И така, дойде и моят момент за раждане, разбрах го още сутринта, когато се отпуши така наречената "тапа" - леко прокървяване, обозначаващо началото на контракциите.
Разбира се, отидох веднага на преглед в болницата, където ми вървяха консултациите преди раждането. Там ме посрещна млада стажантка, която ме увери, че тази "тапа" не значела нищо, и нямало да стане както го пишат в учебниците.
Записа ми час за следваща консултация след седмица. Не можа да ми намери картона с пълната информация за бременноста, но ме увери, че като дойда на следващата консултация, щял да бъде намерен.
Прибрах се аз в къщи - и зачаках. До 15-16:00 часа вече имах чести контракции. Дигнах се и отидох пак в болницата. Там ме вързаха за някакъв апарат, който отмерва тоновете срещу сумата от 10 лева. Оказа се, че въпреки всичко ще раждам.
Все пак, ще раждам...
За съжаление, болницата беше пълна и нямаше свободни легла. Казаха ми да се прибирам вкъщи и по-късно да дойда пак - ако има места, ще ме вземат. Прибрах се, контракциите се усилваха, болеше ме, и чаках да стане по-късно.
Към 23-24:00 часа се запътих отново към болницата. Слава богу, намери се свободно място - в стаята за слушане на тоновете. Преди това обаче беше "приемането". Дадоха ми нощница, под която трябваше да съм гола, и чехли. Останалите неща в сак, който мъкнеш със себе си. Е, поне вече знам как се чувастват затворниците.
Бръснене, клизма, разходки
Мислех да ви спестя следващата част, но така и така съм тръгнала да разказвам. Бръсненето отдолу. Сестрата ме погледна и каза: Защо не си се обръснала? - Беше ми много трудно и не успях. А тя: Другите как могат, а те не успя? И така с мрънкане и упреци, накрая ме обръсна.
Следваща спирка - клизма. Който може сам, действа сам. Отиваш на тоалетните тип "клекало" и се чекнеш, докато не успееш. После ни поведоха по стаите, в моя случай - стаята за слушане на тонове, която не се използва през ноща, бях доволна, че поне имам креват, под който си сложих сака и зачаках.
Не след дълго мина дежурният лекар за нощта - полупиян чичко. Зарадва ме, че ще родя бавно, защото контракциите ми не са на често. Тръгна си, а аз отидох да се разхождам в коридора и да си контактувам с другите родилки. Заприказвахме се с едно момиче, имало щастието и паричните възможности да си плати за лекаря. Разбира се, "под масата".
Към 5-6:00 часа сутринта стана време да отидем в предродилната стая (наречена още "предверието на ада"). Там системата беше "стани да седнем", тъй като персоналът се беше изпружил по креватите и спеше. Но след като дойдохме, хората станаха и благородно ни отстъпиха местата си.
В адски мъки
Следващите три часа бяха наистина най-отвратителните в целия ми живот, защото докато се гърчех в адски мъки, плувнала в пот и кръв, на съседните легла момичета буквално идваха и си отиваха. "Платеният" доктор на момичето до мен дойде и започна да я успокоява с мили думи.
Представих си, че говори и на мен, въпреки, че ми беше обърнал гръб. - Скоро ще родиш, спокойно, не се притеснявай, хайде стани и да отидем в родилното, аз ще ти помогна. Станаха и тръгнаха под ръка. Следващото девойче пък беше бутнала парички на акушерката: - Как си? Как се чувстваш, наред ли е всичко? Спокойно, сега отиваме да раждаш.
По едно време до мен се появи някаква сестра и викна на дежурния (вече не толкова леко пийнал) лекар: - Тази ще я гледаш ли? - За кво да я гледам, тя скоро няма да роди, каза отегченият чичко.
Станах свидетел и на потресаваща случка. Към 9:00 часа се засичат нощните и дневни смени. Точно тогава се появи момиче, което беше бременно с второто си дете, което значеше, че ще роди много бързо. Тя идваше директно в родилното, защото беше усетила, че всеки момент ще започне раждането.
