Преди малко повече от две години едно русо момиче застава пред сградата на шведския парламент с табела "Стачка за климата".
Постепенно става ясно, че тийнейджърката се появява на стълбите всеки петък по времето, в което би трябвало да е на училище. Две години по-късно никой не се пита кое е това момиче, особено след като вече се създават и филми за него.
"Аз съм Грета" е шведска продукция, която вече е налична на платформата на Hulu и която проследява как Тунберг се превръща в световен феномен.
Режисьорът Нейтън Гросман всъщност забелязва Грета още през 2018 г. и се впечатлява от упоритостта, с която стои пред парламента в Стокхолм. Той не може да пропусне момичето с плитките, което седи на стълбите и което някои питат защо не е на училище, но повечето всъщност подминават.
Гросман казва на Тунберг, че няма да се бави твърде много със снимките, а освен това снима в по-ниска резолюция, за да може кадрите да не заемат прекалено място на картите му с памет. Когато вижда каква подкрепа започва да консолидира тийнейджърката около себе си, режисьорът осъзнава, че е запаметил исторически момент.
Това са едни от първите сцени от "Аз съм Грета", които проследяват как тогава 16-годишната ученичка набира популярност. Гросман започва да следва Тунберг по световните ѝ изяви като речта ѝ пред ООН и световните лидери.
"Ние сме на ръба на масово унищожение", предупреди тогава тийнейджърката и завършва с емблематичното за нея "Как смеете?!".
Филмът е направен с пълното съгласие на Тунберг, която смята, че една документална продукция за нея може би ще помогне хората да я разберат по-добре и да предадат посланията ѝ. В медиите, по мнението на Гросман, Грета е представяна едностранчиво като вечно сърдита и ядосана.
С други думи, "Аз съм Грета" трябва да е интимен портрет на момиче със сложно минало и, може би, още по-сложно бъдеще. Филмът не скрива някои от най-противоречивите ѝ реплики като тази, че понякога ѝ се иска всички да имат нейния Синдром на Аспергер, за да са поне малко по-чувствителни по темата за климата.
Самата Тунберг е с този синдром, който е от аутистичния спектър. При мнозина той се изразява в болезнено вторачване в даден въпрос, а при Грета този въпрос са климатичните промени.
В документалния филм тя признава, че е започнала дейността си на активист доста наивно, но постепенно си е изяснила посоката, в която трябва да върви. Също така споделя, че е далеч по-щастлива с живота си в момента, защото знае, че прави нещо значимо.
Гросман намира Грета не просто за страстен водач на движение, но и посочва, че тя е забавна и има различни страни на характера.
Така например Тунберг намира Доналд Тръмп и Владимир Путин за "истерично смешни".
Причината да го сподели във филма на Гросман са изказванията и на Тръмп, и на Путин, които по един или друг начин се опитват да омаловажат постиженията на тийнейджърката. Припомняме, че в едно свое обръщение руският президент беше нарекъл Грета "недоучила", а Тръмп като цяло е скептик на тема климатични промени.
Ученичката, която догодина става на 18, посочва, че щом световните лидери се изказват толкова негативно за нея, значи прави нещо правилно. Тя неведнъж е критикувала склонността на президенти и премиери да се опитват да спасяват икономики, дори и с цената на замърсяване на планетата.
В този ред на мисли Гросман вижда продукцията си като доказателство за пропастта между поколенията. Възрастните в лицето на политици и бизнесмени мислят прозаично и с ум, насочен към печалбата, а млади идеалисти като Грета виждат отвъд това и гледат напред в бъдещето, което според тях никак не е розово.
Филмът не крие, че Тунберг понякога едва става от леглото си или че докато е била на онази лодка, с която прекоси Атлантическия океан, често е плакала за дома си.
Въпреки честното представяне и сътрудничеството между Гросман и Тунберг, тя не харесва всеки аспект от документалната продукция.
Тийнейджърката е била твърдо против заглавието да е "Аз съм Грета", защото поставя твърде много акцента върху нея. В Швеция пък филмът ще се излъчва само под името "Грета". Активистката държи да подчертае, че всичко, което е постигнато до момента, се дължи на последователите ѝ.
Плакатът също не допада на Тунберг, защото на него изглежда гримирана, а тя никога не се гримира.
Мнозина намериха начина, по който филмът представя Грета, за меко казано притеснителен. Те видяха в тези 90 минути едно момиче, което от малко е уплашено до смърт от истории за климатични промени до степен да спре да яде и да спи с дни наред, а Синдромът на Аспергер действа като лупа за тези ѝ състояния.
Гросман не крие, че явно момичето живее в постоянна паника за масовото измиране на човечеството и че понякога страховете ѝ са направо преувеличени. Все повече експерти оборват твърде черните прогнози на Тунберг и последователите ѝ и уточняват, че краят не е чак толкова близо или поне не този от глобално затопляне.
Не на последно място, Гросман не крие огромните противоречия в живота на Грета.
Ученичката се бунтува срещу големите корпорации, но нейните речи са писани на MacBook. Докато плава към САЩ, говори по сателитен телефон, но не проявява интерес как успява да използва подобна технология.
И в крайна сметка посланията ѝ се разпространяват толкова мълниеносно благодарение на социалните мрежи, собственост на същите тези омразни корпорации, и на интернета, който консумира колосални количества енергия.
Но вместо да разясни тези противоречия, Тунберг избира да звучи по изненадващ начин накрая на филма - като почти оптимист. За нея "човечеството все още не се е провалило, само ние се проваляме".
