Едни африкански страни кървят диаманти, Нигерия кърви петрол. Един филм, правен от българин, показва кръвожадните и обезкръвените. Режисьор е Генади Кондарев, който всъщност е екофинансист. Член е на международната екологична мрежа CEE Bankwatch Network като кампанира от името на Екологично сдружение "За Земята". Нигерия е бойното му кръщение в Bankwatch. Днес, 14 юни, в Дома на киното има прожекция. Има го и в YouTube.
Генади, как се роди идеята за филма "Нигерия кърви петрол"?
Тъкмо започвах работата си за Bankwatch. От организацията наблюдават Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). От Bankwatch организираха мисии на различни места по света, където оперират тези банки.
Имаше предложение да се направи мисия до Нигерия заедно с група неправителствени организации. Като съвсем млад член на Bankwatch това беше бойното ми кръщене. Мислех, че трябва да се екипирам като Индиана Джоунс за блатата по екватора. А въобще не очаквах, че десет дни ще се движим в една камионетка и почти само през прозорците ще гледаме унищоженията по делтата на река Нигер.
От филма става ясно, че достъпът ви до местата на петролодобив е бил доста труден.
Изключително труден. Почти невъзможно е за бял човек да се разхожда просто така. Всички ви имат зъб. Първо, обикновените нигерийци, които страдат от безобразното замърсяване - земята и реките са страшно замърсени. Някои от тях са загубили домовете си и почти нямат от какво да се препитават. Храната е много замърсена, рискуват здравето и живота си. Те със сигурност не биха ви простили, ако знаят, че сте петролен работник, а за тях всеки бял е такъв.
Другите, които ще ви имат зъб, са въоръжените групировки. Готови са да отвличат работници на петролните компании за пари. След това идват наемниците, които следят такива екотипове като нас да не се шарят наоколо. Обикновено са платени от компаниите. И така попадате в един омагьосан кръг, защото не сте местен, не говорите като местен и това си личи от самолет.
Ако нямате местен партньор, организация, с опит, който да може да ви преведе относително безопасно, е невъзможно. На нас ни помогнаха Еnvironmental rights action/friends of the earth Nigeria.
Разбрах от филма, че животът ви е бил в опасност?
Да, може би хората от селото ни спасиха живота. Научихме за опасността на следващия ден, когато вече беше преминала. За жалост, сигурността на някои от вождовете до ден днешен остава под въпрос, заради това, че са допуснали хора като нас.
Кой ги заплашва?
Естествено, че петролните компании никога няма да си оставят визитната картичка там. Те са на принципа "разделяй и владей". Имат си хора, които работят за тях, които са доволни от системата, такава, каквато е, защото са някои в общностите.
Тоест, шепа продажници...
Така е навсякъде. Където и да погледнете по света, сценарият е един и същ. Много ме боли защото в България думата "общност" е загубила смисъла си. Обществото е страшно атомизирано от хора, които въобще не знаят какво е солидарност.
Не могат и да си представят да бъдат част от едно малко общество, в което освен за собствения интерес, трябва да помислят и за интереса на другите. Така дългосрочно ще са по-добре, вместо всеки да прецаква другия. И накрая всъщност почти всички сме губещи, разделени сме, не можем да се погледнем, не можем да общуваме помежду си. Така ставаме много лесна плячка за големите корпорации или за политическия елит.
Във филма показваш големи европейски компании, които лъжат в официални документи и на сайтовете си за дейността си в Нигерия. Има ли промяна от 2011-а, когато беше мисията ти там?
Единственото развитие от случаите във филма е, че човекът, загубил рибарника и пекарната си заради замърсяването, получи някакво обезщетение. Той съди самостоятелно петролната компания в Хага. А една от общностите, които показвам във филма, загуби делото за големия петролен разлив, причинен от "Шел". От "Шел" успяха да докажат, че е било саботаж от военизираните групировки.
Всъщност това е един от големите проблеми - компаниите се оправдават, че петролното изтичане не е по тяхна вина, а на военните групировки, така ли?
Да. Това е все едно индустриален инцидент да се случи в София например. И тъй като някой от града го е предизвикал, да ви кажат, че нямате право на обезщетение за щетите. Транснационалните компании прилагат двойни стандарти навсякъде. Имат огромен политически чадър над себе си. И Европа, и Америка развиват своята енергетика, петролните си кладенци, газопроводите си, прегазвайки малки хора от различни общности и минавайки през места, където има постоянни терористични заплахи.