Смяната свърши, няма да израждам
Нашият пиян чичко обаче нямаше никакви намерения точно на края на смяната си да изражда бебета. И докато момичето го гледаше стреснато и се чудеше дали да ражда на пода пред родилното, той й каза: - Момиче, смяната ми е свършила и аз отказвам да те израждам.
В този момент се появи ангела-спасител за всички нас, дежурната лекарка, която буквално ни зареди с нови сили и надежда. Без много да се суети, тя помогна на момичето да се качи на магарето и нейното раждане започна.
Моето чакане също беше към края си, две девойчета студентки от новата смяна се въртяха около мен и се опитваха да ми бъдат от полза. Но май повече се въртяха и се забавляваха с небрежни разговори и шегички.
Появи се сестра, която ми нареди: - Ставай момиче, да ти бият епидуралната упойка. Хайде по-бързо!!! Подчиних се, отидох при лекар, който за мое учудване беше изключително внимателен и състрадателен.
Един от малкото хора, които ми направиха добро впечатление в "концлагера за родилки". Самото раждане мина леко, благодарение на упойката, а и новата дежурна лекарка беше много нива над чичкото от нощната смяна. Извадиха малкото лилаво измъчено момченце, сложиха ни гривните и го отнесоха.
Мен прехвърлиха на носилка и пак превключиха на режим "изчакване" в коридора при гардеробчетата за лични вещи. Със сълзи на очи, торба пясък на корема и сак върху краката, се обадих на близки и роднини да им съобщя новината.
И отново лъч светлина в тунела, когато при мен дойде не кой да е, а анестезиологът, хвана ме за ръката и започна да ме успокоява. След това ме откараха в друга част от концлагера - първия етаж на болницата (за стиснатите родилки, дето не са си платили), в стая с осем легла, разбира се, всичките запълнени.
Ех, как си мечтаехме да сме на втория етаж, в стаите с две легла, телевизор и собствена тоалетна. Но, уви, намирахме се на друго място, на което за целия етаж имаше една тоалетна.
Да, във въпросната болница е привилегия дори ходенето до тоалетна, а ако имаш достатъчно сили, винаги можеш да се изкачиш по стълбите до втория етаж и да използваш другата.
Температурата, която имаш след раждането, почти винаги е висока и поради този факт, нощницата ми беше "леко" мокра всяка сутрин, оказа се, че и новата чиста и суха нощница също е привилегия, но с малко повече натиск успявах да си уредя този лукс.
Всяка сутрин минаваше дежурен лекар, който ни гледаше тъпо отгоре и отдолу и констатацията му беше, че имаме температура. А ако имаш температура, не те пускат да излезеш от "затвора" след трите задължителни дни прекарани там.
И така, след успешно преминаване през седемте кръга на ада, аз и моят малък героичен син с облекчение и усмивка прекрачихме прага на болницата. Сбогом, никога няма да се върна тук!
А на изписания ми час за консултация седмица по-късно така и не отидохме.
П.С. Болницата е в София.
Значи нищо не се е променило...Раждах преди почти 15 години. Девет месеца безпроблемна бременост, раждане за 4 часа, без един шеф, кротко и спящо по цяла нощ бебе, но никога няма да забравя унижението, студа и глада, които преживях тогава.
Коя е болницата? Между другото, с нищо не се отличава от общото ниво на здравна помощ. Раждането далеч не е сред най-леките преживявания за една майка. Но доколкото знам всяка жена, която е имала такова, е изпитвала подобни неща. Все пак не е лесно да идеш до тоалетната, като те боли (ама сега какво да направим?!). Радвай се, че сте здрави! Такъв е животът. И има доста по-тежки моменти (да не дава Господ)
Продължавам да чета. И все повече ми е забавно. Това ако е адът, значи не сте били в болница като Пирогов, или ракова такава. И да не ви се налага!!!! Хайде ще спра със примерите до тук. Колкото до клизмите, на всяка родилка се прави. За бръсненето - аз избръснах жена ми. Не се озорих толкова много. И не ми беше наранено мъжкоо достойнство :-)
Аз не чух нещо за детето в цялото писание... Ама щом смятате че акушерския хумор бръсненето е по-важно... Евалла. Евалла и на тоя дето избра снимката. Любима картинка ми е майката с цигарката, а детето няма значение.
