Сега тъпаните бият русофилите и русофобите. Преди повече от половин година бяха умните и красивите срещу грозните и бедните. Доста народ воюваше покрай парашутирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - интернет лумпени срещу влюбени в миналото пенсионери, богати срещу бедни, безплатно мразещи срещу платено обичащи ...
Такива се оказаха пешките, офицерите, всички черни и бели фигури, които разни хора зад метални заграждения наместваха срещуположно под знамената на Сорос и Сталин, за да вкарат протеста в руслото на партизанското отричане на другия (различния) и форумното хейтърство.
По-късно разбрахме за опорните точки, троловете и всички онлайн и офлайн партийни хитрини, които етикетираха сериозни по численост социални групи, а цивилизационният дебат за държавата, в която живеем и искаме да живеем, приравни своята перспектива до предсрочни избори и нов Изборен кодекс.
Украйна -новият водевил
Вече не говорим за „смяна на модела" и за „пробив в статуквото" - или по-скоро не са интересни на медиите, защото ни човърка друга тема - Украйна. Случващото се там върви ръка за ръка с един по-непробиваем модел и едно по-голямо статукво, където се откриваме натясно.
Дилемата „Русия - Запад" в момента е най-острата гилотина на обществено разделение, подклаждана от медии и политици, която, както в случая с Делян Пеевски, лепи противоположни мнения и форматира съзнания, но извън това не променя нищо. Ориентирана е към 25 май, когато и тези европейски избори ще бъдат за вътрешна употреба.
От форуми до телевизии струи усещането, че ако си български патриот, значи трябва да обичаш Путин, защото неговата държава ни е освободила от турско иго, а не Брюксел и Вашингтон. Ако не обичаш Путин, не си русофил. Ако не си русофил, тогава си русофоб, следователно - западен неолиберал, който потрива злокобно ръце, за да ни натресе капиталистическо робство и свободна хомосексуалност. Или пък обикновен фашист.
Разбира се, обратната линия също я има, само че там се мъдрят нови царе, Евразийски съюзи и комунистически призраци. Не само държави, но и световни организации, най-вече НАТО, придобиват крайно противоположни очертания в масовото съзнание. Пропагандата явно дойде в повечко и на видния социалист и рапър Мишо Шамара, който заплаши, че ще стане враг на БСП, ако не спре с „бруталната русофилия".
Игра на огледала
Социологът доц. Антоний Гълъбов казва, че всичко това е измислен дебат и не съществува наистина в българското общество: „Няма такова противопоставяне. Това е голяма манипулация на един елит, създаден от Съветския съюз и комунистическия елит, който се опитва да оцелее".
А оцеляването във властта минава най-успешно през страховете на хората. Гълъбов намира настоящите в стереотипите от началото на миналия век - за малкия и зависим народ, заключен между двете Велики сили, които правят каквото поискат, включително игри на армии и оръжия. Някак естествено идва да си изберем едната от тях.
„Изглежда, че тази смеха за разделение работи, защото хората се чувстват заплашени от подобни плашила. Реално погледнато, българското общество и икономика са по-малко зависими от Русия, отколкото в миналото", казва той.
Според него сегашната поляризация се дължи на зле информираната среда, малкото познания какво наистина се случва в Украйна и що за държава е. „За да си набавим и за да постигнем разбиране на изплъзващата се и комплексна ситуация, прибягваме до "черно-бялата" квалификация", изтъква психологът Албена Стамболова.
Или, или
Друга част от проблема е виждането за самата Русия, което за някои анализатори се оказа изненадващо силно, а за други - нарочно подготвяно. Ако тя не е добра, значи непременно е лоша.
Албена Стамболова обяснява ситуацията с основните за логиката "бинарни опозиции": добро - зло, черно - бяло, източно - западно. „Когато изпитваме психологически дискомфорт, огорчаване на свободата си, политическа безизходица, социален колапс, дори дефицит на разбиране, ние се "сриваме" в атавистичното, опростено или/или".
„Странно е, защото демокрацията предполага множественост в политическия живот. А в неспособността си да приемем "другия", различния, непознатия, усилваме изкуствено своята категоричност", допълва тя. Така българският патриот се превърна в православен русофил, а Европейският съюз - в агресор.
Не сме виждали нови опорни точки на властта в последно време, но тази с голяма степен на вероятност е една от тях. Защото игрите на съзнанието винаги трябва да се държат под контрол. Ето я тънката струна, с която хората във властта ни карат да им танцуваме. Кой по улици и площади, кой пред урните.
