Денят би трябвало да следва естествения си августовски ход. Времето - типично по лондонски - непредсказуемо, хората - забързани в пред- и след-отпускарска умора, погледите - зареяни в нищото, замечтани, влюбени, сънливи или глуповато втренчени в поредния брой на безплатния Metro.
Да, но днес нищо не е както преди. Или поне както преди 30-те месеца на моето препускане в Сity-въртежа на британската столица.
Ако в Берлин преди повече от 20 години бе съборена Стената с надежда за промяна, демокрация и началото на една обединена Европа, то в новия милениум, в едно от културните средища на Стария континент, бе прекършена вярата в институции, размиха се ценности, справедливостта бе потъпкана от вандализъм и безхаберие на неколкостотин деца, изживяващи се като гангстери от клипове на 50 Cent.
Сред множество дебати, прелитащи държавни самолети на завръщащи се от ваканция политици, в търсене на отговори и виновници, Лондон осъмна в пепел, разрушение, страх и искрен гняв у работещата класа, която изплаща с честен труд ипотеките си.
Това, което е най-тъжното, са не само потъпканите надежди за по-добър живот на стотици дребни предприемачи, безсилието на цели общности - опожарени като след военни действия, пасивността, а може би ненужната толерантност от страна на изпълнителната власт, опозорена в това фиаско на безпризорни тинейджъри.
Най-страшното е, че деца рушат домовете на родителите си, плячкосват - водени единствено от консуматорски инстинкти, безчинстват на воля и безнаказано, и всичката тази липса на респект - БЕЗ КАУЗА!
Ескалацията на напрежение бе породена първоначално от убийството на наркодилър от полицай в Източен Лондон.
Да, но това ли беше искрата, довела до опожаряването на 140-годишен семеен бизнес на търговци на мебели в Кройдон, чието следващо поколение ще наследи единствено пепел и горчилка от случващото се беззаконие.
Вероятно вината е на безхаберните родители, непотърсили децата си в размирната първа седмица на август, липсата на изградена ценностна система, а може би, угрижени в делника на оцеляване, са загубили всякакъв контрол над ситуацията.
Това бедни, гладни и онеправдани деца ли са или безскрупулни малки бандити?
Колко от плячката ще бъде изпратена или дарена на бедстващи техни връстници в Сомалия по примера на Робин Худ...
Общото в случая е само качулката (hood ).
Обществото вдига рамене и тича към домовете си, търсейки повече новини от BBC, отпивайки от евтиното си мерло от Теско.
Друга част се застъпва за тях като за жертви в неравностойно положение, лишени от възможностите на по-заможните им връстници.
Истината е, че днес са нужни решения и кураж да бъдат признати наболели въпроси за бъдещето на младите хора в Обединеното кралство, където събота вечер е само бледо копие на Содом и Гомор.
И нека децата се завърнат в семейства, където да намерят любовта, от която се нуждаят много повече отколкото от чифт откраднати NIKE.
