Интересно е, когато по големите екрани се появи един от най-интригуващите тропи в съвременния романтичен жанр - този, който тества дали главните герои са истински влюбени, или изпитват само мимолетно увлечение.
Още по-обещаващо изглежда, когато сюжетната "бомба" е заложена в центъра на най-дискутираните политически теми в САЩ.
Но макар новият филм на режисьора Кристофер Боргли - "Драмата" - да пристига със заявката да покрие и двата критерия, той така и не успява да надскочи първоначалния интерес.
Вместо това остаава в плен на естетическата си претенция и своя наративно куц разказ.
Основната тема е размита, истинската кулминация така и не настъпва, а героите не достигат до катарзис. Образите им остават бегло щрихирани от първата до последната минута - празнота, която ги лишава от психологическа тежест дори повратната точка на филма.
Трейлъра гледайте тук:
В този мрачен прочит на романтичния жанр, Ема (Зендая) и Чарли (Робърт Патинсън) са сгодена двойка, чийто розов балон внезапно се пука след едно признание.
То поставя началото на неудобна за обсъждане тема, която поради ограничения концептуален обхват на режисьора така и не достига високите си цели.
Въпросите за моралното лицемерие и насилието, преплетени с предразсъдъците за раса и пол, просто "гният" в сценария, без да получат нужното развитие.
Филмът оставя усещане за интелектуална поза без покритие и е видима крачка назад спрямо предишния проект на Боргли - сюрреалистичната комедия Dream Scenario.
Докато там той умело осмиваше "културата на отмяната", тук сякаш отчаяно се опитва да се подмаже на зрителите, предлагайки им герои, с които да се идентифицират.
Подходът му работи до първите 10 минути на филма, когато се запознаваме с водещите персонажи. Виждаме Чарли, който се пренася в спомените за първата си среща с Ема, докато подготвя сватбената си реч.
Запознанството им следва най-захаросаните клишета на романтиката, изтъкани от чист фалш: тя чете в кафене, той забелязва красотата ѝ и събира смелост да я заговори, съчинявайки лъжата, че наскоро е прочел същата книга.
Въпреки прозрачната измама и липсата на свалячески умения у Чарли, героинята решава да му даде шанс.
Тук ядрото в техните отношения е положено изключително добре. Главните герои водят разказа и описвайки историята на връзката си, те не могат да стигнат до нито една смислена причина да са заедно.
Не знаят какво всъщност намират за очарователно един в друг и защо са решили да се оженят. А когато въпросите им се поставят директно, те отговорят с готовите клишета - автоматично и заучено, с което поставят голяма въпросителна над искреността в техните чувства.
Маските обаче падат по време на вечеря с приятели. Окуражени от главната шаферка Рейчъл (Алана Хайм) и доволно подпийнали, Чарли, Ема и кумът им Марк приемат предизвикателството да споделят коя е най-лошата им постъпка.
Докато останалите признават дребни подлости, Ема разкрива нещо чудовищно: като тийнейджърка е откраднала пушката на баща си с намерението да извърши масово убийство.
От този момент вече сценарият и режисурата на Кристофер Боргли започват сериозно да издишат.
Вместо да се хвърли в дълбокото и да изследва противоречивата тема за свободния достъп до оръжие в Щатите, Боргли е действал отгоре-отгоре. Напълно е игнорирал политическия и социален контекст, а е пуснал провокации, които без необходимата основа са по-скоро досадни, отколкото смислени.
Дефицитът на съдържание неизбежно се прехвърля и върху визията.
С напредването на действието визуалният стил се разпада до чиста самоцел. Сюрреалистичните съновидения и агресивните звукови наслоявания бързо започват да дразнят.
Психологическите портрети на Ема и Чарли също са лишени от вътрешна логика. Действията им изглеждат накъсани и произволни, поради което и най-съдбоносните им решения стоят нелепо и немотивирано на екрана.
Въпреки че Зендая демонстрира завидно майсторство, предавайки емоциите на героинята си чрез езика на тялото, нейният образ остава недомислен.
Героят на Патинсън, въпреки таланта му да играе емоционално нестабилни мъже, страда от пълна липса на израстване. Неговата тревога не води до вътрешно пречистване, а си остава на нивото на евтина емоционална манипулация.
В крайна сметка "Драмата" се оказва филм без истинска "захапка".
Поради плиткостта на Чарли и схематичността на Ема, финалът изглежда скалъпен набързо. Получили сме претенциозна опаковка за история, която на финала се оказва поредният куховат опит за модерно кино.
ОЦЕНКАТА ЗА "ДРАМАТА": 2 от 5 кафенца
Филмът "Драмата" излиза по кината от 3 април.
Новите сериали за април може да видите тук:
