Моят колега Цветан Цветански (не го бъркайте с Цветанов!) онзи ден по телефона ми каза, че е крайно време да изправим българската наклонена кула на PISA.
Когато бяха разгласени резултатите от последния сегмент на международния тест, масово българските медии, а и социалните мрежи изпаднаха в истерия, установявайки, че българските ученици са в долната част на таблицата в света по отношение на онзи елемент от изследването на функционалната грамотност, който е свързан със справянето с житейски ситуации.
Истерия за отдавна познати ни проблеми
Истерията е медицинско състояние на нервна превъзбуда, което се изразява в липса на контрол върху изразяването най-често на негативните емоции. Истериците имат необходимост от внимание, като наред с това са лесно съкрушими - и търсят бързи, но неустойчиви решения на проблемите си.
Това се случи и през последната седмица - мнозина събраха съчувствие за тази поредна трагедия на българското образование, и то без да са пряко свързани с образователната система към момента, но бидейки обществено съпричастни.
В тази "страстна" седмица Министерство на образованието и науката изнесе на пресконференция резултати от едно спорно световно изследване на функционалната грамотност на младите българи, според което те на практика са функционално неграмотни да се оправят с елементарни житейски ситуации, каквато е закупуването на билет от машина, да намерят най-краткия път от една точка до друга и т.н.
Спорно е, защото макар да разчита на щатска методология, в никакъв случай не можем, а и да можем - не бива да си вадим генерални изводи за което и да било поколение. Но бихме могли да направим някои изводи за образователната ни система и качеството на образование, което тя предлага.
Изследването е проведено през 2012 г., като резултатите за по-важните сегменти - езикова и математическа функционална грамотност бяха изнесени в доклад от 160 страници. Още тогава знаехме, че българските ученици на средна възраст от 15 години не се справят с елементарен критически прочит на текст, с елементарни сметки, които биха помогнали в реални житейски ситуации.
Още тогава всеки, който наистина се интересува от проблемите на българското образование, е забелязал за пети пореден път, че българските ученици са жертва на система, която не променя методиката на обучение, а само сменя съдържанието. Този тест се провежда на всеки три години и до момента България е участвала четири пъти - 2000 г., 2003 г., 2006 г., 2009 г. и 2012 г.
С други думи и с помощта на малко цифри, нещата изглеждат така - по математика българските ученици се движат от 2000 г. насам в диапазона между 413 точки и 439 точки в различните години. И ако в българския доклад услужливо ни напомнят, че поради липсата на данни за 2003 г. не може да се направят, видите ли, генерални изводи за тенденциите, то е ясно различима една константа - българските ученици от 2000 г. насам са трайно в долната таблица на функционално грамотните млади хора в света.
Веднага се появяват два особено важни въпроса. Кой носи отговорност за това съвсем нерадостно състояние на българската образователна система? Но по-важният въпрос е какво може да се направи, за да се промени това?
Абсурдната позиция на МОН - екскурзии и нови компютри
Абсурдна бе позицията на МОН, и то на самия министър на образованието проф. Клисарова. Според нея несправянето на учениците в едни примерни житейски ситуации, като закупуването на билет за метрото, се дължи на факта, че много от учениците, които са преминали през теста PISA, не са виждали метро никога в живота си, т.е. никога не са попадали в подобна житейска ситуация, и по тази причина тя, министърът на образованието и науката, предлага да се увеличат екскурзиите до София и да се закупят допълнително компютри за училищата.
Това е напълно съпоставимо със ситуация, при която футболен отбор губи редовно и като мярка се предприема по-често посещение на чужди мачове и закупуване на нови футболни топки, вместо отборът да бъде трениран така, че да успее да спечели мачовете си.
Министерство на образованието има един огромен проблем, който обуславя константно слабите резултати на българските ученици по отношение на функционалната грамотност - там се сменя от десетилетие и половина само ръководният състав, а средният ешелон от т.нар. експерти, които не могат да погледнат по-далече от носа си по отношение на промяната на методиката на обучение, остават несняеми.
Подобни палиативни мерки, каквито са предложените от министър Клисарова, кристално ясно илюстрират как се работи в българското образование - на парче и без визия за бъдещето. Защото посещението на метрото в София няма да промени липсата на способност да се закупи каквото и да било билет онлайн или дори да се изтеглят пари от банкомат. А принципът в задачата с купуването на билети за метрото е съвсем същият.
