В най-новото ни законотворчество никак не са рядкост нормите, които слагат каруцата пред коня. Една от най-изпреварващите добичето е решението за задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, което влиза ефективно в сила от 2016 г. В превод? Бебетата, родени току-що, вече са включени в системата - честито на печелившите.
Като майка на дете, което е на 4 в момента, мога, от една страна, да се радвам, че съм изпреварила с няколко години хода на герберските законодателни напъни; детето е нормално развито за възрастта си, притежава обичайните за нея знания и умения, но изобщо не е готово за ходене на училище. Така, от ежедневни наблюдения.
От друга страна, и аз съм пред дилема, понеже дъщеря ми е част от втория по големина годишен брой родени деца в България след 1992 г. (2008-а; повече са само през 2009-а) и подлежи на предучилищна подготовка от 5-годишна възраст според бетаверсията на същия закон. В нейния конкретен случай от 4 г. 11 месеца.
2007-2009 са и наборите, ощетени в най-голяма степен от недостига на места в детски градини и ясли. За да ги вкара в обора на задължителната образователна степен, предшестваща първи клас, държавата измъдри следното: ще ходят в класните стаи! Европейска повеля какво да се прави; и другаде началното обучение започвало от тъй ранна възраст. Ама това, национални особености, приемственост, ресурс за прилагането на закона - дреболии.
Нека все пак да разгледаме възможностите, които се предоставят на българските родители. Децата им, имали спорното щастие да посещават държавна детска градина (има кусури, но поне е субсидирана), са освободени от това усложнение. Те получават документ за завършена степен от ОДЗ-то си. Същото важи и за частните заведения, които преподават по програмата и са лицензирани от МОМН.
За всички останали: отглеждани у дома; посещаващи родителски кооперативи; посещаващи детски градини с алтернативни форми на обучение; посещаващи почасови и полудневни форми, единственото законосъобразно решение е да нарамят раничките и да тръгнат към школото. Сега от 5, скоро и от 4 г. От Министерството на образованието и Дирекция "Образование" към Столична община се тупат в гърдите, че са осигурили в училищата условия, близки до тези в детските градини - с легълца, специална храна в стола и т.н.
Само че това не е съвсем сигурно. Един случаен пример: предучилищната на близкото СОУ, в центъра на София, е в сутерен срещу училището. Започна работа "пробно" в средата на миналата учебна година, а се сдоби с легла преди няколко седмици, в края на октомври т.г. Те заеха бившата стая за игра на децата, които учат там. Обучава ги симпатичен, току-що завършил педагогика младеж, не му е лесно с двайсетина хлапета и цялата бумащина, съпровождаща работата на учителя днес.
Също - не всяко школо разкрива предучилищна група, т.е. може да ви се наложи пак да водите детето през два квартала. Освен това, докладват майки на малко по-големи деца, някои от групите в училищата за момента са смесени - 5 и 6-годишни карат по една програма; като завърши детето годината, "можете да повторите, да го оставите вкъщи или да го запишете на училище на 6". Защо всичките тези излишни движения? Още един любопитен факт: влезе ли в предучилищната степен, детето има право само на 3 дни - за цялата година - отсъствия по семейни причини. (Тук не се броят болничните.) Понеже ще изпусне ценен учебен материал ли, що ли?
След като тази есен санкциите за 5-годишни, които не ходят на предучилищна, бяха отменени поради невъзможност на общините да осигурят условия, отговарящи на регламента, много бих искала да разбера как ще е догодина. Когато евентуално ще имаме нова администрация, понеже изборите ей ги къде са.
Как ще ми бъде събрана глобата, ако реша да запиша детето си в училище не на 5 ненавършени, а година по-късно? Защо пък да не я заплатя, ако това ще му осигури още малко безгрижни игри извън системата.
Подлежа ли на някаква реална санкция извън финансовата - например да хлопнат вратата на училището под носа ни, когато дойде време за първи клас? И в крайна сметка кога последно законотворците са стъпвали в тоалетната на квартално държавно училище?
Във времена на дефицит е логично алтернативите, които намаляват недостига, да бъдат толерирани. Само че е точно обратното - на практика те се обявяват извън закона. Сякаш детето няма да научи буквите, ако не е под грижите на МОМН. А какво, ако вече ги знае? И къде е правото на родителя - пълнолетен и с глава на раменете, да избира за децата си? Когато аз бях контингент на МОН, в едни недотам демократични времена беше абсолютен прерогатив на родителя какво ще прави отрочето му до 7-годишна възраст. Така аз, ходилата на детска градина, седях на един чин с дете, нестъпвало никога в институция, и бяхме приятелки без особена разлика в социалните ни умения. Тези, които четяхме романи, бяхме обучавани редом с такива, които не знаеха дори буквите на собственото си име - крайният резултат, поне от началната степен, бе приемлив и за двете групи.
