Или сме много богати, или сме много глупави.
Как по друг начин да си обясним епидемията от случаи, при които възрастни хора доброволно предават спестяванията си на телефонни измамници? И това се случва вече години наред.
От другата страна - това продължително лесно и безпроблемно забогатяване на групи мошеници е цинична демонстрация на някаква патология, заразила българския обществен организъм.
Стотиците случаи на пенсионери, които буквално изхвърлят през балкони и прозорци хиляди левове в кеш, плюс бижута и ценности, сигнализира за тревожна култура на самоубийствено лековерие и наивност.
Усеща се нещо като манталитет на мазохизма, в който една телефонна реплика е способна да накара човек да повярва, че животът му се разпада.
Какво трябва да се случи, за да разберат българите в есента на живота си, че никога не трябва да общуват и да вярват на съмнителни образи, представящи се за полицаи, които носят лоши новини за техните деца и внуци?
Как да убедим по-възрастните, че всякакви обаждания от непознати трябва да се третират със свърхдоза съмнение и да се търси веднага контакт с близки и полиция?
Колосалното количество ефирно време, изразходвано, за да се обяснят схемите и за да се предупредят потенциалните жертви очевидно не върши много добра работа. При все, че телевизията е основното забавление на пенсионерите.
След всеки случай на баба, която е била ужилена от измамници и им е дала 5-10 хиляди лева, за да „спаси сина си от затвора", се разгръщат познатите до болка репортажи, обяснява се механиката на мошениците, показват се ясно как действат те, огласят се техните готови сценарии за комуникация с набелязаните мишени... И нищо. До следващия път.
Тоест, говорим за едно екзистенциално неразбиране на всичко, което се говори в ефира, за някакъв страх, който за секунди задушава разума, за липсата на елементарен инстинкт за самосъхранение.
Измамените не са прости или малограмотни хора, поне не всички от тях. Част от жертвите на телефонните измамници са представителите на интелигенцията, която беше активна до неотдавна. Това са жертвите на социализма, индоктринирани от "икономиката на дефицита", когато "нямането" се разпределяше по силно непрозрачен механизъм.
Инстинктът на тези хора - че всичко се решава по втория начин, с пари в плик, с връзки, че полицията или лекарите не могат да помогнат - е толкова силно вкоренен в тях, че той не се поставя под съмнение.
Натрупването на случаи на измамени пенсионери разкрива и друг особено интересен обществен контраст - този между масово тиражираната в публичното пространство българска бедност и финансовите ресурси на потърпевшите.
Възрастните хора за часове, а понякога и за минути, намират десетки хиляди левове в брой само за да ги дадат на безскрупулните шарлатани.
Очевидно официалната икономическа статистика говори за финансови затруднения в тази чувствителна демографска група, но няма как да не ни направи впечатление разминаването между данните и многобройните случаи на възрастни хора със свободни 30 хиляди лева за предполагаеми „плащания под масата". Това не са парите за погребение, което повечето пенсионери скатават в гардероба, за да не са в тежест на близките си, когато настъпи краят.
Това са пари под дюшека, събирани често с цената на ежедневни житейски лишения, или скътани след продажбата на семеен имот.
За някои наистина окаяни граждани, заключени в капана на крайна мизерия, неграмотност и немотия, е разбираемо, че се поддават лесно на измама. Но точно те нямат и какво да дадат.
От хора със спестявания между 20 и 100 хиляди лева се очаква да не бъдат подмамвани толкова лесно от явни мошеници. Очаква също се да държат парите с в банка или в сейф, например. Да, всички тези хора са жертви на организирани мрежи от брутално безчовечни и психопатични лъжци и дегенерати.
Но те са жертви и на своята тотална лековерност и наивност от една страна и на пълната липса на доверие в официалните механизми, норми и правила на обществото от друга.
Те, изглежда, обитават свят, в който всеки непознат може да се окаже важна фигура, която да ги държи с нещо - тях и техните близки.
България е корумпирана страна с масивни проблеми, но новините за излъгани пенсионери, хвърлящи хиляди левове през балкони на чакащи долу като хиени мошеници прилягат повече на наистина капитулирали страни от Третия свят. С изключение на размера на сумите, разбира се.
Извинявам се публично, аз безкрайно много уважавам възрастните хора, дядо ми ми беше идол, но и той ако беше жив щеше да каже горе-долу същото "Едни пари, както са дошли (у дъртите комуняги), така и са си отишли). На него не можеше 50стотинки да му вземеш- колко мошеници е рязал в какви ли не ситуации (вярно преди 5-6 години не беше толкова масово това с телефона, но пък е имало други начини). Не ми разправяйте, че 20 хиляди лева са ги събирали от лишения и евтин кашкавал. Един пенсионер ако има 20 хилки ей така каше, значи е оперирал преди това с доста по-големи суми. Когато се продаде имот обикновено парите или се инвестират в нещо друго или се помага на роднини. ОБикновеният пенсионер помага на семействата си и си къта макс едни 2-3 хилки за черни дни или погребение. Но старата "интелигенция" с фирмите и имотите сега я краде именно прослойката от деца на панелени аутсайдери расли в Живково време, като най-обикновени бачкери.
Много приказки на вятъра. Първо: ако възрастните ви родители живеят сами, веднага закрийте стационарния им телефон, особено такъв, който съществува в указателите от едно време; второ: купете им по един прост мобилен телефон и запаметете най-важните номера, те не са толкова много; трето: всички ценности и пари в брой приберете в собствения си сейф, а пенсиите - в дебитни карти; четвърто: сложете на вратата лепенка от СОТ-а, който обслужва вас или фирмата ви - не е заради разходите, но възрастните няма да се оправят и с тези копчета. Най-важното!!! Говорете си с родителите и им обяснявайте какво се случва.
Не знам какви са социоикономическите профили на възрастните граждани станали жертви на измама, но мога да направя предположение за психологическите им такива: Те също са били или все още са престъпници. Първо, защото имат много пари въпреки възрастта си (тоест не са на "честна" пенсия). Второ, защото има една закономерност, че на такива евтини трикове стават жертва само други престъпно-мислещи хора, чийто мозък е в безпорядък от липсата на градивен мисловен процес, който да се е изградил през годините с труд, и вместо това се е подкопал от "схеми" и "пинизи".