Защо учат нашите деца?
За да се провеждат каквито и да е реформи в образованието, би било добре ние като общество да си отговорим на един основен въпрос: защо учат нашите деца?
Има няколко възможни отговора: за да ги направим българи; за да ги направим изпълнителна и ефективна работна ръка; за да могат да се справят с образованието и работата си в България, но и в чужбина; за да могат да се справят с живота без помощта на своите родители, учители - и изобщо да се превърнат в самостоятелни зрели граждани.
Към момента българската образователна система като цяло подготвя българските ученици за всичко, без последното. И точно за това би трябвало да сме притеснени. Защото българската идентичност със сигурност се възпитава в училище, но със сигурност не и в 7-ми клас, когато за българските ученици е много по-важно в житейски план да знаят как да четат критично текст, отколкото да се занимават с проблемите на лирическия герой в стихотворението "Майце си".
В този смисъл на българската образователна система й е нужно да направи няколко важни стъпки. На първо място учителската професия да стане привлекателна за младите хора, тъй като (както вече стана дума тук) до 8 години 70% от българските учители следва да се пенсионират поради достигане на пенсионна възраст. Това може да се случи не само с увеличаване на финансовия стимул, но и с предлагане на възможност за кариерно израстване.
На второ място е необходимо да се промени методиката на преподаване, като се отчетат съвременните нужди на учениците и какво в съвременния свят означава човек да бъде реално и функционално грамотен. Това означава подробна и коренна промяна на учебните програми и планове по ключови предмети като български език и литература, математика, биология и опазване на околната среда, физика и т.н., която в крайна сметка да цели възпитаването на социално отговорни и самостоятелни граждани.
На трето място е необходимо отчитането на важността и мястото на модерните технологии в съвременния свят и тяхното пълноценно интегриране в образователния процес. Това включва не само въвеждане на модерните технологии официално в часовете в българското училище, но и въвеждането на интернет-базирани електронни платформи за обучение, в които учителите и учениците да са способни са създават собствено съдържание, без да се страхуват от санкцията на МОН.
Защото към момента дори и най-иновативните учители са заплашени от санкции, ако създаденото от тях съдържание не бъде верифицирано от МОН.
Вместо заключение - за наклонената кула в Пиза и метафорите на българското образование
Стоящата от стотици години наклонена кула в Пиза по особено точен начин се отнася към състоянието на българската образователна система към момента - силно наклонена, държаща единствено върха нагоре гордо, а всичко останало се държи изкуствено да не падне.
Всички успехи на българските ученици по световните форуми, като ученически олимпиади по математика и физика, като състезания на НАСА или европейски конкурси - всичко това е резултат, въпреки нехайството на МОН и въпреки реалната липса на стимул от страна на министерството учителите да работят целенасочено по подготовката на тези така успешни ученици.
Време е да изправим наклонената кула на българското образование.
А дали вие ще се справите с теста за справяне с житейски стуации, можете да проверите тук и после да споделите в коментар под статията къде точно сте се затруднили.
Всъщност много е просто, за да има образование трябва дългосрочна система и стратегия понеже образованието на един човек от институции продължава 12+5 години. Това означава, че ако сегашните направят някаква ( не добра нито лоша) стратегия то тя трябва да се спазва от следващите (поне) пет правителства, за да има резултат. Реалността е че правителствата идват на власт да крадат от държавата не да я развиват. Съответно дори и да направят нещо що годе свестено ще има техни фирми по веригата, който ще паразитират обществените пари. Следващите на власт ще го премахнат на 100% и ще сложат техни хора и така колелото си върви. Министърката е постъпила по най-правилния (изгодния) начин за нейния кръг- и компютри и екскурзии водят до директен разход сега, разход, който ще бъде капитализиран веднага чрез техните фирми. Ще се купят компютри на стойност 300/500 лв за 1500 лв всеки доставени от например вчера създадената фирма на баджанака на министърката и децата от провинцията ще идват до София за по 150 лв екскурзията с фирма отново близка до властта. Това че учителите взимат по-малко от един чистач в частна фирма и че средната им възраст е 60 години не е проблем на правителството понеже там няма пари за крадене. Като цяло добра статия но не се фокусира върху реалния проблем. А той е защо всички родители си траят и са доволни че държавата прави от децата им неграмотници? Правителствата навсякъде по света действат като обществено огледало. Ако има масов родителски протест против тъпите екскурзии и тн. и се настоява двойно увеличение на заплатата на учителите, отделяне на политическото от експертното тяло в Образованието, отнемане на лицензите на безбройните частни фабрики за дипломи, то огледалото няма да има избор да покаже отражението на това което хората искат. Другия избор е да се счупи огледалото.