Бият на кухо обясненията, че ранното обхващане в образователната система адресира малцинствата, които често не знаели националния език, влизайки в първия учебен час.
Ами, те и да знаят, рядко се задържат в класната стая.
Със сигурност са необходими специфични мерки, които да осигурят оставане на 7, 8, 10-годишните в клас, транспорт за децата от отдалечени общини и т.н. Но представяте ли си как през 2016-а футуристични представители на МОМН ходят и глобяват родителите на 4-годишните ромчета, които не посещават предучилищна? Не?
И всичко това за София, където липсата на места в забавачките е постоянно отворена тема. Не искам да помислям как стоят нещата с предучилищната база в средищните училища в селата например. И там ли си имат легла и детски тоалетни, както ни уверяват образователните чиновници?
Какво е решението? Не е зле да се регламентират и алтернативи на Големия брат. Дори домашното образование не е непременно по-черно от дявола - поне така смятат в много държави, които ни служат за пример. Съвсем лаишко е и предположението ми, че едно по-кратко - например 10-годишно - качествено средно образование е за предпочитане пред 14 години губене на време и замеряне с хартиени топчета. Особено ако след тези 14 диплома получават хора, които не знаят дори правописа, както е все по-масово напоследък. Но вместо да става по-гъвкава, образователната ни система е все по-твърдоглаво неадекватна.
Всъщност не се хващайте за обещаните легла, повечето 5-годишни могат да минат отлично и без следобеден сън. Но определено не им е добре без общуване със семейството, обстановка домашна или близка до домашната, много игри навън и игри изобщо, трупане на знания извън парадигмата на учебника - училището на живота е най-добро за тази възраст (че и за други), контакти с хора от различни възрастови групи, а не само с връстници и една изнервена педагожка. Всичко това, разбира се, е в сферата на идеалното. И все пак: ако ви се наложи, бихте ли пратили 4-годишните си деца в училищата ни, каквито са сега?
Поредните тъпотии на управляващите ни неграмотници. Пак поставят колата пред коня. Няма да си изпратя детето на 4 години в училище. Авторе,
Хора, бъдете разумни. Едно дете ако порасне късно задължително става тъпо. Оформяне на семантични връзки, запомняне на формални клишета. Колкото по-рано, толкова повече. Ебати и зора да правите децата си олигофрени за да си "изживеели детството". Даже готови и да си платят за да са сигурни, че дечко няма да надмине мама по ум.
Децата в най-ранна възраст се учат подражавайки модели на поведение. Също от лични наблюдения мога да кажа, че тези отглеждани в домашна обстановка получават повече знания и умения от връстниците си гледани в градини (поради първото). Сега, естествено ако лелката в градината е по-интелигентна и умна от родителите е твърде вероятно да повлияе положително върху хлапето. Обаче не знам защо изпитвам съмнения относно това. Единственото, което липсва на детето в домашна среда е контактът с други деца, т.е. социалните умения със себеподобни. За най-удачно намирам децата да посещават полудневни градини като на майките да бъде осигурена възможност за почасова работа или на половин ден, а на татковците достойни заплати (или обратното, в зависимост от това кой родител ще гледа децата). В моите очи това е най-доброто за децата ни. Държавата е лош настойник. Но няма какво толкова да обяснявам, примерите вече ги има - родители заети да оцеляват, деца отгледани и възпитани от институции. Трябва да остане в сила, който има желание и възможност да разполага със свободата да осигури по-добро бъдеще за поколението си.
Ами зависи на какво се вика училище! Ако е като в Холандия- дето само игрички си играят и нито се учат още да четат и пишат- зашо не!?
