Дали и как може да се ползва изразът „Черен петък"?
Една седмица преди т. нар. Черен петък (25.11.2016 г.) стана изключително актуален въпросът за марките „Черен петък" и „Black Friday". В медиите беше разпространена информация, че те са запазени от „Данте Интернешънъл" СА - собственик на сайта за онлайн търговия eMag. Много от нашите клиенти, които се занимават с производство, търговия и онлайн търговия, ни се обадиха притеснени, за да попитат какво означава това от правна гледна точка и как трябва да постъпят те в дадената ситуация.
Затова, без да коментираме рекламния ефект на тази новина и без да сме в състояние да обхванем всички подробности по казуса в този формат, ще се спрем на някои основни правни аспекти, свързани с нея:
Какво е регистрирано?
При справка в Патентно ведомство може да се види, че румънското дружество „Данте Интернешънъл" СА е регистрирало няколко марки, свързани с Черен петък, между които словна марка „Черен петък" и словна марка „Black Friday". И двете марки са регистрирани за клас 35, в който се включват услуги, свързани с реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация и административна дейност.
Какво означава това?
Марките не се регистрират по принцип, а за определен „клас" - група стоки или услуги по Международната класификация. Това означава, че марките се регистрират само за стоки и услуги, които са включени в съответния клас, и че притежателят на марката няма права върху нея за всички сфери на производството, търговията и предоставянето на услуги, а само за тези, за които тя е регистрирана.
В конкретния случай регистрираният клас 35 обхваща главно услуги, извършвани от лица или организации, чиято основна цел е помощ при управлението на търговски сделки, както и услуги, извършвани от рекламни агенции, осъществяващи главно връзките с широката публика, разпространяване на съобщения или обяви и др. подобни. Подробен списък на услугите, включени в клас 35, може да бъде видян тук.
Следователно всички дейности, които не са включени в клас 35 и които не се предоставят като услуга на трети лица, не се обхващат от ограниченията на регистрираната марка. За производителите и търговците на стоки и услуги извън описаните, не съществува основание за притеснение. Например мебелите са включени в клас 20, играчките в клас 28, различните храни и напитки - в клас 29 до 33 и т.н.
Ето защо регистрираните в клас 35 марки не могат да попречат на ползването на „черен петък"за стоки от изброените или други нерегистрирани класове.
Какви ограничения налага марката за регистрирания клас?
Правото върху марка включва правото на притежателя ѝ да я използва и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен или сходен на нея. Забраната за използване включва поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, предлагането или предоставянето на услуги с този знак, както и използването на знака в реклами, но само що се отнася до дейностите, включени в клас 35, които са описани по-горе.
Ето защо не е напълно акуратно от юридическа гледна точка да се твърди, че никой търговец няма право да рекламира собствената си дейност чрез тези словосъчетания.
Нарушението на горните ограничения може да доведе до административно наказание под формата на имуществена санкция до 3000 лв., както и до гражданска отговорност за парично обезщетение, чийто размерът ще зависи от размера на вредите, причинени от непозволеното ползване на марката. Допълнително може да се търси отговорност и по Закона за защита на конкуренцията, като за нарушаване на забраните за нелоялна конкуренция КЗК може налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година.
Какво може да разреши собственикът на марката?
В медиите беше разпространено, че от „Данте Интернешънъл" СА са решили да разрешат и на други компании в България да използват марката „Черен петък". Юридическите последици от това изявление обаче са с несигурен резултат.
Неясно е от кого произлиза и по какъв начин е дадено. Като цяло то не съставлява разрешение за ползване на марката по предвидения в закона ред, тъй като Законът за марките и географските означения изисква подписването на лицензионен договор в писмена форма, чрез който притежателят на марката да разреши на трети лица използването й. Ако се стигне до съдебен спор, подобно медийно изявление няма да се счете за заместител на лицензионен договор.
Какво следва?
Българският закон не позволява регистрацията на марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги.
Ако регистрацията на марка е извършена в нарушение на горната забрана, марката подлежи на заличаване, като искане може да се подаде от всяко заинтересовано лице.
Следователно логичният въпрос е дали „черен петък" е станал обичаен в търговската практика на България. Ако това е така, всеки един търговец, който извършва дейност, включена в клас 35, може да инициира процедура по заличаване на марка, за която счита, че е регистрирана в противоречие със закона.
Евентуалното заличаване на марка би довело до прекратяване на правата на държателя ѝ, включително на правото му да забрани на третите лица да я ползват. Трябва да се има предвид обаче, че едно такова заличаване няма да засегне влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото те са изпълнени преди заличаването. Ето защо до датата на официалното заличаване всички законни действия на собственика, с които той защитава марката и/или търси обезщетение за нарушение на правата му, ще се считат за валидни.
Алтернативата
Алтернативата, която използват към момента някои търговци, е да рекламират чрез понятия, които наподобяват само частично фразата „черен петък" - например „промо петък", „този петък", „лудият петък" и др. За да не е налице нарушение на правата на държателя, трябва изразът да е достатъчно различен, че да не може да създаде вероятност за объркване у потребителя с вече регистрираната марка.
Очаква в следващите няколко дни и експертите от Патентно ведомство да публикуват на сайта на ведомството становище по казуса.
Настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет. Цитираните имена и информация са взети от публично достъпни източници.
* Статията е създадена от екипа на адвокатско дружество Димитрова и Стайкова. Webcafe.bg публикува материала с разрешението на авторите.
