Само месец, след като вдъхновеният от нея документален филм Saving face спечели Оскар, тя се самоуби. 33-годишната Фахра Юнус скочи от шестия етаж на жилищна сграда в Рим. Така след повече от 7 години, откакто напусна родния си Пакистан, Юнус се завърна отново, за да бъде погребана там. След като беше белязана...
Пакистанката живя десет години, обезобразена със сярна киселина, с която я поля бившият й съпруг Билал, но явно не можа да понесе повече. Тя е една от многото жертви на нападенията с киселини в Пакистан. За нейната история активистката Техмина Дурани, която е и бивша съпруга на бащата на мъжа й Билал, написа книгата My Feudal Lord: A Devastating Indictment of Women's Role in Muslim Society.
Само за миналата година в Пакистан бяха документирани над 8500 нападения с киселини, принудителни бракове и други форми на насилие над жените - по данни на организацията за защита на правата на жените "Аурат".
За 12 години Фахра е претърпяла 38 пластични операции и въпреки това до последно й е било трудно да се погледне в огледалото, разказват близките й. На места киселината е била разяла кожата й до костите.
Италия й предложи убежище, а италианските власти поеха разходите по пребиваването й и осигуриха безплатно училище за сина й. Въпреки грижите Фахра не е успяла да преживее психологическия шок и сложи край на живота си.
Историята
Случаят на Юнус прерасна в кампания за борба срещу нападенията с киселина над пакистански жени. Нападателят на Фахра беше нейният съпруг, влиятелен политик, избегнал осъдителната присъда благодарение на кариерата и връзките си.
Фахра е работела като танцьорка в квартала на червените фенери в пакистанския град Карачи, когато се запознала с бъдещия си мъж - Билал Хар, син на Гулам Мустафа Хар, бивш губернатор на най-голямата пакистанска провинция Пенджаб.
Двамата се оженили. По онова време Фахра имала син от предишна връзка, а Билал бил на около 30 години. За него това бил трети брак. След като живяла три години със съпруга си, Фахра решила да го напусне заради домашно насилие и се прибрала при майка си.
През май 2000 г. съпругът й, по онова време депутат в пакистанския парламент, отишъл в къщата на майка й и я залял с киселина пред очите на петгодишния й син.
При процеса Билал бил оневинен. Той твърди, че нападателят е друг мъж с име като неговото.
Благодарение на Техмина Дурани, която беше адвокат на Фахра по време на процеса, международната общност обърна внимание на случая и Фахра отиде на лечение в Италия. По повод смъртта на Юнус, Дурани заяви, че обществото в Пакистан би трябвало да е потресено, че чужда страна в продължение на 13 години е поела грижите за пакистански гражданин, който не е получил нищо от собствената си родина - нито правосъдие, нито сигурност.
Кампанията в защита на Фахра доведе до промяна в пакистанските закони. Миналата година пакистанското правителство прие няколко закона, които криминализират нападенията с киселина и предвиждат минимум 14 години затвор.
Остава да има и осъдени.
