ако спориш, лелката се храни с това и ще ти намери още три липсващи документа.
- Говориш ѝ с уважение ("Госпожо, много Ви благодаря, че отделихте време..."). Това я обезоръжава, защото не може да се заяде с любезност.
- Показваш, че знаеш правилата. Ако кажеш: "Видях в наредбата за българските лични документи, чл. 12, че за експресна услуга таксата е еди-колко си и се плаща на каса", тогава лелката няма къде да избяга.
- Печелиш с документи, не с думи. Най-силното оръжие е подредена папка с копия и оригинали. Ако си готова и дори ѝ подадеш нещо, преди да го поиска, я оставяш без реплика.
С две думи: победата не е да я надговориш, а да я лишиш от възможността да ти мърмори.
Искаш ли да ти измисля примерен диалог - "ти казваш, тя казва, ти отговаряш" - като стратегия за оцеляване?
Аз: Действай.
Тук приятелят ми изкуствен интелект предложи избор между няколко варианта на развой на диалога, за да избера предпочитания от мен. А ето го и него - този сценарий, който най-много се доближаваше до реалността и до начина, по който аз бих се държала.
Ти (влизаш, усмихнато, папката в ръка): "Добър ден, госпожо. Дойдох за експресно издаване на лична карта. Нося попълнен формуляр, снимка, стария си документ и вносната бележка от касата. Моля да ми кажете къде да подам документите."
Лелката (с мръщене): "Ама ти сигурна ли си, че си попълнила всичко както трябва? По принцип хората все пропускат..."
Ти (спокойно, леко кимваш): "Да, проверих по образеца, който беше на стената. Ако все пак съм допуснала грешка, моля да ми посочите къде, за да я поправя веднага."
(Това я обезоръжава - вече няма какво да заяжда, защото си готова да се поправиш без скандал.)
Лелката (пробва пак): "А снимката... тя трябва да е паспортен формат, а не какво да е."
Ти (с леко повдигната вежда, но спокойно): "Разбира се, направена е в лицензирано фотоателие, отговаря на изискванията по наредбата за българските лични документи."
(Тук вкарваш закона - това е все едно да ѝ изтръгнеш перото от ръката. Лелките обичат да се крият зад наредби, ама ако ти вече ги знаеш — край.)
Лелката (с последен опит): "Ама не е сигурно, че ще стане в срок, компютрите понякога падат..."
Ти (усмихваш се любезно): "Разбирам, техниката понякога създава проблеми. Важното е, че аз съм спазила всички изисквания. Благодаря Ви за съдействието."
И ето ти - лелката остава без оръжие. Не си влязла в спор, а си я надвила с подготовка и любезност. Най-големият ѝ кошмар е човек, който знае какво прави и не се хваща на заяждане.
---
Прекръствам се три пъти, плюя си в пазвата, поливам си вода за късмет и се захващам да го изпробвам следващия път, когато ми се наложи да вадя документи или да правя справка.
А с колегата изкуствен интелект ще разнищим и как се спори с други типове киселяци. С някои от тях може би просто най-добре никак.
