Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Спиралата: Убийствен пъзел” и как серийните убийци станаха активисти за равни права

Един хорър се превръща в сцена за политически въпроси Снимка: Forum Film Bulgaria
Един хорър се превръща в сцена за политически въпроси

Политическа коректност до политическа коректност. За момента това е хоризонтът пред филмовите продукции, които идват от Холивуд, сякаш индустрията си е поставила за цел да включи последните социални движения във всеки кино жанр под слънцето.

Тази амбиция не подмина и ужасите.

Следвайки движението Black Lives Matters, режисьорът Дарън Лин Боузман ("Убийствен пъзел" II, III, IV) предлага нова част на хорър историята "Спиралата: Убийствен пъзел" (Spiral: From the Book of Saw), в която освен ужасът, централно място заема и борбата за равни права.

Филмът проследява детектива и типичен самотен вълк Зики Банкс (Крис Рок), който с известно недоволство посреща новия си партньор, изигран от Макс Мингела, в полицейски участък, където царуват интригите, прикритата омраза и мръсните номера.

Зики е представен като ренегат, чийто образ в 21 век се появява като рядка порода американски мъж, който не се страхува от феминизма и #MeToo и не украсява реалното си мнение за жените.

Детективът се присмива на протокола, говори откровено срещу корумпираните полицаи и не се стеснява да описва жените като хора, на които не може да се вярва.

И все пак той е "доброто ченге" на историята и от него зрителите очакват да се изправи лице в лице с нов род убиец, готов да тероризира полицейското управление под знамето на... защита на равните права.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Началото на лентата е обнадеждаващо. Има съспенс и мистерия, която трябва да се разгадае по кървавите следи, оставила след себе си. 

Подобно на първите осем хорър истории от франчайза "Убийствен пъзел", още от първите минути се разбира, че в основата на сюжета ще легне една смъртоносна игра. Но в новото, девето продължение на сагата, вместо да се придържат към криминално-психологическата стилистика, режисьорът Боузман и сценаристите Джош Столбърг и Питър Голдфингер решават да експериментират със социално-политически мотиви.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Основният персонаж детектив Банкс не е включен в сюжета само за да разреши мистериозните убийства, а и да влезе в ролята на жертва за своите тесногръди колеги, оценяващи го само по цвета на кожата му.

За Крис Рок, който разцъфтява в стендъп комедията, водеща роля в хорър трилър е висока топка, а като добавим и ненужно разтегнатия му образ с елементи на Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс, героят му се превръща в невъзможен за изиграване.

Рок и хорърите с криминална нишка просто не се разбират. Във филма актьорът е най-силен, когато героят му се шегува, и най-слаб, когато е в драматична сцена. Може би сценарият му подлива вода, подобно на ветерана Самюел Джаксън, чийто образ е ограничен до карикатура.

А може би и самият Крис Рок не се чувства комфортно в други роли, освен комедийните, и превръща шегите си в най-запомнящия се момент от филма - нетипичен акцент за ужаси, в които на преден план би трябвало да са убийствата. 

Снимка: Forum Film Bulgaria

Но тези недостатъци са само бели кахъри в сравнение с най-голямата слабост на "Спиралата: Убийствен пъзел" - на финала филмът не казва нищо. Да, свидетели сме на подли номера от полицаи, обвинени в жестокост. Да, поставя се въпросът дали отмъщението е справедливо наказание, но отвъд мрачните убийства и прокрадващите се лозунги срещу расовата дискриминация, зададени въпроси не стигат до логични отговори.

Не става ясно дали убийствата имат по-широк политически и социален резонанс или виждаме само няколко гнили ябълки в по принцип прекрасната кошница на американската полиция. Не се отговаря на въпроса - органите на реда в САЩ по правило расисти ли са?

Не става ясно също дали идеята на Боузман е да създаде автентично продължение на "Убийствен пъзел" или иска да прави политически коментари.

Без тези отговори на филма му липсва стабилното жанрово устройство, което да крепи отделните линии. С много дини под една мишница, "Спиралата: Убийствен пъзел" не може осигури смислен завършек на нито един от засегнатите мотиви и в крайна сметка се получава какофония от подхвърлени реплики и епизоди.

Един бърз преглед на американската история и всеки ще разбере защо темата за расата е толкова деликатна отвъд Океана. Има много добри примери в киното, които са задълбали в историята на робството и сегрегацията в САЩ, че са разчувствали дори нации, които нямат близки контакти с афроамериканци. "Спиралата: Убийствен пъзел" на Дарън Лин Боузман обаче не е сред тях.

Нещо повече, в желанието си да се впише в атмосферата на политическа коректност, смесвайки серийните убийци с равните човешки права, режисьорът създава своеобразна пародия и на хорър жанра, и на социалните движения.

Не е известно доколко създаването на подобни сюжети е в услуга на потиснатите, но със сигурност не е в услуга на самото кино.

"Спиралата: Убийствен пъзел" е в кината от петък, 21 май.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените