В най-новото ни законотворчество никак не са рядкост нормите, които слагат каруцата пред коня. Една от най-изпреварващите добичето е решението за задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, което влиза ефективно в сила от 2016 г. В превод? Бебетата, родени току-що, вече са включени в системата - честито на печелившите.
Като майка на дете, което е на 4 в момента, мога, от една страна, да се радвам, че съм изпреварила с няколко години хода на герберските законодателни напъни; детето е нормално развито за възрастта си, притежава обичайните за нея знания и умения, но изобщо не е готово за ходене на училище. Така, от ежедневни наблюдения.
От друга страна, и аз съм пред дилема, понеже дъщеря ми е част от втория по големина годишен брой родени деца в България след 1992 г. (2008-а; повече са само през 2009-а) и подлежи на предучилищна подготовка от 5-годишна възраст според бетаверсията на същия закон. В нейния конкретен случай от 4 г. 11 месеца.
2007-2009 са и наборите, ощетени в най-голяма степен от недостига на места в детски градини и ясли. За да ги вкара в обора на задължителната образователна степен, предшестваща първи клас, държавата измъдри следното: ще ходят в класните стаи! Европейска повеля какво да се прави; и другаде началното обучение започвало от тъй ранна възраст. Ама това, национални особености, приемственост, ресурс за прилагането на закона - дреболии.
Нека все пак да разгледаме възможностите, които се предоставят на българските родители. Децата им, имали спорното щастие да посещават държавна детска градина (има кусури, но поне е субсидирана), са освободени от това усложнение. Те получават документ за завършена степен от ОДЗ-то си. Същото важи и за частните заведения, които преподават по програмата и са лицензирани от МОМН.
За всички останали: отглеждани у дома; посещаващи родителски кооперативи; посещаващи детски градини с алтернативни форми на обучение; посещаващи почасови и полудневни форми, единственото законосъобразно решение е да нарамят раничките и да тръгнат към школото. Сега от 5, скоро и от 4 г. От Министерството на образованието и Дирекция "Образование" към Столична община се тупат в гърдите, че са осигурили в училищата условия, близки до тези в детските градини - с легълца, специална храна в стола и т.н.
Само че това не е съвсем сигурно. Един случаен пример: предучилищната на близкото СОУ, в центъра на София, е в сутерен срещу училището. Започна работа "пробно" в средата на миналата учебна година, а се сдоби с легла преди няколко седмици, в края на октомври т.г. Те заеха бившата стая за игра на децата, които учат там. Обучава ги симпатичен, току-що завършил педагогика младеж, не му е лесно с двайсетина хлапета и цялата бумащина, съпровождаща работата на учителя днес.
Също - не всяко школо разкрива предучилищна група, т.е. може да ви се наложи пак да водите детето през два квартала. Освен това, докладват майки на малко по-големи деца, някои от групите в училищата за момента са смесени - 5 и 6-годишни карат по една програма; като завърши детето годината, "можете да повторите, да го оставите вкъщи или да го запишете на училище на 6". Защо всичките тези излишни движения? Още един любопитен факт: влезе ли в предучилищната степен, детето има право само на 3 дни - за цялата година - отсъствия по семейни причини. (Тук не се броят болничните.) Понеже ще изпусне ценен учебен материал ли, що ли?
След като тази есен санкциите за 5-годишни, които не ходят на предучилищна, бяха отменени поради невъзможност на общините да осигурят условия, отговарящи на регламента, много бих искала да разбера как ще е догодина. Когато евентуално ще имаме нова администрация, понеже изборите ей ги къде са.
Как ще ми бъде събрана глобата, ако реша да запиша детето си в училище не на 5 ненавършени, а година по-късно? Защо пък да не я заплатя, ако това ще му осигури още малко безгрижни игри извън системата.
Подлежа ли на някаква реална санкция извън финансовата - например да хлопнат вратата на училището под носа ни, когато дойде време за първи клас? И в крайна сметка кога последно законотворците са стъпвали в тоалетната на квартално държавно училище?
Във времена на дефицит е логично алтернативите, които намаляват недостига, да бъдат толерирани. Само че е точно обратното - на практика те се обявяват извън закона. Сякаш детето няма да научи буквите, ако не е под грижите на МОМН. А какво, ако вече ги знае? И къде е правото на родителя - пълнолетен и с глава на раменете, да избира за децата си? Когато аз бях контингент на МОН, в едни недотам демократични времена беше абсолютен прерогатив на родителя какво ще прави отрочето му до 7-годишна възраст. Така аз, ходилата на детска градина, седях на един чин с дете, нестъпвало никога в институция, и бяхме приятелки без особена разлика в социалните ни умения. Тези, които четяхме романи, бяхме обучавани редом с такива, които не знаеха дори буквите на собственото си име - крайният резултат, поне от началната степен, бе приемлив и за двете групи.
Бият на кухо обясненията, че ранното обхващане в образователната система адресира малцинствата, които често не знаели националния език, влизайки в първия учебен час.
