3 милиона. Толкова приблизително бяха хората на вчерашния Марш на солидарността във френската столица.
Малко над 50 бяха световните лидери на същия марш. Френските журналисти го нарекоха уникално G50. И наистина беше такова. Да видиш Ангела Меркел и Дейвид Камерън да се редят, за да се качат в автобуси като ученици преди екскурзия няма как иначе да бъде наречено. Е, не всички го видяха. Видяха го малцината, които гледаха световните медии по сателит или в Интернет.
„Днес Париж е столица на света", каза социалистът Оланд, преди до него да застане бившият президент Саркози с всички десни премиери на Франция в последните години. Това в дълбоката провинция България не всички го видяха. Там вървяха Аламинут и филм с Том Ханкс като тинейджър.
Повечето действащи и бивши лица на френската политическа сцена бяха в Париж - кметове, министри, депутати. Социалист до консерватор до либерал - и пак така.
Украинският президент Петро Порошенко беше на метри от руския външен министър Лавров. Израелският премиер Нетаняху и палестинският лидер Махмуд Абас също споделиха солидарността. Кралят на Йордания, турския и унгарския премиери... Може би вече сте чули всички.
Италианският премиер Матео Ренци каза в десетминутно интервю на френски: „Ударът срещу Париж е удар срещу Европа" На френски говориха Джон Кери и Дейвид Камерън. В знак на солидарност.
Обаче солидарността по нашите ширини не вирее. Защото няма как да сме „Je suis".
Българското общество не е „Аз съм", то или поне част от него трябва непременно да е „Аз не съм". Говорим все пак за страната, където „умни и красиви" се използва като обида.
И точно тук започват абсурдите.
„Шарли Ебдо" е ляво издание, дори с крайноляв уклон. Което не попречи на десните французи да са солидарни с жертвите на терора. „Шарли Ебдо" често е окарикатурявало религиите, понякога на или дори отвъд границата на добрия вкус. Това не е причина да загубиш живота си и затова всички религиозни представители бяха на марша в неделя.
В България левите (ако можем така да ги наречем) интелектуалци (това пък май съвсем не е подходящо) бяха първите, които се разграничиха. Журналисти се заеха да обясняват как те не са Шарли, сякаш не го знаем и сами. Защото да си Шарли е да си скандален, но да си Шарли е и да си свободен.
А когато заработваш рубли като медиен трол (да не използвам аналогията с първата професия), няма как да си Шарли. Никой няма да те убие. И от глад няма да умреш, защото винаги ще намериш мърша, над която да кръжиш като лешояд.
И започна неизменното мерене 'Кой е по-по-... Шарли" ...
Всъщност в блатото, от което крякат повечето, няма значение коя жаба е по-зелена, защото от калта различно зеленото на всички е еднакво кафяво.
И като във всяка ситуация пак и пак се появяват същите отровни опорни точки. „А вие къде бяхте когато убиха..." Тук допълвате по избор - 20, 30, 50,100 човека в Одеса, Осло, Нигерия, Йемен, Пакистан...
Разбира се, всички удобно пропускат факта, че Маршът на солидарността бе наречен Световен марш срещу тероризма. Шарли е само капката, преляла чашата и накарала, хайде да повторим пак, над 3 милиона души (по различни оценки и почти 4 милиона) да изпълнят улиците на Париж.
Без да броим стотици хиляди в десетки други градове. Соросе, Соросе, колко ли си платил Соросе, питат се "светилата" на българската журналистика...
Появи се „Французите си го заслужиха"... С какво точно не е ясно.
"А колко проблеми са ни създали французите с договора, подписан в Ньой ...", написа един ракиен патриот днес във Facebook. Тоест платиха си, че нямаме три морета. На едно море по-малко колко жертви на тероризма трябва да се дадат, неуважаеми патрЕоти?
Да, вие не можете да сте "Je suis". Je suis идва от глагола etre, а etre humain е човешко същество. За да си човек, трябва малко солидарност, малко смирение или поне частица уважение към паметта на жертвите. У доста от сънародниците ни тези неща, за съжаление, липсват.
"На кого му пука какво става в Париж, ние си имаме достатъчно проблеми". Точно така. Имаме си. Затова е хубаво да седнем на салатка и ракийка, да си гледаме Аламинут (или филма с Том Ханкс).
Затова новината за разстрела на 12 души в парижка редакция накара повечето световни телевизии да направят извънредни емисии. Българските обаче нямаше как да спрат жизненоважните турско-индийски сериали.
„Те дали ще излъчват извънредни емисии, ако....". Хайде да си пожелаем да не се налага. Няма нужда да сме световна столица като Париж. Иска ми се само да не сме онази дълбока провинция, живееща с чувството за самодостатъчност, редуващо се ту с усещане за клетост, ту със спомени или митове за величие.
Тези дни аз ще запомня с фразата "Те искаха да накарат Франция да коленичи. Но изправиха Европа на крака".
Дали можем да сме част от тази Европа, изправената? Помислете над това днес.