В името на този петрол и газ, на въглищата и урана, който ползваме, се поддържат всякакви безумни режими. Азербайджан, Туркменистан, режимът в Либия се поддържаше дълги години с европейски чадър. И всичко това са разходи, които излизат от бюджета и джоба на обикновения европеец или американец.
И единствените, които печелят са...
Международните корпорации. Това е прекрасен начин за наливане на обществени пари. Любимата ми тема - за публичните финанси. Каква е схемата? Големите публични банки предоставят средства на малки търговски банки в Третия свят. Те, от своя страна, предоставят заеми на фирми или на хора.
Голяма част от тези фирми са подставени, в един момент се фалират и така огромни средства отиват в офшорни сметки на Каймановите острови и други данъчни убежища. Съвсем наскоро един от сенаторите в Нигерия - Ибори, беше хванат за злоупотреби със средства от Европейска инвестиционна банка. Стаи, пълни с камари долари, бяха открити в домовете му. Той е в затвора в момента, но много други не са.
Една от компаниите, които работят в Нигерия, е "Шеврон". Същата, която иска да добива шистов газ у нас и в Румъния, нали?
"Шеврон" са американска компания. Но шистов газ искат да добиват и европейски компании. При нас се чува тяхното име и те продължават да чукат на затворена врата. Натискът за добив на шистов газ не спира. С всяко ново правителство, с всеки нов министър, темата отново изскача и се започва: "Ама дали да не вдигнем забраната?"
Страшно е да си представим на какво са способни компаниите и как си намират извинение за това, което правят. Погледнете сайтовете на "Шел", на френската "Тотал Фина Елф", срещнете се с някой от директорите им, ще останете с впечатление, че те са в Африка, за да строят училища, да подпомагат хората, да правят един прекрасен свят и са благословия за местното население.
А всъщност шепа хора получава цялата благодат. На хората им се подхвърлят трохи и те губят в дългосрочен план поминика си, на който са разчитали от столетия. Хората в Африка са свикнали да работят земята си, за да изкарат малко маниока, да ловят риба в морето. Чудесно се справят със земеделието, дори и с примитивните за нас методи.
И са успявали да живеят по този начин столетия. Изведнъж се появяват петролните компании, които откриват нефтено поле. Унищожават земята им, фрагментират "местообитанието" на хората, разкъсват села и семейства. След 10-15-20 години, когато тези полета се изчерпят, компаниите просто ще си вдигнат багажа.
Ще оставят течащи, замърсяващи инсталации, дори няма да разглобят петролопроводите си и ще си тръгнат. И ще отидат на ново място - някъде в България, където ще добиват шистов газ и ще казват, че са научили грешките от миналото и няма да ги повторят тук. И ще се случи абсолютно същият сценарий.
Кой позволява случването?
Всички го позволяваме... Ние искаме евтини горива. Акционерите, които могат да бъдат десетки и стотици в компаниите, изискват в края на годината да имат дивидент. Човекът от Севера и Запада се интересува само от печалбата, тя е единствено важното. И това ни учат в университети, поне нас, икономистите. Невидимата ръка на пазара... А всъщност няма пазар, няма невидима ръка.
Всичко е изключително изкривено от огромните компании олигополи, които диктуват правилата както си искат. Над тях има политически чадър, откъдето се казва кой при какви стандарти може да оперира.
Има ли решение на глобалните екологични проблеми, което да е реално приложимо?
Решението е да започнем да изграждаме отново малките си връзки на местно ниво. Да развиваме малката местна икономика, за да няма нужда ябълката ни да бъде транспортирана от 20 000 км, за да стигне на масата. Да не искаме да ядем ягоди през зимата, когато не е сезонът за този плод.
Да си купим малка, екопродукция от някой малък местен фермер. Да не се опитваме всяка година да си позволим пътешествие до далечни дестинации като Тайланд. А да се натоварим на един влак и да отидем на някое красиво местенце тук, в България.
Да забравим за излишните курсове до мола с колата и да се качим на велосипед в града. Това е един прекрасен транспорт. Решенията са маломащабни и на местно ниво - локални. Това е начинът, по който можем да противодействаме. И това са решения, които всеки от нас може да си позволи.
Тоест решението е в малките неща?