Ами, те и да знаят, рядко се задържат в класната стая.
Със сигурност са необходими специфични мерки, които да осигурят оставане на 7, 8, 10-годишните в клас, транспорт за децата от отдалечени общини и т.н. Но представяте ли си как през 2016-а футуристични представители на МОМН ходят и глобяват родителите на 4-годишните ромчета, които не посещават предучилищна? Не?
И всичко това за София, където липсата на места в забавачките е постоянно отворена тема. Не искам да помислям как стоят нещата с предучилищната база в средищните училища в селата например. И там ли си имат легла и детски тоалетни, както ни уверяват образователните чиновници?
Какво е решението? Не е зле да се регламентират и алтернативи на Големия брат. Дори домашното образование не е непременно по-черно от дявола - поне така смятат в много държави, които ни служат за пример. Съвсем лаишко е и предположението ми, че едно по-кратко - например 10-годишно - качествено средно образование е за предпочитане пред 14 години губене на време и замеряне с хартиени топчета. Особено ако след тези 14 диплома получават хора, които не знаят дори правописа, както е все по-масово напоследък. Но вместо да става по-гъвкава, образователната ни система е все по-твърдоглаво неадекватна.
Всъщност не се хващайте за обещаните легла, повечето 5-годишни могат да минат отлично и без следобеден сън. Но определено не им е добре без общуване със семейството, обстановка домашна или близка до домашната, много игри навън и игри изобщо, трупане на знания извън парадигмата на учебника - училището на живота е най-добро за тази възраст (че и за други), контакти с хора от различни възрастови групи, а не само с връстници и една изнервена педагожка. Всичко това, разбира се, е в сферата на идеалното. И все пак: ако ви се наложи, бихте ли пратили 4-годишните си деца в училищата ни, каквито са сега?
Забравих. ориЗ се пише ... със "З". Ама тя ще става депутат и ще храни и тати и мама и цялата рода ...
Леле мале: "Абе да се раждат здрави деца! Колко умни ще станат - зависи от нас, а не от детските градини и училищата!" И аз затова викам, ако може много да не пречат, щото в момента ако успяват някои деца, то не е благодарение, а въпреки училището.
Изтърках си клавиатурата, ебаси! Значи, не лелките, не учителките ... средата! За да се развие човек му трябва среда за социални експерименти. Така се оформят лидерите. Както и дауните. За да има едните са задължителни другите. Правят се профилирани групи от хора със сходни способности. Това се определя чрез психомоторни тестове. От там се формират лидери и стадо. Някои от лидерите минават на следващо ниво, някои от стадото падат надолу. Ако това 20 години не беше пренебрегвано сега щеше да има кадри за всичко. В момента има кадри за "нищо".
Мерси, и на теб също!
Имал си възможността да опиташ и двете опции. Избрал си да си хрисим. Силата винаги върви ръка за ръка със спокойствието. Слабите определят силните като "душмани". Даже виж, спомени имаш ;) И колко спомени ще има една принцеса с малоумна майка и пичага за баща? Тук и аз заставам на позицията, че който го може, то го може. И не е задължително всички да стават висшисти. Нека обаче нещата да се отсяват отрано в конкурентна среда за да успеят маминки и татинки да свикнат, че и генът си е ген и средата си е среда, но и външните фактори дават своето. Иначе в стерилна среда всеки може да се самооценява както си поиска. Докато не го оцени реалната среда и не се почнат едни разстройства, едни медикаменти, едно напрежение...
ВЛ, системата формира винаги и единствено последователи. Лидерите се формират въпреки нея и често в нейн ущърб. Нито една организация няма за цел да създаде хора, които биха имали способностите и виждането да я променят, защото това води до нейния разпад. Възможно е най-способните от последователите да бъдат поставени на ключови позиции, но това не ги прави лидери. Лидерите са тези, които решават какви ще са правилата на играта.
Step by step. Днес на ключова позиция. Утре леки внушения нагоре и леки намеци за опционално подобрение надолу. Вдругиден вече леки извивания на ръце нагоре, защото отдолу са подготвени да слугуват на новия господар. Малките победи правят безкръвната революция. Но човек трябва да го умее. И как да се научи ако загрижени за чедата си родители не ги предоставят за експерименти? И какъв ще е този родител, който би ограничил детето си от възможността за пряка конкурентна борба още когато то само не може да избира. Ами нали за всяко дете това ще е "лошият родител".
ВЛ, а как би оценил ситуация прокрустово ложе? Мързелива , недалновидна и незаинтересована даскалица, прехвърляща задълженията си да обяснява и подпомага изоставащи, възлага тази своя отговорност на справящите се, вместо да ги заинтригува , натоварва и развива с по - сложна материя. Тази уравниловка погубва усрема и притъпява желанието за усъвършенстване. Ако родител пропусне в такъв момент да се намеси, поради неинформираност и разчитане на системата да свърши всичко, на следващия ден трябва да търси вината в себе си, ако се пропилее таланта на детето му.