Две неща искам за кажа-първо, поздравления за Govedo13 за трезвия и разумен поглед и второ да вметна, че идеята на министърката в частта с метрото е непригодна, защото въз основа на мой лични наблюдения върху хора от провинцията и гости от чужди държави ( виждали метростанции с много повече нива от „Сердика” и с повече от две линии), то мога отговорно да заявя, че няма нормален човек който да се оправи с процедурата по валидиране на билетите на „Метрополитен София” от първият път на база на общи познания. Не знам коя е била мъдрата глава решила, че или всички хора в София са леваци или че да пъхнеш билетчето в дупка но супер неудобно място е по лесно от това да бутнеш един лост напред, но подобен абсурд доста се откроява дори и насред столицата на Абсурдистан.
Болна държава - болно общество. Образованието е елемент от обществото. Промените отдолу нагоре са обречени на неуспех по всички канони на теорията на организациите, защото хората на ниското ниво, нямат стимул да се променят и пример, който да следват. Не стратегия за образованието трябва, а стратегия за държавата. Иначе само ремонтираме фасадата на сграда с изгнили дървени колони - колкото и мазилка да хвърлим, тя пак ще си се срути. ПП: Говедо, готин коментар +1 и от мен
"липсата на способност да се закупи каквото и да било билет онлайн или дори да се изтеглят пари от банкомат." Никой не се е родил научен. Когато им се наложи да теглят пари от банкомат- ще се научат. Докато са непълнолетни не могат да имат банкови карти. Когато решат да пазаруват онлайн и това ще направят, щото не е по-сложно от забавлението им във ФБ или игрите в интернет. Справянето им със стратегически игри развива мисленето им. "предлагане на възможност за кариерно израстване." Неотдавна попитах Даскал Емил, но не ми отговори естествено, та аз пак се интересувам - какво е евентуалното кариерно израстване на един педагог, преподавател? Предполагам няма предвид да тръгне от начален и да достигне гимназиален учител, нали?
Отново се хванахме за пустото билетче за метрото. Е докато го споменавате, дотогава няма да вървят нещата. Първо, не трябва резултатите да се приемат буквално, второ - целта е децата да се научат да мислят и само умни даскали могат да убедят децата да учат. И трето - 4 пъти, не 5 - 2000, 2006, 2009, 2012. Господин даскал, явно математиката ви куца.
Иване прав си и грешиш едновременно. Когато заплатите на учителите са по-ниски от тези на работници без висше образоване и не достигат, за покриването на нормален жизнен минимум не може да очакваш въпросните кадри да са професионалисти. Както вече споменах необходимо е дългосрочно решение, това, че некачествени кадри ще получават висока заплата 10-15 години не би трябвало да е проблем за една организация като държавата. Не искам да обиждам никой но за мен няма нормален млад човек, тръгнал в момента да следва филология с идеята да учителства. Идеята е това да се промени коренно и идеалния младия учител да бъде модерен, образован и високо мотивиран а не някой тройкаджия, който е записал за учител защото не му достига бала. За референция моите прабаба и прадядо са били учители преди комунизъма и са ходили редовно на почивка на Ривиерата с учителските си заплати. Въпросното въобще не е трудно постижимо, просто всички безсмислени и откраднати пари, който се дават да се строят на циганите жилища може да се дават за заплати на учителите, като паралелно се въведе закон, забраняващ изплащането на детски надбавки и прибирането в държавни институции на деца, който не посещават училище.
Един стар даскал ми беше казал преди време – училищното образование си е на мястото само тогава, когато възпитава деца, които могат да променят родителите си. Всичко друго е запълване на дупки. Така погледнато, кулата в Пиза е много ласкателно сравнение за българската образователна система. Тя по-скоро прилича на ония къщи, дето циганите си ги правят от ламарини, фазер и найлони.