Стотици българи изнемогват без енфие вече дни наред в Бали, Шри Ланка и на Малдивите, както би казала Пипи Дългото чорапче. В плен на кризата в Близкия изток, затварянето на основните хъбове в ОАЕ и Катар и авиационния хаос, те не намират разбиране и подкрепа от държавата за евакуация или финансова помощ.
Не намират особено разбиране и сред собствените си сънародници в България, които трудно могат да проявят емпатия към бедстващи туристи на Малдивите.
Колкото повече сравнително основателни причини изтъкват изгнаниците, толкова повече хейт събират под мотото "да бяхте мислили, преди да тръгнете".
Оказалите се изолирани по разни екзотични дестинации, български граждани не успяват да се приберат, тъй като оригиналните им полети през Доха, Дубай или Абу Даби са отменени или пренасрочени. Полетите с други авиокомпании са пълни за дни напред, или пък са доста скъпи и с редица прекачвания.
На този фон някои туристи успяха да се организират - за тях с помощта на туроператор от България ще бъде изпратен чартър до Малдивите, и всички участници в акцията заслужават огромни адмирации. Не се очаква обаче полетът да бъде платен от държавата - за което също адмирации.
Има обаче и бедстващи, които настояват ако не за евакуциия от държавата, то поне за някакви финансови компенсации заради непредвидените разходи. Държавата пък отвръща, че Малдивите и Бали не попадат в зона на военен конфликт - всеки да се оправя сам или с помощта на туроператора, или да търси най-близките консулски служби.
И това е един от редките случаи, в които реакцията на българската държава е аплодирана от сериозна част от гражданите ѝ. Които не смятат, че е редно с пари от бюджета, т.е. с парите на гражданите, да се плаща за евакуационни полети на хора, за чиито живот и здраве няма непосредствена опасност.
Държавата праща и плаща за евакуация на свои граждани от местата, които реално са засегнати от военния конфликт - Дубай, Абу Даби, Оман.
Дали това са политици, футболисти, хора със или без финансови възможности е без значение.
Те са граждани на страната и е нейно задължение да се погрижи за тях - и защото има заплаха за живота и здравето им, и защото се намират на места, където полети няма или са силно намалени заради ограничено въздушно пространство.
Хората на Малдивите и в Бали са в крайно неприятна за тях ситуация, но са живи и здрави и основните щети, които понасят, са финансови.
И колкото повече опитват да мотивират защо трябва да им се помогне, толкова повече хейт събират. Един се нуждаел от лекарствата си, които не може да купи на Малдивите, друг бил с малки деца, трети теглил кредит, за да иде на въпросната екскурзия, четвърти можело да бъдат уволнени, ако не се върнат на работа в спешен порядък...
Този хленч не успява да събуди съчувствие почти у никого, а на доста хора отваря чудесна възможност за добра порция злобно назидание по адрес на "бедните" българи, които се оказват на екскурзии из цял свят.
Общото настроение роди и каламбура "По Бай Тошово време нямаше такива проблеми..." и ситуацията води за пореден път до извода, че у доста наши сънародници още е жив манталитетът от онези времена.
Или с други думи - някои "жертви" по екзотични дестинации показват, че нямат капацитета да се погрижат за себе си на базово ниво. И съответно очакват да го стори някой друг - на пътуване, на което не ги е пращал.
Няма причина държавата да те евакуира или да ти плаща някаква компенсация за форсмажорните ти разходи, защото си останал без медикаменти за хроничното си заболяване.
Елементарният здрав разум и инстинкт за оцеляване предполагат - и то скоро след пандемия, последвал хаос по летищата и постоянни проблеми с въздушния трафик в Близкия изток заради конфликти - да си носиш повече хапчета, отколкото дни ще продължи екскурзията ти по разписание.
Да допускаш, че при подобно пътуване може да настъпи форсмажор, и да имаш някаква готовност за покриване на базови нужди.
Не да не тръгваш, но и да не се оставяш по бели гащи и да се вайкаш пред всички, за да могат те ехидничко да ти отвръщат, че сам си си виновен.
Дори и да носи известна вина, че гражданите ѝ нямат особена финансова грамотност, държавата не следва да насърчава липсата ѝ, "спасявайки" хора, които теглят кредит, за да отидат на другия край на света.
Здравият разум и инстинктът за самосъхранение предполагат, че ако финансовото ти състояние предполага Рим или Букурещ, не се надскачаш с Малдивите, последния iPhone или BMW. Или ако го направиш, си носиш последствията без да мрънкаш.
Което отговаря и на въпроса с бедните българи. Повечето хора, които ходят в Дубай, Бали и Малдивите не са богати, а просто имат приличен стандарт. Вместо да злобеем по техен адрес, можем да се радваме, че българите с подобен приличен стандарт явно стават все повече и повече.
И вероятно бихме имали и още по-висок среден стандарт, ако успеем да се справим с манталитета на жертви, от които нищо не зависи; с липсата на финансова грамотност и с добиването на по-добра ориентация за собствените възможности и света около нас.
Включително като превърнем настоящата ситуация в печеливша като извлечем поуки - най-вече всеки за себе си при следващи пътувания.
Затова и е особено похвално, че групата на Малдивите и туроператор от България успяха да преодолеят формажора, не се обявиха за жертви и със собствени сили си организираха полет, който и ще си платят.
Колкото до държавата - тя със сигурност може да се справи организационно и по-добре - например с помощ при осигуряването на чартъра за сметка на туристите.
