През 50-те години на миналия век рибата в съветското езеро Карачай изведнъж започва да ослепява. Но местните не спират да я ловят, не спират и да използват водата от езерото. Поне не веднага.
Млади момчета се надпреварват да скачат във водите на езерото, които, странно защо, винаги са по-топли от тези на околните езера и вирове. А самата риба изглежда необичайно - с мътнобели слепи очи, с хриле, отчаяно разперени за кислород, с дезориентирано поведение.
Въпреки това водите на Карачай дълги години са за риболов, поливане на градините и питейни нужди.
Никой не знае, че един ден езерото ще бъде обявено от "Гинес" за най-радиоактивното езеро на планетата - рекорд, който за щастие няма изгледи да се подобри.
До катастрофата води атомният комплекс "Маяк", ядрена централа в Челябинск, Северна Русия, която дава на Карачай кодовото название "Резервоар-9".
Lake Karachay in Russia, said to be the most polluted place on Earth. Standing on certain parts of the shore will kill you after 30 minutes due to radiation exposure pic.twitter.com/ZtuxGRCvCY
— Interesting As Fuck (@interesting_aIl) March 18, 2025
Атомната централа е създадена през 1945 г., за да обслужва съветската ядрена програма. Тъй като тогава СССР гони бързо развитие, безопасността не е приоритет и централата работи с отворен цикъл.
Водата, която охлажда реакторите, се изхвърля във водите на река Теча заедно с преработено гориво и други радиоактивни отпадъци. И така до 1951 г., когато изследвания на Теча показват опасно високи нива на радиация и водите на реката са отклонени към езерото Карачай.
Свежият приток на вода радва жителите на околните села, които на драго сърце започват да поливат посевите си и да ловят риба.
По оценка на Международната агенция за атомна енергия поне 124 хил. души са били изложени на фатални нива на радиация.
Почти никой не обръща внимание на странните ослепели риби, докато през 1957 г. "Маяк" не избухва и сибирският дъжд не разпръсва радиацията из целия регион, включително и над Карачай. В дните след инцидента рибата в езерото измира и всеки, който влезе вътре, излиза със сериозни щети за организма.
Водите в езерото са толкова радиоактивни, че лъчевата болест понякога се проявява за часове със силно зачервяване, слабост, повръщане и белене на кожата на големи люспи и рани.
In Russia, there’s a lake called Karachay that’s so radioactive from Soviet nuclear waste it can kill you in an hour of exposure. pic.twitter.com/SFNXAKLuwz
— All Things Rad (@RadStufff) April 11, 2025
Хората, в неведение какво точно се случва, започват да наричат случващото се "речната болест". Съветските власти не правят много, освен да разлепят предупреждения да не се влиза в Карачай, да не се лови рибата му и да не се пие вода от него.
Изливането на радиоактивни отпадъци обаче продължава и след катастрофата в "Маяк". За зла беда в средата на 50-те освен всичко друго езерото започва и да пресъхва и бреговете му се превръщат в купчини радиоактивна пръст и прах.
Отново по данни на МААЕ от ветровете, които разнасят радиоактивните частици, са пострадали поне 400 хил. души.
Опит за справяне с екологичната катастрофа идва чак през 1978 г., когато СССР започва да налива кухи бетонни блокове в пресъхващия Карачай.
До 1986 г. са изсипани над 10 хил. такива блока, но никой не може да оцети точно какви щети е нанесло езерото. Центърът по ракови заболявания в Удмуртия и до днес продължава да регистрира случаи на тежки ракови образувания, особено белодробни.
В момента Карачай официално държи рекорда на "Гинес" за най-замърсено езеро в света и макар че е напълно заринато, посещенията там са строго забранени.
За съжаление точно както саркофагът над АЕЦ "Чернобил" един ден може да доведе до нова ядрена катастрофа, така и езерото в Челябинск е потенциална цъкаща бомба с огромно количество ядрени отпадъци.
