Климатичните промени изглежда са един от факторите, допринасящи за насилието в обществата и между обществата, твърди актуално изследване. Независимо дали става дума за засушаване в Индия, гореща вълна в САЩ или крайно големи промени в дъждовете в Африка, Азия или Южна Америка, резултатът изглежда е един и същ: повече войни, повече убийства, бунтове и домашно насилие.
Дълбоката връзка между климата и взаимодействията между хората отдавна е документирана - и може и да е допринесла за упадъка на империите на китайците и маите, казват авторите на изследването.
В публикувания в сп. Science доклад за резултатите от него, водещият му автор Соломон Ксиян, доцент по публични политики в Калифорнийския университет в Бъркли, и колегите му Маршъл Бърк и Едуард Мигел са анализирали 60 проучвания на климатичните промени и човешките конфликти от различни научни области (като археология, криминология, икономика и психология) и в няколко насоки - от ръст на домашното насилие до срива на цели цивилизации.
"По цял свят в различните общества в съвременния свят, както и в историята, откриваме, че човешките конфликти изглежда са пряко свързани с промените в климата," казва Ксиян.
Въпреки че климатът не е единствената или основната причина за насилието, според учените без съмнение той засилва съществуващото социално и междуличностно напрежение във всички общества, независимо от имущественото състояние или стабилността.
Данните донякъде се потвърждават от анализи на независимата американска организация Climate Central, според която много от конфликтите в последните години са свързани с екстремни климатични условия.
Сред примерите са Арабската пролет, започнала през 2010, както и продължаваща и в момента гражданска война в Сирия. Нарастването на цените на храните от свързаните с климата събития послужи като повод за бунтовете в Тунис и Египет, а сирийските бунтове започнаха след суша и ръст на цените на хранителните продукти.
Изглежда най-изложени на риск са Индия и съседните й държави, където прогнозите за климатичните промени през 2050 вещаят нарастване с между 42% и 56% на риска от гражданска война, бунтове или етнически сблъсъци
Повишаващите се температури имат най-голям ефект върху човешките конфликти; еквивалентът на повишането на температурата с 2-3 градуса в средностатистически американски регион за месец например би увеличила шансовете за актове на насилие между гражданите - от рода на побой, убийство и дoмашно насилие - с около 4%, а риска от гражданска война, бунтове и етническо насилие - с 14 процента.
Силните дъждове и суши също могат да допринесат за конфликти; изследователите са регистрирали пикове в домашното насилие в Индия и Австралия, както и по-високи нива на убийства в крайно различни като социален статус държави - от САЩ до Танзания, плюс полицейско насилие в Холандия, инвазии на земя в Бразилия и други. Гражданските войни в тропическите региони също се оказват свързани с относително малки промени в количествата дъжд или температурите.
Констатациите от изследването потвърждават предишни анализи, свързващи климатичните промени с човешкото поведение. Те предизвикват и опасения за потенциалните последици, които променящите се условия на околната среда ще имат за стабилността на обществата в предстоящите десетилетия.
Повечето прогнози за климатичните промени предричат повишаване с две до четири стандартни отклонения на температурите, дъждовете и сушите през 2050, което според Ксиян дава прогноза за 30% по-висок риск от междугрупови конфликти.
"Откриваме едни и същи модели отново и отново, независимо дали данните за климата, които анализираме, са от Бразилия, Сомалия, Китай или САЩ," твърди Мигел. "Често смятаме, че съвременното общество като цяло е независимо от околната среда, заради технологичния си напредък, но анализите ни оборват тази теза."
"Климатът очевидно е критичен фактор за поддържането на мира и благополучието в човешките общества"
"Много впечатляващ анализ на досегашните материали по темата, коментира Марк Шапиро, ръководител на хирургическото отделение към медицинския факултет на университета "Дюк" и автор на анализ на връзката между високите температури и насилието, но не участващ в екипа на настоящото изследване.
Високите температури вероятно осигуряват плодотворна почва за междуличностно насилие, като предизвикват по-тесен контакт между хората в търсене на спасение от жегите. Побоищата, изнасилванията и други прояви на спонтанно насилие нарастват с температурата, показват многобройните проучвания.
Дори шумът може да се превърне в предизвикващ повече гняв дразнител, твърдят холандски учени, а изследване от 1994 установява, че полицаи в една и съща програма за симулативно обучение е било по-вероятно да извадят оръжие, ако помещението е неприятно горещо.
На ниво население на държави, климатичните промени имат по-индиректни ефекти за социалната стабилност; с по-лошата реколта заради суша или наводнение например, миграцията може да провокира конфликти, при които общностите се конкурират за по-ограничените ресурси.
Шапиро обаче коментира, че не е напълно ясно дали нарастващите глобално температури задължително ще доведат до непрекъснато ескалиращи конфликти
В по-ранното му проучване е установена пряка, недвусмислена връзка между побои и по-високи температури, но според други изследвания съществува праг, след който насилието започва да намалява.
По думите на Ксиан, данните му все пак демонстрират, че човечеството в исторически план се е доказало като неспособно да се справя с климатични промени - и е възможно да продължи да става жертва на влиянието, което по-високите температури и по-големите дъждове имат върху стабилността на междуличностните и социалните взаимоотношения.
"Трябва да разберем защо климатичните промени предизвикват конфликти, така че да помогнем на обществата да се адаптират към тези събития и да избягват насилието," заключава той в изявление за медиите.
Здравият разум подсказва, че промените в климата като цяло нарушават стабилния ход на човешкия живот - примерно фермерите, изгубили реколтата си, са стресирани и потенциално гневни, което допринася за конфликти. Научната обосновка на причините за възникването на конфликтите обаче е по-трудна.
"В момента се намираме в същата ситуация, в която лекарите са били през 30-те години: те са виждали ясни статистически доказателства, че тютюнопушенето е вероятен причинител на рак на белите дробове, но конкретното обяснение защо това се случва се появява много години по-късно," казва Ксиян.
"По същия начин сега сме почти стопроцентно уверени, че климатичните промени предизвикват конфликт, но засега сме далеч от намирането на отговора защо."
