Според изказвания на бъдещ коалиционен партньор в евентуалното правителство, една от договорките за подкрепа на кабинета била въвеждането на т.нар. "час по родолюбие". Запознати твърдят, че това ще бъде нарочен учебен час, който нямало много да се различава от часовете по история, но акцентът ще е изключително върху героичното минало и върху съпротивата на българите срещу чуждата политическа власт.
Две опасни неща се случват всъщност в сферата на образованието у нас.
Първо, коалицията, която си присвои нарицателното "патриот", явно твърди, че любовта съм родината я няма, щом е необходимо да се учи допълнително.
Явно изучаването на география на България, на български език и литература, на история на българските земи, на химия и опазване околната среда не успяват, според тази политическа формация, да възпитат у подрастващите любов към Родината.
Така ли е в действителност?
Трябва ли държавата да се грижи за нещо така естествено, като обичта към семейството, към рода, към Родината?
В училище се учи математика, защото ние по природа не знаем как се смята. По същата причина учим и всичко останало. На български се учим първо как да пишем, после как да пишем правилно и прочее. Никой не ни учи как да говорим или пък ни учат как да говорим граматически правилно.
Оказва се, че тази политическа сила приема, че по подразбиране българите не обичат своята родина, не знаят как се случва това и по тази причина трябва да има специален час в училище.
Херодот твърди, че историята е учителка на народите. Въвеждането на такъв час е меко казано опасно, защото именно историческият опит на народите показва, че, ако започне държавата да учи децата как да обичат родината си, рано или късно започва да ги учи как да обичат и държавата, и нейния лидер, и партията, която той води.
Скоро след това започват маршовете, юношеските организации и летните лагери.
И ако тази първа опасност е по-скоро в перспектива, то втората вече се сбъдва - общественото внимание по темата "ОБРАЗОВАНИЕ" вместо върху належащи тежки и структурни реформи е фокусирано върху това безумно предложение за "час по родолюбие" и нелепата грешка на образователната и избирателната система Анна Баракова, която стана депутат погрешка, както вероятно е станала и учител.
Преди време друго подобно недоразумение във властта, което заемаше позицията на министър на образованието, Анна Клисарова, на свой ред беше отклонила темата, предлагайки безумния единен учебник по предмет.
В същото време българската образователна система има належаща нужда от следните няколко стъпки:
- създаване на стандарти за съдържание и за оценяване;
- повишаване на учителската квалификация за работа с модерни образователни инструменти;
- повече автономия за училищата;
- осъвременяване на учебните програми;
- по-висок процент от БВП;
- намаляване на процента на отпадащи ученици;
- преструктуриране на регионалните инспекторати по образование;
- създаване на независима от МОН структура, която да оценява резултатите от националното външно оценяване и зрелостните изпити.
На фона на тези необходимости, изместването на фокуса на общественото внимание по темата "Образование" към предложението за "час по родолюбие" или за една грешка на системата, която е станала и депутат, е показателно за липсата на обществена, а не просто политическа воля за извеждането на доброто образование като истински първостепенно важно.
Или както обичат да казват политиците - като приоритет.