Ще отговоря и на двамата. Средата следва да се контролира ако очакваш резултат. Винаги проследявам изкъсо кое как се движи и се взимат мерки или се употребяват пропуските. На въпроса на Стефан. Никъф шанс, батка. Еле па в Северозапада! Детето е имало цел, виждало е възможностите и опциите около мен, учителките са му обяснявали, че с достойна профеися също може да си богат, то на 4 ме е питало дали ще е удачно да си търси достойна професия и да знае или може и като някои бащи на други деца. Обяснявано му е, че парите са си пари и тях си ги има, ама ако има за какво да ги харчиш. И се е стигнало до положение, че като му давам за ежедненвни разходи да ми казва "Много са" и да ми връща част. Ама си е било борба де, не е да е само средата, а значение са имали и вариациите в схемата "За да имаш, кажи какво си дал."
Хора, странно ми е в какви училища сте учили. Мен за да ме вземат първи клас в Христо Смирненски във Враца (имаше някога такова училище и се водеше базово) са искали да мога да чета и е проверявано от бъдещата ми учителка за да ме приеме в класа си. И някакви логически задачи имаше но вече ми е изхвръкнало от главата. Искаше се и да си бил на предучилищна точно там за да те вземат. Бяха само 2 паралелки от всеки клас. И т.н. Никой никога в учебния процес не ме е спирал защото друг е изоставал. Изостава си и толкова. Тогава училището беше за "добрите", а "лошите" биваха порицавани. С това се изчерпваше състраданието към тях. Кой ще ти бута лош ученик, селско стопанство бол, работна ръка дефицитна. Сестра ми, която е започвала училище 12 години след мен е приемана по същата процедура. Нея я пратиха на ясла преди да проходи. Беше в другия край на града единствената такава. Наложи се баща ми да купи кола за да я вози. Трябваше да се работи. Няколко пъти е забравяна и е прибирана вечерта от леличката която е била на смяна. Водила си я е у тях. После сме си я взимали. То и сина сме го забравяли два или три пъти де, но то си е в реда на нещата. ;) Синът ми вече в демократичното време е започнал да ходи на ясла от малко след като проходи. Забележки няма. В детската градина вече всички майки и бащи се интересуваха къде са купувани шапката, копчетата на пижамата, де да знам още какво си, защото децата им искали същото. И това без да бие някого въобще. Приоритетно да е помогнал на някое маломерно и беше страшно приказлив. Тук, на село, е възприето учителката която ще води първи клас да се знае поне година преди това коя група от коя детска градина поема. Последната година в детската градина се води предучилищна. Ходи си даскалицата, говори си с тях ... има поглед какво ще и се натресе. Занималня до втори клас - задължителна. Трети вече май беше по желание, но може и да бъркам. Учителката ИЗРИЧНО препоръчваше да се избягва всякакво домашно учене, доучване и т.н.. Ако има проблеми които са сериозни, ще се анализират, ще се говори с детето и да се стига до съдействие на родител се брои за краен случай. Всеки месец се правеха уроци отворени за родители които искат да видят как са нещата на живо. Нещо като някогашните показни уроци пред инспектори. Пробвал съм го да отворя на произволна страница произволен учебник и да, има какво да се дискутира по темата. Като се вземе предвид, че и в Северозапада децата се възпитават по един "особен" начин, а в Козлодуй пък и никой няма време да го отделя за глупости, то явно ние отдавна сме в рамките на неприетия закон. Но за да вървят нещата са нужни и други. Не може да се изграждаш сам в нищото. Поне ти трябва обкръжение за коректив. Ако всеки си дърпа и крие неговото щото си му е жал и си му е мило, то всички ще дърпат назад. Индивидуалните инциденти са просто статистика. И за да изпреваря вълната коментари, да, за потърпевшия те са 100% от статистиката, но иначе са си 1 към 7 милиарда в глобален мащаб.
“Образованието на всички деца, от момента, в който могат да се оправят без майчина грижа, да бъде в държавни институции на държавна издръжка.” Карл Маркс Това е поредната стъпка към изпълнението на въпросната инструкция. Очевидно доктрините на комунизма са живи и деятелни до ден днешен. За благото на този и други народи. И понеже държавата е успяла във всяко свое начинание, то тя естествено заслужава да й бъдат поверени много повече и по-ценни отговорности, каквито са майчинството и бащинството на българските деца и формирането като личности на идните поколения българи. Кой съвестен родител не би предал децата си в грижата на една доказала се като успешна "майка юнашка"? Интересно ми е как биха реагирали дедите ни под Турско, ако султанът издадял заповед всички 4-годишни деца задължително да посещават неговите училища и да бъдат обучавани по неговата програма? Би ли скандализирало това българите или биха с радост, като примерни граждани, приели разпоредбата и привествали подобно благоволение? Предаността към семейството по-ценна ли е от лоялността към държавата (или тези, които я управляват)?