Близо 20% от българите страдат от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение, но влошават качеството на живот, намаляват трудоспособността и имат цялостно отражение върху икономическия статус на страната и самочувствието на нейните граждани.
Това заявява пред БТА д-р Христо Хинков - началник на сектор "Психично здраве" към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), по повод Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва на 10 октомври.
Данни и на Евростат и на Световната здравна организация (СЗО) показват, че освен че е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, България сериозно изостава и по отношение на психичното здраве на нацията, където нещата са драстично влошени в геометрична прогресия. Разходите за психиатрична помощ са около 2% от общите разходи за здравеопазване.
Според данни на експерта за 2011 г. разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са били от 2 до 5 пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната. Подобно е било съотношението и по отношение на центровете за психично здраве (бившите психодиспансери) спрямо другите национални центрове.
Обидно ниско е, смята д-р Хинков, и финансиране на цялата система на психиатрично обслужване у нас, което снижава драстично както мотивацията на работещите в системата, така и качеството на тяхната работа. Всичко това отново е за сметка на самите психично болни.
Преди броени дни министърът на здравеопазването Десислава Атанасова съобщи за предстоящо увеличение с 18% на възнагражденията в психиатриите и центровете за трансфузионна хематология от 1 октомври.
Според статистиката на НЦОЗА през 2011-а у нас са били регистрирани над 151 000 болни под наблюдение на психиатричните заведения, отделения, кабинети и амбулатории. На 100 хиляди българи се падат близо по 2060 сънародници с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора у нас страдат от шизофрения, шизотипни и налудни разстройства - над 36 хиляди души.
Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства), са над 27 000, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 000 българи, с болна психика вследствие стреса са над 14 000 сънародници.
Данни от изследване на НЦОЗА показват, че дните, загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие на психични заболявания, се разпределят, както следва: поради неврологични заболявания - 53 дни, главоболие и мигрена - 32 дни, злоупотреба с алкохол - 23 дни, социална фобия - 15 дни, паническо разстройство - 15 дни, депресия - 11 дни.
Съществува Национална политика за психично здраве 2006-2012, финансирана обаче само за две години от нейното приемане с решение на Министерския съвет. В момента е създадена работна група за изработване на новата Национална програма за психично здраве 2013 - 2020.
Отношението на цялото общество към психично болните, включително медии, професионалисти и обикновени граждани продължава да бъде стигматизиращо и дискриминационно, допълва експертът. В това отношение силно изоставаме от всички европейски страни и световните стандарти.
Тревожните разстройства са най-голямата група сред честите психични разстройства у нас - 11.4 на сто, като групата на хората между 50 и 64 години е най-засегната от този вид заболявания. На второ място по честота е групата на психични разстройства в настроението - 6.2 на сто. На трето място, но не и по значение, е групата на психичните разстройства вследствие употребата на вещества и субстанции (почти винаги в тази група присъства употребата на алкохол) - 3,3 на сто.
Най-голяма е злоупотребата с вещества (най-често алкохол) сред младите българи между 18 и 34 години - 4.4 на сто. Употребата на алкохол от по-възрастните българи между 35 и 65 години, които страдат от психични разстройства също е значителна - около 4 на сто.
Депресия: глобална криза
Тази година темата на Световния ден на психичното здраве е: "Депресия: глобална криза".
Според статистиката на СЗО депресията засяга в световен мащаб повече от 350 милиона души от всички възрасти, във всички общности и има значителен принос за глобалната тежест от болести в света. Въпреки че са известни ефективни методи за лечение на депресията, достъпът до лечение е проблем в повечето страни, като в някои държави едва 10 на сто от нуждаещите се получават подобно лечение.
Средно глобалните разходи за психично здраве са по-малко от 3 долара на глава от населението годишно. В някои страни с ниски доходи разходите за психично здраве спадат драстично и до 25 цента годишно.
Според експерти на СЗО един на всеки четирима жители на планетата в някакъв момент от живота си е принуден да изисква грижи за психичното си здраве. Близо половината от световното население обаче живее в страни, където един психиатър се пада на 200 000 души, отбелязват данни на организацията.
Според международни изследвания, поръчани от организацията, загубите за икономиката в САЩ, свързани с проблеми на психичното здраве, са за около $3.6 млрд. годишно, докато финансовите загуби за Европа по причини от психични разстройства надхвърлят 178 млрд. евро на година.
