Историята на музиката е пълна с изненади и обрати.
И както се случва във всяко изкуство, първоначалната оценка за едно произведение може да се различава радикално от историческото му значение, очертало се по-нататък в годините.
Музикалната индустрия е произвела доста примери за песни и цели албуми, които днес са с легендарен статут, но при излизането си не са приети особено добре.
Някои от тях са низвергнати или подиграни от музикалните критици, други просто по една или друга причина не получават заслуженото първоначално внимание от публиката.
Лоши продажби, невзрачно представяне в класациите и ниски оценки в медиите са съпровождали ранната кариера на множество влиятелни и напредничави изпълнители.
Днес се спираме конкретно на прочутите албуми, които се провалят на пазара при излизането си, но впоследствие са оценени по тотално различен начин.
Макар и с известно закъснение, те са намерили своята аудитория, вдъхновили са цели поколения и понякога даже са оформили нови течения в съвременната музика.
Техните случаи ни напомнят, че невинаги можем да оценим адекватно едно произведение веднага след появата му.
The Beach Boys - Pet Sounds (1966)
Днес този албум е признат за един от най-влиятелните в историята.
Геният на Брайън Уилсън заблестява напълно в грандиозния проект, включващ революционни за времето си звукозаписни методи и цялостни концепции за използване на студийната среда.
Когато обаче Pet Sounds излиза на пазара, той се оказва по-скоро объркващ за американската аудитория и в комерсиален план се представя скромно, сравнен с предните издания на групата. В класациите албумът също не достига челни позиции, защото предлага твърде различна музика от по-ранните поп химни на The Beach Boys.
По същото време в Англия The Beatles се намират в своя пик и до голяма степен засенчват постигнатото от Уилсън и неговата група.
Постепенно през годините обаче значимостта на Pet Sounds за цялото музикално изкуство се избистря все повече и някъде от 90-те нататък албумът получава заслуженото признание.
Radiohead - The Bends (1995)
Култовите експериментатори от Radiohead започват съществуването си като сравнително стандартна алтърнатив рок група.
Още с първия си албум британската петорка успява да създаде масов хит като Creep, но това поражда съответния натиск вторият албум да съдържа песни с подобен потенциал.
И макар че Radiohead значително се развиват във второто си издание, проблемът е, че The Bends излиза в пика на бритпоп вълната, когато класациите на Острова са доминирани от банди като Oasis и Blur.
The Bends не е комерсиална катастрофа, но при излизането си не прави особено впечатление и първоначалните продажби са скромни, особено като го сравним със следващите постижения на състава.
Атмосферичните китари и интроспективните текстове в The Bends не са оценени веднага, но постепенно репутацията му претърпява бум и днес той е смятан за едно от великите постижения на британската музика, вдъхновило групи като Coldplay, Muse и Travis.
The Bends е изпълнен с невероятни песни като My Iron Lung, Street Spirit (Fade Out), Just, Fake Plastic Trees и други от този калибър, станали любими на феновете на групата.
А две години по-късно Radiohead правят абсолютен фурор със следващия си албум OK Computer.
The Stooges - Fun House (1970)
Групата на Иги Поп оказва ключово влияние за формирането на пънк музиката и пънк културата, но в началото The Stooges не са комерсиално успешни. Музикалните критици също не ги оценяват високо и това важи както за дебюта им The Stooges, така и за втория албум Fun House.
Суровата, необуздана енергия и агресивното звучене на бандата на първо време отблъскват доста слушатели, но се доказват като напредничави концепции.
Когато пънк рокът избухва по-късно през 70-те, Fun House е преоткрит и признат за фундаментален албум.
The Velvet Underground - The Velvet Underground & Nico (1967)
Доста подобна съдба има и първият албум на The Velvet Underground. В началото той се възприема като твърде шокиращ, с особено звучене и провокативни, отблъскващи текстове.
Скандалните лирики блокират пътя на The Velvet Underground до радиостанциите и музикалните магазини. Продажбите са плачевни, а критиката оплюва авангардния подход на Лу Рийд и компания.
Но с изминаването на годините The Velvet Underground вдъхновяват няколко поколения музиканти, простиращи се в различни стилове.
А албумът The Velvet Underground & Nico се възприема като начална искра за цели течения в рока, включително арт рок, пънк, гаражен рок, инди рок и доста други.
И както отбелязва прочутият Брайън Ино: "Всеки, който си купи едно от онези 30 хил. копия, създаде собствена банда".
The Stone Roses - The Stone Roses (1989)
Още един пример за група, която е изпреварила времето си и затова през активните си години не получава признанието, което заслужава. В края на 80-те британците издават своя дебютен албум, но продажбите му текат бавно и липсва особено интерес от мейнстрийма.
The Stone Roses сътворяват иновативна за времето си комбинация от звънтящи китари, психеделични звукови текстури и танцувални ритми.
Макар че крайният резултат не е оценен веднага, той става еталон за цялото манчестърско рок движение от следващите години и подготвя почвата за избухването на Oasis и останалите бритпоп звезди.
Днес няма съмнение, че дебютът на The Stone Roses е един от най-важните албуми на своята ера.
Ник Дрейк - Pink Moon (1972)
Ник Дрейк е един от музикантите с трагична съдба. Той умира само на 26 години от свръхдоза антидепресанти, а докато е жив не постига значими музикални успехи. През краткия си живот страда от депресия и не е склонен да се изявява пред големи аудитории.
След като записва Pink Moon, съвсем спира с концертите и записите на песни, оттегля се в дома на родителите си и две години по-късно намира смъртта си.
Самият албум Pink Moon преминава почти незабелязано след премиерата, с минимални продажби и пренебрежение от критиката.
Но меланхоличните и чувствени песни, доминирани от акустична китара, остават за историята и са преоткрити години по-късно, за да вдъхновят безброй слушатели и музиканти.
Инди фолк и фолк рок изпълнителите на новото време дължат страшно много на Ник Дрейк и на неговия последен музикален шедьовър.
