Той е едва на 26. Представител е на породата "бял рапър", която мнозина по света свързват изцяло с Еминем. Въпреки това има своите фенове още от първите си стъпки на рап сцената в родния си Питсбърг, когато е едва на 14. С времето се отказва от своя парти-рап стил - музиката му започва да еволюира, а темите в текстовете му стават по-зрели. Това може и да не води до по-големи комерсиални успехи, но му печели симпатиите на критиката, която оценява това, че младият рапър се развива.
7 септември 2018-а обаче слага край на всичко това. Рапърът Мак Милър, роден с името Малкълм Маккормик, напуска този свят, докато е в дома си в Лос Анджелис. В 11:51 ч. пристигналият на място лекарски екип го обявява за мъртъв.
Според TMZ причината е свръхдоза – приемливо обяснение с оглед на проблемите със забранени вещества, които Милър е имал в миналото си. Близките и роднините, разбираемо, не коментират.
Както за съжаление често се случва в шоубизнеса, смъртта на Милър го направи по-популярен, превърна го в "тема". Всеки изразява мнение, което варира от "поредния наркоман" до "жертва на любовта си". Някои негови фенове дори решиха да търсят вината не в самия него, а в бившата му приятелка – певицата Ариана Гранде.
Един поглед към кариерата на рапъра и последните месеци от живота му обаче показва, че това сякаш не е умишленото деяние на един депресиран човек, взел съзнателното решение да сложи край на живота си, така както направиха много други популярни музиканти като Честър Бенингтън (Linkin Park) и Крис Корнел.
Но при Милър не е точно така. Хапчетата и алкохола от години са част от неговия живот. Създавали са му проблеми и преди. Провалът на връзката му вероятно също се е отразил на отношенията му с тези зависимости.
Но въпреки това от интервютата на Милър лъха усещането, че той е творец, който не иска да се отказва от живота, а иска да продължава да твори и да се развива.
"По-скоро ще бъда банален бял рапър, отколкото някакъв наркоманизиран провал, който дори не може да излезе от дома си. Предозирането просто не е готино. Не оставаш в историята с това, че си предозирал. Просто умираш", казва рапърът пред The Fader.
Иронията е, че точно това се случи с него.
Зависимости
Милър започва кариерата си още през 2006-а, а първата му по-популярна песен е от 2011-а и се казва "Donald Trump" (виж карето вдясно). Тогава подписва и сделка с лейбъла на Уиз Калифа Rostrum Records и бързо трупа успехи сред една конкретна аудитория – младите фенове на рап-музиката, които искат да се забавляват.
Първият му албум е комерсиален хит, въпреки слабите ревюта. Милър обаче не държи толкова на финансовия аспект на музикалния бизнес, колкото на творческата си свобода. С времето текстовете му стават по-мрачни и същевременно узряват. Всеки следващ негов албум е по-добре приет от предишния.
Но славата, това да те следят под лупа и да чакат да направиш и най-малката грешка, се оказва трудно предизвикателство за него, както и за много други на негово място. Както сам признава, всичко това създава огромно напрежение. Въпреки това Милър не опитва да брани имиджа си, такъв, какъвто мисли, че трябва да бъде, защото според него това ще е твърде "изтощително". По-важна е музиката, а останалото "отминава за ден".
Още във Faces, негов микстейп от 2014-а, вече са налице темите за наркотиците и ранната смърт. За никого не е тайна, че Милър е има проблеми.
Самият той открито е говорил за тях в миналото. Споделял е за зависимостта си към "lean" - комбинация от лекарствата кодеин и прометазин. А след няколкогодишен период на въздържание отново започва да пие, посочва Rolling Stone.
Онзи период от 2014-а, изглежда, е сред най-мрачните в живота му, но както Милър сам обяснява "това е животът, всичко е в емоциите". Той излива моментното си състояние в музиката си и я използва като терапевтично средство.
Посочва, че именно чрез песните му човек може да го опознае истински и да разбере как се чувства. Дори на свои приятели, с които отдавна не е комуникирал, казва, че ако искат да знаят как е, могат просто да чуят последните му песни.
Натискът става още по-голям, когато през 2016-а започва връзка с певицата Ариана Гранде. Покрай нейната популярност името му е измъкнато от нишата на рапърите, които само по-отдадените фенове познават, и той се превръща в "знаменитост" - от онези хора, към които папараците имат твърде голям интерес.