Леле мале, ми да, писва му. Мен като ми е писнало и си търся нови полета за изява, играчки, източници на умения и знания. Гъбите и другите сурогати само ще ми попречат да съм съсредоточен върху знанията, уменията и опита притежавани от мен и подлежащи на развитие. Това с "допълнителното обучаване в домашна среда". Да сте се замисляли, че това може да се дължи на слабости в самото качество на конкретния индивид. Да, едва ли е нужно всички да са академици, но пък и нека сме наясно че академици ще станат само тези с потенциал. Ако си липсва, той си писва. Когато бях ученик, а то е било преди примерно 30 години, за родителите ми съществуваха две оценки. Отличен (6) и останалите. Петицата си се броеше за двойка защото показва посредственост в уменията за излагане на знанията. Не незнание. Просто "слабо" представяне. Паралелно с това им беше последна грижа точно какво пише в учебниците. Щом го пише, трябва да се разбере и да се ползва. И да се надгражда и добавя върху него. Определено съм им благодарен за този подход, като и до ден днешен от това получавам само позитиви. И да се повторя. Да, отегчен съм, но какво значение има това при условие, че има още какво да видя и какво да науча. А хората ... ми те са подходящи за експерименти, анализи, социален инженеринг. За минусите ... слагайте ... така подържаме баланса в природата. Изразената в негативен вид енергия към лице или факт е разход за изразяващия и приход за този, към когото е насочена ;)
Да не би детските учителки да не кръстят кълки и да не клюкарстват? А чули ли сте разговор между деЦки педагоЧки: Ох, много деца днес, изморих се. - Еми , отваряме широко прозореца докато спят и утре ще са наполовина. Гадно е и сигурно е изключение, но това не означава, че престоят на малкото дете в къщи е пагубен за развитието му. За това всеки трябва да решава сам.Когато е видно, че не се справя, да му се помага с концепции и обществено отглеждане. Социалните да си заработят заплатите. Училището не бива да се допуска да пречи на образованието, защото в момента май това му е неформалната функция.
При нас, на село, нещата са коренно различни. Има си ред, всичко е под контрол. Де да знам къде ги намирате тези примери. Тук и мрънкащите майки са единици и повечето родители са дали Carte blanche на предподавателите да третират питомците си както преценят че е удачно за случая. Изобщо, почти всичко си е от "старата школа". Синът ми винаги е предпочитал да бъде "възпитаван" от учителите си при възникнало отклонение от правилата, отколкото да ме извикат и да се получи дискусия в коридора на училището с учителката, келеша и около 50 неми участника в ексхибишъна. Стигало се е до положение да му се обяснява, че за парите които взима тази женица (учителкта), аз и добър ден няма да казвам на целия му клас, а тя даже се бори да ги научи. Има ефект.
Пускайте ги на училище и преди да ги направим. С тестове, дали могат да стигнат сами до яйцеклетката...
Аз лично съм против всякакво посегателство над децата от страна на лумпенизирани чиновници и полуграмотни педагози. Колкото до хората, за които оценките са най-важното нещо на този свят - дано остават все по-малко от вас, защото единственото, което правите е да възпроизвеждате невротизирани и психотични хора.
На ясла, на градина, на предучилищна, на училище? На кое точно няма да го пуснеш? И като си го държиш дОма до 7, а после му е трудно да прави "цели изречения" пак ли системата ще е виновна? Винаги съм се чудил защо хората си обграждат децата със съмнителна загриженост. Моят винаги съм го третирал като "експеримент". Ако не "оцелее", не е би годен и толкова. На шест години го освободиха от детската градина и му се наложи цяло лято да се гледа сам с храна в хладилника, микровълнова печка, два лева на ден и предупредени магазинерки в района да му продават "разумни" неща. Не даде фира, което ме зарадва, и сега на 12 си се гледа практически сам. Съучениците му на същата възраст трудно могат да формират мисъл, камо ли да я изкажат. Та, или - или ...
@ farabundo marti Ако не си номер едно има ли смисъл да си изобщо в играта? Да, има и второ и трето място на стълбицата, но нормалният стремеж е за позиция в средата й. Нали?
Лелките не обличат децата в детските градини. Ангажимент на родителите е ... или да бъдем точни, в нормалните детски градини, на самите деца. Съдействие, насока .. да. Ама да не може да си обуе обувките, сори. Ще изчакам, ще плаче, ще покажа как, ще му ги обуя ... и ще ги събуя, ще изчакам ... може и да си ходим боси ... но ще стане. Така стоят нещата ... При група от 20 и горница деца колко лелки ще трябва да им обличат пижамите за следобеден сън ако всичките са със "затруднения"?
Блъскането е от първото поемане на въздух и до последния дъх. Какви амбиции? Нормално човешко съществуване. Моето съм си го осигурил вече, другите да му мислят. По отношение на сина имам само контролиращи функции и давам насоки при поискване. И да, според мен животът му е хубав. Според него също е без забележки. Като се включи и "опашката" от какички пред входа, поради ръста надминаващ възрастта, то следва всичко да му е ОК. Та така ... Иначе ми е много интересно и бих проследил с удоволствие (от чисто научна гледна точка) развитието на "принцеса" при първи досег с "джунглата" едва на осем.
Elena Dyakova, щях да пиша същото, но понеже активно коментирам под статията, то щяха да го възприемат като флейм.
А тати ходи ли да взима отношение след като голямата принцеса е изяла няколко шамара от уцелените с ориз съученици?