Искам да ти кажа скъпа какво не си успяла да преживееш по време на раждането. Не си родила без упойка. Не са те шили след това без упойка. Не са ти удряли шамар за това ,че не издържаш на болката и издаваш звуци които създават дискомфорт на другите.Не са те оставили да се учиш сама без никакви напътствия как да се грижиш за бебето си, как да го кърмиш. Кърменето е умение. Повиването е умение. Грубото и безчовечно отношение не започва от теб. Има си предистория.
Съчувствам на тази жена, за съжаление това е положението. Но тя не спомена - дали се осигурява на пълната заплата която получава ? Дали въобще се осигурява ? Дали нейния съпруг го се осигурява на пълната заплата кочто получава ? Дали тя като (ако) ходи на работа въобще работи нещо освен да пие кафе. В България почти всички участват в това криене на данъци. А когато дойде ред да получават нещо от държавата почват да се вайкат - ай ай защо така. А онзи от Канада ... предполагам че там никой и не му идва на ум да крие данъци. Може би само на големите фирми дето имат скъпоплатени адвокати. Така че нека си спомним думите на Кенеди - преди да попиташ какво родината прави за теб, попитай себе си - ти какво направи за родината. Еее ... когато почнем да мислим като американците, може би ще почнем да живеем и по-добре.
Bichkiiata ... ами точно това ти намеквам - в Америка яко се бачка. Кой не бачка, няма и кльопачка. Незнам как е в Канада за която ти намекваш, но ... подозирам че и там трябва да се бачка, и да си плащаш данъците ... за да получаваш и ти добро обслужване. А тука всеки прави далаверки, гледа как да скрие данъци, да вземе рушветче и т.н. Ето това ти намеквам. А ти как си го разбрал ... си е твой проблем.
Мммда, прабаба ми едно време всичките си пет деца е родила с упойка, на фона на Вивалди, в специален басейн и още к'вото там се сетите. А по време на бременността си е ходила на училище за родители, йога за бременни, аеробика за бременни и т.н., и т.н....ей маааму стара на къде е тръгнАл тоя свят бе. С тези лиготии и превземки, що после се чудим , че нямало вече "истински" жени и мъже
Бичкия, много си прав , ма ми се струва, че си от схватливите и се сещаш за к'во говоря...покрай двете си бременности/раждания в БГ ,на такива лиготии съм се нагледала, че по едно време даже се чудих как сме се докарали до 6 млрд. и кусур, при положение, че раждането е толкова трудна, мъчна, адски болезнена, неблагодарна и пр.дейност.Следствието на подобен мироглед неминуемо се отразява по-късно във възпитанието и отношението към децата, но това е друга, неколкодневна тема за приказки
Съчуствам на авторката и на всички жиени, които са минали през ада на унижението, грубоста и безразличието на българските родилни отделения .... Имах щастието да родя в нормална, чиста, спокойна обстановка, без излишен лукс, без да съм платила нищо на никой,но с човешко и отношение от страна на акушерките и лекарит. Получих подкрпа, разбиране и увереност. Въпреки 12 часовото раждане, мога да кажа, че това беше най-прекрасния ден в живота ми и не беше в България.... Акушерката, която ме израждаше, беше усмихната и мотивирана жена да даде най-доброто на което е способана, позитивна и искаща да ме научи на нещата, които знае. Показваше и обясняваше всяко нещо, което се случва. Не са ми правили клизма, не са ме бръснали, попитах я какво става, ако се изпусна по време на напаните, а тя спокойно отговори: Ами ще изчистя много бързо, какво толкова ... И нищо не се случи.... За съжаление описаната от авторката ситуация и отношение е правило, а другото е изключение ... За да се промени нещо, трябва най-напред да се промени мисленето на хората, защото е абсурдно, да кажеш на раждаща жена, че се лигави ... Дано дойде ден, когато лекарите и акушерите в България ще са достойно платени и ще са достатъчно мотивирани да проявяват човещина, състрадание и разбиране към пациентите си.