Да си виновен без вина
Именно Гранде сега търпи последствията от смъртта на бившия си приятел. Много негови фенове обвиняват нея за случилото се.
Причината е, че в началото на май 2018 г. певицата се разделя с Милър, с което слага край на близо двегодишната им връзка. В Instagram тогава тя споделя, че той остава един от "най-добрите й приятели" и "любими хора на планетата". Милите думи обаче не успяват да замаскират по-сложната ситуация, която излиза наяве малко по-късно.
Същият месец Милър катастрофира в южна Калифорния. Оказва се, че не е шофирал трезвен и са му повдигнати обвинения. Още тогава фенове започват да нападат певицата онлайн, обвинявайки я, че тя е виновна за състоянието на бившия си.
В свой отговор на подобен коментар тя посочва, че именно проблемите на Милър с различни вещества са сред причините за раздялата. Не само това - определя връзката си с рапъра като "токсична".
"Не съм бавачка, нито майка, и нито една жена не трябва да се чувства сякаш трябва да бъде такава. Грижих се за него и се опитах да подкрепям неговата трезвеност и от години се моля да намери баланса (и винаги ще го правя), но да обвиняваш жени за неумението на мъж да се държи на ниво - това вече е голям проблем", пише Гранде.
Както може да се очаква, фенове отново нападнаха певицата след като стана ясно, че Милър е починал. Те търсят причината за случилото се в нейната раздяла с него, която беше последвана от новата й връзка с актьора и комик Пийт Дейвидсън. Двамата започват да се срещат през май, а през юни вече са сгодени.
И макар това вероятно да се е отразило на Милър, няма как Гранде да бъде обвинява за трагичния край на неговия живот. Тя е права за едно – нито една жена (нито мъж) не е длъжна да остане в токсична връзка, когато човекът отсреща не желае да се промени.
Що се отнася до зависимостите на Милър, те очевидно са налице още преди двамата да станат двойка. Ако наистина са били причина за тяхната раздяла, то той очевидно не е успял да ги преодолее.
Последният албум
През август излезе последният албум на Милър - "Swimming". И той беше приет добре от критиката, като отново върна рапъра по пътя към комерсиалния успех – албумът дебютира под номер 3 в чарта на Billboard. В текстовете отново се разглеждат темите за неговата трезвеност, а дори и инцидента през май, при който катастрофира.
Както Милър сам признава, творчеството му е отражение на неговия вътрешен свят. Но в последното му интервю, което се появява във Vulture ден преди смъртта му, по нищо не личи, че той обмисля самоубийство. Напротив – звучи като човек, който иска да продължава да расте. Обяснява, че прекарва голяма част от времето си, ангажиран с музика. Тренира и се опитва да балансира диетата си.
Но признава, че се бори със своите собствени демони.
"Наистина не искам просто щастие. Не искам и само тъга. Не искам да съм депресиран. Искам да мога да имам добри дни и лоши дни. Не мога да си представя, че няма да има дни, в които ще се будя и ще си казвам "Не искам да правя нищо". И след това да има дни, в които се събуждаш и се чувстваш на върха на света", казва Милър.
Реакциите
Новината за смъртта на Милър доведе до множество реакции в музикалния свят. Преобладава мнението за това колко "мил" и "добър" всъщност е бил 26-годишният музикант.
Сред хората, които му посветиха песен на свой концерт през уикенда, може би изненадващо, беше и сър Елтън Джон. Той посвети на покойния рапър изпълнението на песента "Don't let the sun go down on me" и коментира, че е "немислимо как толкова млад човек с толкова голям талант може да направи нещо подобно".
Но ето, че е възможно. Въпросът остава – дали Милър го е направил умишлено, или свръхдозата е била непредвидена грешка.
От едната страна стои провалената връзка с приятелката, която месец след това вече има годеник. Там е стресът от това да станеш известен на 18 и всеки да следи всяка твоя крачка. В същата категория падат и зависимостите, следствие от същата тази слава, така и от напрежението, което тя носи.
Но от другата страна са творческият дух и желанието да твориш. Любовта към музиката, която не се ограничава до рапа – все пак Милър е имал и свой любим член на Beatles (Ленън). Желанието да се развиваш като творец, което ясно личи в музиката му и търсенето на едно по-зряло и сериозно звучене.
И дано поне феновете му го запомнят именно с музиката му, а не с обстоятелствата около неговата смърт. Защото както личи и от думите му, той самият не би искал това.
