Младите хора в България очакват от работата си най-вече високи доходи. Това става ясно от национално представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), за което съобщава "Труд".
То е проведено между 7 и 19 юни 2013 г. сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години в цялата страна, по метода на полустандартизираното интервю "лице в лице". Данните са съпоставими с аналогични изследвания на НЦИОМ от 2005 и 2010 г.
Но не само парите са важни. За последните 3 г. изискванията на младежите към работното място са се увеличили. От него вече се очакват повече възможности за общуване с хората, за растеж в кариерата, за пътуване в чужбина и за обществено признание, пише журналистът Веселин Стойнев.
11% от интервюираните обаче са склонни да се хванат на работа дори за сума под минималната заплата от 310 лева - предимно жени, тийнейджъри, които още учат, нискообразовани, роми, и младежи, които са безработни или които живеят в села и малки градове.
Живеещите в София - с най-високи очаквания
С най-високи очаквания за добро заплащане са живеещите в София. А цели 70% от младежите биха работили, дори да са материално обезпечени. Това са най-често хората на възраст 30-35 г., високообразованите, живеещите в малък град или село, както и заетите в държавния сектор. Тийнейджърите пък най-често са в онези 30%, които не смятат да работят, ако имат много пари.
В очите на младите собственият бизнес е най-престижната работа. Така мислят 41% от интервюираните, мнозинството от които са в столицата.
30% предпочитат да работят в държавно учреждение. Тук са главно жените, живеещите на село и хората, които са вече на държавна работа. В период на икономическа криза тя дава повече сигурност - и като редовно плащане на заплати, и като социална защита. Затова и интересът към държавната работа се е увеличил - през 2010 г. тя е била предпочитана от 23% от младежите.
В частния сектор предпочитат да работят 22% от анкетираните. Това са предимно жители на столицата, студенти и хора, които вече работят в частния сектор.
Юрист, лекар и IT специалист продължават да са най-предпочитаните професии от младите хора от 2005 г. досега. През 2013 г. до тях се нарежда и професията на преподавателя.
На въпроса кое е по-важно - стандартът на живот или образованието, младите българи се разделят в съотношение 57:43.
Расте делът на тези, които си "доучват" с частни уроци - през 2010-а са били 41% от интервюираните, днес - 46%. Това е ярък показател за качеството на образованието ни.
Чалгата още е №1, макар и с по-малък дял
За последните 8 години с цели 13% намалява делът на младите хора у нас, които слушат поп-фолк (от 54% през 2005 г. на 41% през 2013 г.). Макар и чалгата все още да е най-слушаната музика, увеличават се почитателите на рока - с 5% за последните 8 години.
25% от младите слушат рок, който вече е на второ място в предпочитанията им, измествайки поп музиката, която през 2005 г. е била подгласник на чалгата с 35% фенове.
Пренареждането в класацията се дължи на свиването на други дялове и разширяването обхвата на харесваните музикални жанрове. Силно намаляват предпочитанията към българската народна музика - от 19% през 2005 г. на 6% през 2013 г., а броят на предпочитаните музикални жанрове за този период се е увеличил от 20 на около 40.
Какво слушат най-младите между 15 и 18 г.? 47. 5% - попфолк, 18.45 - рап, 17.7% - рок. С качването на възрастта феновете на попфолка постепенно намаляват. Във възрастовата група 19-25 г. го слушат 45%, следван от рока (25.3%) и поп музиката (16.4%).
Чалгата е любима за 40 на сто от 25 - 30-годишните. 21% харесват рок, 18% - поп.
33% от най-възрастните млади хора - 30 - 35 г., залагат на попфолка. Сред тях рок слушат 29,3%, а поп - 18%.
Телевизията запълва основно свободното време
Половината от младежите чатят всеки ден, като това е валидно за 90% от най-младите - до 18 г. Не чатят в интернет в свободното си време едва 21% от младежите.
Ежедневното гледане на телевизия е основен начин за запълване на свободното време (при 83% от младежите), като в София този показател е с 10 пункта по-нисък, отколкото в селата.
Четенето на книги обаче далеч не е сред любимите занимания. През 2013 г. едва 9.7% от младежите четат книги (не учебници) в свободното си време.
Със 7% спрямо 2010 г. нараства делът на посочващите, че е важно да си талантлив, за да успееш в живота.
С 15% нараства значението на добрия произход. Да си от добро семейство е трамплин към успеха най-вече за жените и живеещите в провинцията.
Все по-важно за съвременните млади българи е да си почтен човек и да имаш принципи. Почтеността е два пъти повече предпочитана пътека към успеха от безскрупулността.
Повишава се делът на младите хора, които обаче имат негативно отношение към ромите и към хората с различна сексуална ориентация. Поне е намалял делът на негативно настроените млади българи към психично болните - от 55% на 37%.
