Отново наближаваме това време от годината, в което ще сменяме часа, за да преминем към лятното часово време.
И за пореден път се питаме кога ще се свърши с тази практика два пъти в годината да пренастройваме биологичния ритъм на организма си.
Още през 2019 г. Европейският парламент гласува с голямо мнозинство за премахване на сезонната смяна на часа, считано от 2021 г., но оттогава насам сякаш темата изпадна в дупка и напредък по нея липсва.
Какво всъщност се случва с края на смяната на времето на ниво Европейски съюз?
През 2019 г. наистина изглеждаше сякаш най-накрая ще бъде поставен край на тази практика, която уж трябва да оптимизира ползването на дневната светлина.
Още година преди това у нас имаше мащабна анкета, организирана от правителството, за това кое време предпочитаме да остане, като резултатите показаха сериозен превес в подкрепа на лятното време.
На фона на голямото желание на евродепутатите да решат този въпрос, дойде 2020 г. с пандемията от COVID-19 и изведнъж се оказа, че има други, по-важни проблеми за решаване.
Реално обаче това е само една от причините казусът да не намира развитие. Другата (и до голяма степен по-значима) е, че решението за спиране на смяната на времето остава блокирано в Съвета на ЕС, където са представени правителствата на държавите членки.
Къде е спорът?
На практика отделните държави не могат да се споразумеят върху това какво часово време да бъде запазено, тъй като някои държат да останат на постоянно лятно, докато други настояват, че зимното е естественото, астрономическо време, и трябва да се придържаме към него.
Така например някои северни страни изтъкват, че ако се остави лятното време, през зимата те ще посрещат изгрева чак към 10:00 сутринта, докато други казват, че през лятото слънцето ще залязва твърде рано, което влияе на потреблението на енергия, активния начин на живот и пътната безопасност.
В такъв случай лесно решение би било да оставим на отделните държави сами да преценят за себе си, нали? Всъщност не.
Основната причина държавите да не могат да действат напълно самостоятелно е рискът от фрагментация на Единния пазар. Въпреки че всяка страна има право на избор, Европейският съюз изисква този процес да бъде координиран, за да се избегне "мозайка" от часови зони.
Ако съседни държави (например България и Гърция) изберат различни постоянни времена, разписанията на полети, влакове и автобуси ще станат изключително сложни за управление. Това би довело до закъснения и по-високи разходи за транспортните компании.
Също така в много региони на Европа хората живеят в една държава, а работят в съседна. Различни часови зони в такива райони биха създали ежедневен хаос за хиляди граждани.
Автоматизираните системи за данни и софтуерните мрежи разчитат на предвидимост. Внезапна и некоординирана промяна може да доведе до технически сривове в цифровата инфраструктура.
За капак на всичко общият енергиен пазар на ЕС изисква прецизно планиране на товарите и потреблението. Разминаването в пиковите часове между съседни страни може да усложни балансирането на енергийните мрежи.
Всичко това изисква координираност между държавите по отношение на часовото време.
Европейският парламент обаче все още не се е отказал от идеята да сложи край на местенето на стрелките.
Темата беше поставена сред приоритетите в плана на датското председателство на Съвета на ЕС, което продължи от 1 юли 2025 г. до 31 декември 2025 г.
По време на председателството беше потвърдена необходимостта от нова, актуална оценка на въздействието, която да отчете промените в енергийния пазар и здравеопазването след 2021 г. Проблемът е, че и тези усилия не постигнаха особен напредък.
През октомври 2025 г. испанският премиер Педро Санчес обяви, че правителството му ще настоява пред Съвета на ЕС за премахване на смяната на часа, аргументирайки се с негативното влияние върху здравето и минималните енергийни ползи.
Още същият месец Европейският парламент проведе нов дебат по темата в Страсбург. По време на дебата представители на почти всички политически групи се обединиха около мнението, че сезонната смяна на часа е "отживелица" и трябва да бъде прекратена.
Те поискаха от Европейската комисия и датското председателство на Съвета да обяснят защо законодателният процес е блокиран толкова дълго време.
В отговор еврокомисарят по транспорта Апостолос Цицикостас от Гърция получи подкрепата да изготви план, с който да се сложи край на смяната на стрелките най-късно до края на 2026 г.
Какви са обаче шансовете това да се случи наистина?
В интерес на истината - не особено големи, като пречката отново остава липсата на единна позиция в Съвета на ЕС.
След края на датското председателство на Съвета на ЕС новият ротационен председател Кипър не е включил темата в приоритетите си. И ако Никозия има въобще позиция по казуса, то тя е на пасивно изчакване.
Междувременно държавите-членки все още не са постигнали консенсус кое часово време да бъде избрано за постоянно, за да не се наруши функционирането на единния пазар.
Това означава, че възможността тази година за последно да въртим стрелките на часовника остава пренебрежимо малка.
А дотогава най-добре ще е, ако знаете, че сте склонни към здравословни проблеми покрай смяната на времето, просто да си вземете няколко дни почивка.
