Любимата песен на премиера Бойко Борисов е "Батальонът се строява". Изпълнява я оркестър "Южен вятър". Музиката е на Габор Пресер, а оригиналът, от който е създаден пошлият чалга кавър, е всъщност рок баладата "Момичето с перли в косите" на легендарната унгарска банда "Омега". За всяко публично изпълнение на "Батальона" по закон "Южен вятър" дължи пари на Габор Пресер.
Но в базата данни на "Музикаутор" любимото парче на премиера е регистрирано с автор "неизвестен". Организацията обаче няма нито компетентност, нито право да изглади тази грешка. Тя работи по следния законов регламент: някой регистрира при тях парче и заявява, че му е автор. Докато не се появи кой да оспори твърдението му, "Музикаутор" са длъжни да приемат нещата на доверие.
Естествено, Габор Пресер едва ли ходи по участия на "Южен вятър", на това разчита и компанията "Пайнер", която менажира въпросните изпълнители на "Батальона" и която е регистрирала кавъра на "Омега" по този нелеп начин.
Винаги щом се заговори за опазване на интелектуалната собственост, обичайните заподозрени все са обикновените потребители, които си свалят музика, филми и книги от торент сайтовете. Веднага се появява някой именит творец, който започва да обяснява, че безплатен обяд няма и че размяната на произведения в интернет е равносилно на кражба.
Само че според чл.25 на нашия закон за авторското и сродните му права, копирането на защитено произведение за лично ползване с некомерсиална цел е напълно позволено. Т.е. хората, които творците държат отговорни за евентуалната си бедност, са напълно невинни.
Да обърнем перспективата и да видим за какво искат българските творци непрекъснато да им плащаме. Толкова ли са им творчески и неповторими продуктите? Дали когато те си позволяват да крадат музика, сюжети, идеи с цел комерсиално облагодетелстване, има кой да ги санкционира?
Защото, ако го правят, за да спечелят пари, не обикновеният юзър, а именно те извършват тежко престъпление и са виновни за пиратство по смисъла на нашия закон (а и според ACTA).
Сериалите
Да си припомним един сюжет. Момче, израснало в престъпна среда, учи в полицейска академия, става полицай и се внедрява под прикритие в мафията. За неговата принадлежност към органите на реда знае само един-единствен човек - шефът му в отдела за борба с организираната престъпност. За да бъде легендиран достоверно, влиза за няколко месеца в затвора, където се държи като престъпник.
В същото време ченге, което твърди, че се бори с мафията, всъщност е внедрен в полицията човек на престъпния бос, при когото работи младият полицай под прикритие. Двамата се дебнат и често се озовават опасно близо един до друг.
Кой е този филм? Ще кажете - първият сезон на сериала "Под прикритие". Аз ще ви кажа - "От другата страна" на Мартин Скорсезе. А пък Мартин Скорсезе ще ви каже, че е всъщност азиатската кримка Infernal Affairs. Копирайтът върху този сюжет се държи от хонконгската фирма Media Asia Group.
Правото за американски римейк е откупено от Plan B Entertainment, собственост на холивудската звезда Брад Пит. След това прочутият щатски сценарист Уилям Монахан преработва сюжета, а по него още по-прочутият Мартин Скорсезе създава един от най-добрите си филми - "От другата страна" (The Departed), който е даван и у нас. Правата за неговото разпространение на територията на страната (и тяхното опазване) би трябвало да са грижа на "Уорнър". Странно, но никой от тях не реагира.
В същото време съвсем наскоро по една от националните телевизии "създателят на идеята" (както твърдят надписите в началото на всяка серия на "Под прикритие") Димитър Митовски сравни безплатното теглене на филми от интернет с това да отидеш на "Женския пазар" и да си вземеш чушки и домати, без да си платиш.
А на премиерите на новите сезони ходят членове на правителството, висши ченгета, та дори и шефът на ГДБОП Станимир Флоров, чийто подчинен Явор Колев яростно преследва кражбата на интелектуална собственост в интернет.
Още едно филмирано "заимстване", което минава съвсем безпроблемно. Сетът на сериала "Домашен арест" е абсолютно същият като сета на сериала "Двама мъже и половина" - разположението на стаите, стълбите към горния етаж, френският прозорец към верандата, разположението на мебелите в кухнята, едно към едно.
Липсва само роялът на напълно прекопирания подиум пред изхода към терасата, но пък в новия 9-и сезон на "Двама мъже и половина" него вече го няма и в оригиналния сет, така че приликата е пълна.
Един от сценаристите на сериала - Тео Чепилов (сценарист и на вече цитирания първи сезон на "Под прикритие"), преди години бе хванат да взаимства пасажи от текст на създателя на "Двама мъже и половина" - Чък Лори, и да ги подписва като собствени. "Как да... напишеш скрипт за ситком", е заглавието на Тео Чепилов във в. "Капитал" от 2008 г. И обяснява: "Започни да пиеш рано.
