Петък беше черен ден за бизнеса в Хърватия. Търговски центрове, магазини, бензиностанции - всички те бяха почти празни през целия ден, след като една голяма част от гражданите на страната подкрепиха еднодневния бойкот на пазаруването.
Хърватите са недоволни от новия ръст на цените и силната инфлация в страната и решават да изразят недоволството си по един прост начин - един ден, в който отказват да пазаруват.
Инициативата започна във Facebook групата "Здравей, инспекторе", като впоследствие тя беше подкрепена от Европейския център за потребителски постижения и редица други асоциации за защита на потребителите, синдикати, политически партии и дори министъра на икономиката Анте Сушняр, предава АФП.
Кампанията за деня на бойкот започна с публикации в социалните медии.
"На 24 януари в Хърватия ще има бойкот срещу високите цени на храните. Призоваваме хората да не купуват нищо на този ден. Уверете се, че сте се запазили за този ден, сякаш е неделя", се казва в едно от предупредителните съобщения.
В самия ден до 11:00 часа преди обяд стана ясно, че магазините са издали 40% по-малко касови бележки в сравнение със същия период миналия петък, става ясно от изявление на данъчната служба на страната.
Там се посочва още, че общият регистриран оборот е паднал с 47% в сравнение с миналата седмица.
Според един от организаторите на протеста - Йосип Келемен от групата групата "Здравей, инспекторе", бойкотът е шокирал търговците на дребно.
"Хората се чувстват измамени. Дори заможните хора ни подкрепиха, те се чувстват по същия начин", допълва той.
От профсъюзите също застават зад идеята. Местният профсъюзен лидер Кресимир Север коментира пред BIRN, че бойкотът е единственото истинско оръжие на хората срещу високите цени.
Той цитира и други примери на потребителски бойкоти от Италия, Турция и Великобритания, където хората са престанали да купуват дадени стоки като кафе, паста и хляб, а впоследствие търговците са намалили цените.
Икономическият анализатор Дамир Новотни обаче не е толкова оптимистично настроен. Според него нито подобни организирани потребители, нито правителството могат да повлияят на цените чрез подобни бойкоти.
---
Какви бяха реакциите след първите 6 месеца в еврозоната в Хърватия:
"Потребителите може да се организират за един ден и да бойкотират търговците на дребно. В пазарно ориентираните икономики обаче колективните потребителски действия не могат да окажат влияние върху общата инфлация", обяснява той пред местната агенция "Хана".
От опозицията също застанаха зад протеста на потребителите, но оттам посочват, че е работа на правителството да се бори с инфлацията. И то не трябва да прехвърля отговорността върху търговците на дребно.
Според някои експерти инфлацията в Хърватия до голяма степен се подхранва от раздутия публичен сектор на страната. Страната има една от най-високите ставки на ДДС в целия Европейски съюз. Недоволни потребителски групи обаче виждат проблема в приемането на еврото през януари 2023 г. като официална валута на страната.
Икономистите обясняват, че за инфлацията влияят редица фактори, а еврото е само един от тях.
Въпреки това обаче към декември миналата година Хърватия отчете годишна инфлация от 4,5% - най-високата в еврозоната, където средното повишение на цените на годишна база е 2,4%.
Според официалните правителствени данни средната нетна заплата в страната към ноември миналата година е 1366 евро.
