Поне половината Facebook профили, които съм разглеждала напоследък, са със семеен статус: "Сложно е". Колко да е сложно?
За мен състоянието на обвързаност е като бременността и смъртта - не може да си малко бременна, нито малко умрял. Как така ще ти е сложно да кажеш заченала ли си или не си? Жив ли си или си мъртъв? Колко трудно е да отговориш на този въпрос?
Та така и със статуса на обвързаност - или си с някого или не си. Средно положение като че ли няма.
Сигурно съм права, но само в света на хората, които се мъчим да живеем просто и без излишно чесане на лявото ухо с дясната ръка. (Един напълно ненужен и гротесков процес, при положение, че лявото ухо ти е по-близо до лявата ръка. Но който често се практикува, за да придаде на извършителя ореола на "сложна" личност.)
Във вселената на хората, които се лутат в хаотични браунови траектории, подухвани и подблъсквани от житейските стихии, не ще да е съвсем така. Затова да изследваме ситуациите, при които те биха написали срещу семейния си статус: "сложно е".
Фалшивите семейните
Ти си мъж. Имаш съпруга, с която не се разбираш. То пък кой ли се разбира по мед и масло с брачната си половинка - особено след размножителния период? Може би вече дори говорите за развод. Не че много ти се развежда. То каква ли полза от развода, при положение че със следващата жена пак ще е същото след някоя друга годинка? Пък и много рядко мъжете стават инициатори на такива окончателни промени.
Но е необходимо да подхвърляш непрекъснато вероятността за развод пред жена си, след малко ще стане ясно защо.
В същото време имаш една или повече извънбрачни връзки, на които се кълнеш, че са единствените и най-важни дами в живота ти. И си напълно откровен с тях, че си все още в брачен съюз, но пък така не се разбираш с жена ти, ама "докато пораснат децата не мога нищо да предприема, а и тя сега е много уязвима, не мога да й кажа за теб, нека я подготвя постепенно за развода, вече го обсъждаме като вероятност..."
Не можеш да напишеш в статуса си "женен" - ще обидиш гаджетата. Не можеш да напишеш и "обвързан". Ако го направиш, всяка една от извънбрачните ти връзки ще очаква да се появи в тази роля, съпругата ти - също. И съвсем спокойно пишеш: "сложно е".
Извънбрачните връзки ще са ОК, знаят че си женен. Съпругата ти също - защото не спираш да й подхвърляш за евентуалния развод. Всички са наясно, че е "сложно".
Може и да си жена в такова положение. Полът няма значение. Важното е да държиш всички замесени в напрежение със статуса "сложно е".
Има и друга възможност. Да речем, че още не си изплел толкова сложна плетеница от сексуални контакти. Но си застаряващ семеен чичко, дори може би с внуче. Жена ти гледа внучето от сутрин до вечер и не влиза във Facebook.
Така че няма как да види какъв според социалната мрежа ти е брачният статус. Затова си пишеш едно "сложно е", за да ти е чиста съвестта, че не си се изкарал ерген. Пък и да не даваш много надежди, че си отворен към обвързване.
Така няма да изглеждаш толкова непроходимо скучен на младите свободни дами, с които ще се опиташ да се запознаеш от служебния си компютър. Но едновременно с това ще парираш мераците им да ти надянат халка. Пък и ще вдигаш интереса към себе си - знаеш ли колко отчаяни стари моми са готови да се пробват да преборят съперничка, висяща на статуса „сложно е"?
Самотниците
Истината може и да е много жалка. Май в повечето случаи е така. Срам те е да кажеш, че си сингъл.
Разделил/разделила си се с гаджето си, но не ти се иска да повярваш, че е завинаги. Макар да си напуснат (или напусната) с думи на сбогуване като "Ще се видим в ада" или "До другия живот". Ти обаче не спираш да тракаш в пияно състояние умолителни sms-и и съобщения във Facebook и Skype и да призоваваш изгубената любов да си спомни многото обич в началото.
Това не ви събира отново, но на теб ти носи измамното усещане, че отношенията ви продължават. Затова си със статус "сложно е", макар бившето ти гадже да си е написало с двуметрови букви в профила, че е щастливо сингъл. Или си е прибавило вече новата половинка. Ти продължаваш да не вярваш и най-много да кандисаш на идеята, че си в триъгълник.
От това по-жалка е само една възможност: нямате си никого, но пък ви е срам да го признаете пред света. Как така като съм на 35, ще напиша, че съм необвързан/а? Та нали ще ми се смеят всички? Ще ме нарекат "непожелан/а", "недоклатен/а"?
Пък и аз отдавна си харесвам Х, може да ни се получат нещата. Ето виж как вчера ме погледна, когато се разминахме. Не, това не беше досада в погледа, това беше жив интерес, маскиран като безразличие, за да не се издаде. Я да напиша едно "сложно е".
И без това съм тежък социопат и никой от приятелите ми не знае нищо за личния ми живот. Нека си мислят, че има някакво движение в него. Да не излезе, че съм вън от играта.
Истината
Опитвам се да се поставя в обувките на някой от описаните по-горе типажи и се чудя какво на тяхно място бих написала срещу статуса си. Най-вероятно - нищо. Както не съм включила в данните, които съм публикувала за себе си в Skype профила, факта, че съм жена. Както и годините си. Така се спасих от сърчовете на индийски и гръцки ергени, дочули, че българките са евтини. И понеже в техните страни жените не достигат, си търсят булки по нашите земи.
Ако не ми стиска да кажа каква ми е обвъзаността с другия пол, ако не събирам смелост да разсека някой заплетен житейски възел, или сметна, че информацията за личния ми живот няма никакво отношение към присъствието ми в дадена общност или социална платформа - просто ще оставя празно място.
Иначе продължавам дълбоко да вярвам, че семейното ти положение е толкова сложно, колкото му позволиш. А може да е адски просто, стига да не се боиш да се изправиш очи в очи с истината и да я приемеш.
Пък и отдавна съм почитателка на "Бръснача на Окам", според който от две твърдения по-вероятно е да е вярно по-простото. Приложен към обвързаността, този философски постулат казва: ако срещу семейния ти статус пише "сложно е", или нямаш такъв, или този, който имаш, не ти харесва.