Под рано се разбира не в 11 сутринта, а като навършиш осем години. Пиенето винаги води до писане и обратно. Помни, че не е важно да се правиш на куче - няколко креативни глътки от бутилката с уиски са достатъчни за кураж преди старта."
Забавно, да, стига четири години преди него Чък Лори да не бе написал статията "Как да създадем хитов ситком", която започва така: "Започни да пиеш рано. И нямам предвид рано сутринта. А имам предвид - рано в живота си. От 8-годишен е добре. Не е задължително да пиеш много. Глътни достатъчно, за да изкараш оперативката, без да си разкъсаш кожата."
Музиката
Не само производството на сериали е оцапано от интелектуални кражби. Ако обърнем поглед към родната ни музика, нещата придобиват много страховити измерения. И нямам предвид откровени кавъри като "Спри се" на "Сигнал", което всъщност е "Free me" на "Юрая Хийп" (но пък от българската банда никога не са крили този факт); както и "Чака нашата лодка в реката" на Мими Иванова, която всъщност е по мелодия на "Стикс", нито "Там край реката" на "Тоника СВ", която е композирана от Нийл Янг.
Според изпълнителния директор на "Музикаутор" Магдалина Тодорова правата на точно тези произведения са уредени веднага, щом е влязло в сила нашето авторско законодателство.
Човекът, изпял "Родната полиция ни пази" и пръв приятел на вътрешния министър Цветан Цветанов - Веселин Маринов, за малко да открадне парче на Даяна Рос, но го хванаха и си уреди отношенията с авторите. Става въпрос за неговото "Когато знам, че ме обичаш", което той е адаптирал от When you tell me that you love me на Рос.
Представителите на "Уорнър" за България, които управляват правата на песента на територията на нашата страна, заявиха, че при тях е имало запитване за адаптация и всичко още е било в процес на уреждане, когато Маринов е започнал да пее публично своята версия. Но скандалът утихна бързо, след като страните се разплатиха.
Химнът на партия "ГЕРБ" според политическата централа е по музика на Митко Щерев. Само че меломаните веднага откриха прилика между мелодията му и Panis Angelicus на Цезар Франк. Композиторът на оригинала е починал през 1890 година, което означава, че авторските му права са изтекли 70 години след смъртта му и никой на никого нищо не дължи. Но остава моралният казус - редно ли е партия, чието правителство подписва ACTA, да има химн по крадена музика?
Да се прехвърлим към чистите кражби. Да проследим произхода на два хита на едни от най-големите чалга звезди, които ще ни дадат представа за симптоматиката в жанра. За "Обичай ме" на Анелия феновете й разказват следния виц: когато тя пее песента си, в ъгъла Крейг Дейвид тихо плаче. Защото мелодията й е съвсем същата като неговата Walkin' away. На запитване към музикална компания "Пайнер" как е възможна такава невероятна прилика между двете песни, пиарът ме препрати към автора на музиката, който бил прочутият в техните среди Тодор Димитров-Токича.
Според сайта на чалга фирмата парчето дори е класирано първо от публиката през 2003 г. на наградите "Тракия Фолк". В съобщението за този приз е пояснено, че музиката и аранжиментът са на Тодор Димитров. Само че според изпълнителния директор на "Музикаутор" Магдалина Тодорова това парче е регистрирано при тях с автор - неизвестен.
Организацията обаче за всеки случай отчислява пари, ако композиторът се намери.
Песента "Молба" на Азис пък подозрително прилича на She's Gone на глем бандата Steelheart. Новите му продуценти от "Диапазон Рекърдс" не поемат отговорност за тази прилика, защото изпълнителят не е бил техен подопечен към момента на създаването на парчето.
Тогава е бил артист на "Съни Рекърдс". От "Съни Рекърдс" първо не си спомниха за кое произведение ги питам, но когато споменах оригиналните изпълнители, паметта им се подобри. Георги Витанов от същата музикална компания ми обясни, че отговорният за създаването на песента техен колега от много години живее в Америка и няма как да му се потърси отговорност. В базата данни на "Музикаутор" тази песен изобщо не фигурира - никой не я е заявявал.
Всъщност всички големи хитове на чалгата са - както гласи вицът - ав-турски, ав-гръцки или ав-сръбски. Но напоследък се наблюдава нова тенденция - да се краде от англоезичния поп и рок, който се чалгализира с характерните трели на жанра.
Интернет форумите са прегрели от анализи на хитове, които поразително приличат на парчета на чуждестранни автори. В "Музикаутор" те обикновено са регистрирани с автор "неизвестен" (хитър търговски ход, който означава, че нито имаме лично отговорен за кражбата, нито истинският автор си получава парите, а се разчита на неведението му за "заимстването").
И после интернет потребителите са виновни на всички...
