"Злосторница" е мюзикъл, който неведнъж съм хващала да шества като референция из филми и сериали. Подхвърляше се като заглавие - възлово за американския светоглед. Събирателно за нация, която малко или много се разполовява в полярните крайности.
Ето защо винаги ми е било адски любопитно да гледам спектакъла. Но понеже няма как да отскоча до "Бродуей", чаках филмът "Злосторница" да дойде по кината.
След 2 часа и 40 минути прожекция обаче не мога да проумея наистина ли са толкова инфантилни масовите вкусове в САЩ, че това да е сред най-харесваните произведения от сцената.
Тук е честно да направя една бърза уговорка - възможно е да давам прибързани оценки. Имайте предвид, че "Злосторница" на Джон М. Чу, който излиза на 22 ноември, е първата от двете части на филма и следователно - не съм видяла пълното разгръщане на историята.
Но пак е интересно защо Чу не се е постарал да събере целия мюзикъл в една лента, а го е разтегнал рекордно с песни и танци, така че още от въведението да дотяга.
Трейлър на "Злосторница" гледайте тук:
В неговия вариант "Злосторница" ще избуи само сред заклетите почитатели на постановката. Тези, които знаят какво предстои, имат си любими изпълнения и искат да видят света на "Вълшебникът от Оз" през призмата на неограничените финансови възможности.
За другите "Злосторница" е като детска дискотека - яко музика, танци и шарения, но малко сюжет. Цялата събитийност във филма горе-долу е събрана още в трейлъра.
Историята започва с новината, че злата вещица на Запада е мъртва. Виждаме черната ѝ островърха шапка, знакова за нейния моден ансамбъл, захвърлена на пода, а няколко секунди по-късно меденият глас на добрата вещица Глинда (Ариана Гранде) потвърждава информацията.
Народът в Оз ликува, защото са се отървали от зелената Елфаба (Синтия Ериво). Избухват в концерт от изпълнения, за да отпразнуват радостта, а към тях се присъединява и Глинда.
След излишно дълги и безкрайни пърформанси, на които им загубих бройката, Глинда разтърсва червенобузестите жители на Оз, като им признава, че в миналото със злата вещица са били приятелки.
Двете се срещат в университета Шиз и стават съквартирантки по неволя. Глинда, напълно погълната от себе си в студентските години, се оплита, когато е помолена да настани Елфаба в частния си апартамент.
А Елфаба заради безразличието, което баща ѝ показва към нея, се съгласява да дели стая с момиче, което не понася.
От самото начало двете героини са положени в двата края на тийнейджърския хабитат. Глинда е популярната, красива кокетка, която събира свита от фенове, където и да отиде.
Докато Елфаба е социален изгнаник. Отритната заради неестесвената си зелена кожа, подигравана от връстниците си, но поощрявана от учителите, защото е неспасяем книжен плъх.
Отношенията на двете вещици се развиват в посоката на парещите конфликти, докато на едно парти Глинда не прекалява. Спретва незаслужено публично унижение на съквартирантката си, след което се разкайва и става най-добрата приятелка на Елфаба.
В общи линии историята на първия филм "Злосторница" е история за съзряването. Следва етапите, в които момичетата се разделят с нормалното за възрастта им повърхностно отношение към хората.
Показва, че двама души с коренно различен моден вкус и интереси могат да се сближат на база общи ценности и характер. И независимо че външно изглеждат различно, вътрешно могат да се еднакво емпатични и чувствителни. Да имат сходни нужди.
Проблемът е, че в "Злостотница" Джон М. Чу е разгледал темата отгоре-отгоре. Прекалил е с използването на музикалните елементи и е смазал сърцевината на сюжета.
Твърде честите и ненужни изпълнения разсейват, вместо да са лакомството към историята, и на тяхната обстойност се дължи чудовищната продължителност на филма - близо 3 часа като прибавим и рекламите преди началото.
Това решение обаче поставя "Злосторница" пред кофти парадокс. Историята е като за деца, но дължината на филма е непосилна за малката публика. А възрастните трудно ще се вържат на плоския сценарий, при който антагонизмът идва от училищното състезание по популярност.
Филмът страда и от липсата на добре написани поддържащи персонажи. Във фоновите герои няма грам живец. Влизат в сцените, казват някакви реплики, пеят, разбира се, и излизат, без да са оставят следа.
Цялата тежест на мюзикъла пада върху Елфаба и Глинда, а Синтия Ериво и Ариана Гранде се справят превъзходно в ролите си.
Ериво безпогрешно събужда съчувствието на публиката, а Ариана е страшна скица, докато маниерничи в облика на Глинда.
Голям плюс на "Злосторница" са също визуалното майсторство, кинематографията, декорите и костюмите. Продукцията успява да ви пренесе във фантастичен свят, плод на безкрайно смело въображение.
Жалкото е, че мюзикълът носеше потенциала да бъде изключително трогателен, освен красив, но сега може да разчувства само хората, които психически са замръзнали на 12-годишна възраст.
Омайва ни с визия, занимава ни с битките за популярност, но загърбва съществените теми. С което ме кара да се чудя - как така това произведение превърнало в една от големите класики на "Бродуей".
ПРИСЪДАТА ЗА "ЗЛОСТОРНИЦА": 2 от 5 кафенца
"Злосторница" излиза по кината на 22 ноември.