Да. Алтернативният метод не минава през корпоративния модел. Както често обичам да казвам - най-добрият отговор на корпоративната реалност е кооперативен. Компаниите имат нужда да продават стока. Това е тяхната власт и начинът, по който съществуват и изплащат дивиденти. А ние говорим за енергийни спестявания и енергия, която може да се добива от всеки човек.
Трябва да избягваме всячески да използваме изкопаеми горива. Да избягваме газ, петрол, въглища, уран. България, вместо да се мъчи толкова отчаяно да строи магистрали - и то да ги строи по безобразен начин, може да си пооправи малко железниците. Вместо да се чудим как да построим втора атомна централа или още няколко ТЕЦ-а, хората трябва да започнат да бягат от електрификацията.
Нашата страна е прекалено електрифицирана. Ние топлим и охлаждаме жилищата си с електричество. Някъде около 40% от домакинствата го правят, докато средният процент в Европа за това е 11%. Само тази разлика трябва да ни говори, че има нещо деформирано.
До 2050 г. светът трябва да скъса с изкопаемите горива. Крачка по крачка се върви натам и няма друго бъдеще. Ако не се случи, няма да имаме света, в който сме свикнали да живеем.
Българите често саркастично се шегуваме, че тук сме като в Третия свят. По какво си приличаме според теб с Третия свят?
В Нигерия имаше толкова много неща, които имах чувството, че са тоталният почерк на българската политическа система. Като започнем от ужасните магистрали и свършим с корупцията.
Компаниите в Нигерия си казват: "Възможно е да дадем подкуп, правим го. Така си осигуряваме бизнеса." Вдигат рамене и дотам. И това са двойни стандарти - правят това, което минава и което често е незаконно в страната, в която са регистрирани. И това се случва навсякъде.
Да, човек вижда, но компаниите винаги имат обяснение. Успяват да изкарат нещата законни и да не носят отговорност. Цяло чудо е това, което се случи в Латинска Америка с "Шеврон". Те закупиха "Тексако" преди няколко години. Тексако оперираха в този регион и са виновни за смъртта на между 4000 и 6000 души. След това "Шеврон" бяха осъдени с групов иск в Еквадор. Отказаха да изплатят първоначалната глоба от 9 милиарда и съдът ги накара да изплатят двойна сума - $18 милиарда.
В развиващия се свят нещата са много по-сериозни, там няма кой да ви защити. Тук поне има някакъв закон, някакви медии, по някакъв начин може да има международен отзвук. Ние не сме Третият свят, някъде по средата сме, където сме от много години. Ние сме от бившия соцблок, място на вечни експерименти, където почваме и скоро завършваме. Където сме в постоянна криза.
Това е България. И почти никой не предлага смислени решения. Пак казвам решението минава през това да започнем да възстановяваме общностите, да имаме своя социален балон, в който да се развиваваме. Да искаме да вървим напред, да създаваме местна икономика и смислени човешки отношения, от които да тръгнем.
Според теб какво може да отключи тази забравена способност да сме общност?
Само хората, които са го осъзнали и започнат да дават пример със себе си. Малко по малко. Да показваш на останалите, че не е толкова ужасно да живееш в България, че имаш достатъчно възможности, които ти предоставя тази страна да бъдеш щастлив.
Миналото лято нямаше нито едно популярно лице на протеста на Орлов мост. На Запад, в Америка, дори и в нашата съседка Турция актьори и интелектуалци застават зад граждански каузи. Защо нашите звезди не го правят, как мислиш?
Наистина не мога да ти кажа. Според мен са по-зависими, повече се притесняват за работа си. Защото доста често нашите протести влизат в много сериозен конфликт с определени икономически интереси.
Нерядко това са интереси на спонсори или на бъдещи спонсори, които утре могат да ги поканят на концерт, на постановка, да спонсорират театъра или да ги поканят на предизборно турне. Опитвал съм да усетя каква е причината да отказват. Включително и при мои близки приятели, които са актьори или музиканти... Не знам, срещам една стена. Явно нашите популярни личности са гладни, имат нужда от хонорари.
А това са хората, които да дават пример на обществото.
Да, по света и студентите дават пример със своята активност и гражданска будност. Тук колко студентски протести имаше? Орлов мост е едно от малкото уникални неща, които се случиха. Уникалните са всъщност младите хора, които излязоха на улиците.