Бичкия, сравнението ти е "политически некоректно" Несъвместимо е сравнението между сугестивно психо-соматично състояние на индивид от "развитите" общества и социално-религиозно обусловено поведение на хората от "третия" свят. И , докато аз имам алтернатива на това как да изразявам мнението си ( пред компа, на улицата, пред урните и т.н.), дали да живея с прозорци, в пещера, иглу или на зелено, все още не е измислен друг начин на раждане (и хранене като вметка). Благодарение на задълбочено маркетингово и скринингово проучване, ние "белите" сме го докарали до там, че бременността, раждането и грижите по новородените е един от най-печелившите(и манипулативни) бизнес -дейности. Което, донякъде може да е в помощ на родителите, но със сигурност ти казвам, че е във вреда на децата. И, ако човек може да почуства емоцията от това, че е станал родител само при определени хедонистични условия и отношения- ми много жалко за него. На целият ни хал ( образно казано ) си мисля, че и поведението на "докторите" е напълно адекватно Слънчева усмивчице, имай смелост, не боли чак толкова(във всеки смисъл), а пък и винаги имаш избор и друга "гледна точка"
Наистина не мога да разбера този народ! Вместо хората да се подкрепят един друг, те почват да се плюят и да обиждат. Че нали утре и вие ще отидете в това родилно, и вие ще минете през същия ад? Вместо да се обедините срещу виновниците и да ги накарате да си вършат по-добре работата, вие почвата да се дерете! Един друг фрапиращ случай се беше случил на една позната, като отишла да си купува портокали на пазара.. от онези където продавача ти ги избира. Отпред наредени големи и свежи, а в торбата, която продавача ти пълни, някакви прогнили и малки. Тя съответно вдигнала скандал, и най-интересно е, че хората от опашката зад нея (които също ще бъдат измамени по същия начин) почнали да и се карат и да защитават продавача! Просто извода е че тоя народ си заслужава всичките мъки, които му се случват - и управляващи и мизерия, и безработица! Не народ а мърша!
Интересно ми е за коя болница става дума ? Защо постоянно някой плюе без да казва конкретни имена ? Интересно ми е авторката подала ли е оплакване срещу пияния лекар ? Защото как иначе да бъде отстранен, ако няма оплаквания срещу него. И доколкото схванах всички други лекари са имали добро отношение към нея, освен този пияния. Е ... ако ние пациентите, потребителите, не подаваме оплаквания и не се борим да се премахнат калпавите и корумпираните ... как да стане това. Тази статия е поредната анонимка. Едно време при комунизма така се правеха доносите. Стига с тези анонимки. Застанете с лицето си и със истинските си имена !!! Ама не смеете, защото най-вероятно тогава ще лъсне че тази драсканица е скалъпен донос.
Аз пък оставам с впечатление, че публиката смята, че поставянето на епидурална анестезия е абсолютно задължително. Обаче знаете ли, не е. И да не си мислите друго- като раждаш, боли.Това е нормалното, да боли.Ама много боли, особено като си първескиня.Че и дълго боли. Кой е смятал, че като отиде да ражда и наоколо само песни, усмивки, никакви болки , просто както си стоиш и хоп-бебе. Абе хора, боли.Нормално е да боли, пак казвам.На всичкото отгоре от болката има смисъл( бебето се подготвя за самостоятелния си живот, казано ан гро).Защо въобще се обсъжда, че я боляло?Та какво е очаквала, някой друг да напъва вместо нея? Аз оставам с, надявям се погрешно, впечатление, че българките сегоа смятат ,че раждането със секцио е нещо в реда на нещата?!Е що така?
Бичкия , съжалявам за чуждицата, ма ми дойде отвътре, пък и ти нали си между англоговорящи, проблем ли е...на нашенски "внушение" за да сме точни. А примерът ти може и да е показателен за някой, който разчита на "чух, казаха ми, случило се на някого",... аз разчитам предимно на собствените си сетива. За 2 пъти по 1 седмица престой в родилно лечебно заведение в БГ(и предхождащите го и последващи посещения там) , твърдя, че не съм се срещала с такова безчовечно отношение като описаното в статията. Не съм идиот за да твърдя, че всички медици в България са прекрасни, но генерализирането в материала и коментарите ме предизвика и аз да се изкажа генерално Пък и винаги е по-добре първо да потърсим грешките в себе си , а после в околните. Хайде, със здраве и