Богът на дългокраките блондинки и на риалити шоутата ми е свидетел - опитах се, отчаяно се опитах да харесам сериала "Четвърта власт". Не си спомням за друг телевизионен продукт с такава рекламна кампания.
Още от края на юни слушаме за него. Режисьорът на сериала Стоян Радев - покрай гастролите си в телевизионните студиа като виден протестър и гражданин, но трайно ангажиран с Реформаторския блок, покрай всичките си литературни тиради на тема небесен морал на протеста, вкарваше тийзъри за сериала - как бил предсказал реалността, как уловил духа на времето, как хванал проблемите на страната. За толкова време очакване и пренатягане на пружините очаквах, ако не шедьовър, то поне нещо, което да не ме отлепи от екрана.
Аз напоследък съм нетелевизионно същество. Не съм гледал нито един друг български сериал, че да мога да давам експертна оценка за качеството на "Четвърта власт", но като журналист и обикновен зрител ще си позволя да го оценя.
В продължение на половин час се опитвах този сериал да ми стане интересен, да ме грабне, да ме ентусиазира, но вместо това се натъкнах на поредната банална глупотевина - коварни ченгета (задължително от старата школа), диалози с недомлъвки, сякаш писани от социално ангажирана Джаки Колинс, и сюжет, който е трудно да следиш, дори и да си фен на сериала.
А какво да говорим за отегчения зрител, който е почнал да осъзнава, че засилената рекламна кампания, както винаги, прикрива един посредствен филм, в който играят уникални актьори, но загубени в лабиринта на сценарий, плосък като сюжет на холивудски Б-филм.
Първо, дайте да се уговорим за нещо. Работата на журналиста изобщо не е пресъздадена реалистично в този филм, особено работата на журналиста от вестник. Точно заради това сериалът е дразнещ, особено за тези, които са изкарали в професията малко повече време.
Журналистиката е 90 процента изцедителен, дори еднообразен труд - следене на информации, допълване набързо на дописки, нервна работа със страньори, съкращаване на статии, редактиране на материали, ядене на сандвичи на крак, слушане на новини, променяне на заглавия, за да изглеждат добре на страница, безкрайни разговори с хора по телефона и читатели, които искат да споделят мисли по световното положение.
Блясъкът в тази професия е душевен и вътрешен, много рядко външен. Това е професия, която носи огромно удовлетворение, ако ти е кеф да се занимаваш с нея, но понеже трудът в нея е методичен, упорит, понякога бавен, даже досаден, изобщо не става за снимане. Заради това журналистите от филмите никога не приличат на журналистите от реалността.
Това е причината не един и двама души да са се отказали от професията. Те идват, за да попаднат във филм, а попадат в една напрегната и истерична обстановка, в която луксозните обеди и дългите обедни почивки са привилегия единствено на главните редактори, но дори и огромната част от тях не си ги позволяват.
Както и да е. Човек не може да иска от едно художествено произведение да е буквално копие на реалността и заради това цялата скука и еднообразие на филма е концентрирана в неговата идеологическа концепция. Журналистите в редакцията на измисления вестник "Четвърта власт" все търсят корупционни схеми, бизнес-далавери, разни големи тематики за изследване. Което, разбира се, е солта на репортерството.
Но в страна като България нетелевизионните вестници най-често се занимават със социална проблематика - угнетени хора, репресия на монополи, бездушни администратори, хора без дом. Но в този филм тази страна на журналистиката не съществува.
Защото сериалът има политическа задача - той трябва на всяка цена да създаде рекламен блясък на някакво "капиталско" разбиране за журналистика, да го изведе едва ли не като бляскав плакат за поведение, а всичко останало е мрак, помия, интриги.
Тук вече авторите на сериала - изпълнителен продуцент - Найо Тицин, сценариен екип от автори на "Капитал" - вече са създали не обикновен филм, а идеологически продукт. Един приятел сравни "Четвърта власт" с "На всеки километър" във Фейсбук и аз се възхитих на попадението му и на елегантната му мисъл.
Точно, както "На всеки километър" беше сериал за политическа употреба, така и "Четвърта власт" е рекламна листовка на един определен възглед за живот и журналистика - снобски, префърцунен, винаги говорещ от позицията на окончателна истина и отвратително сляп за всичко, което не се вписва в схемите му.
Заради това и журналистите в сериала живеят в някакви луксозни обстановки, в апартаменти в центъра, изобщо в този телевизионен свят за журналиста, и борят правилната партия да дойде на власт. Името на тази партия не е уточнено, защото тя все още е проект в главата на създателите си, ама знае ли човек с развитието на реалността дали и телевизионният продукт ще се обогати.
Изобщо, филмът е като рекламна листовка на една пресгрупа, която напоследък се научи да говори едва ли не от небесни позиции.
А баналната истина за журналистиката е, че това е една упорита и къртовска професия, която съвсем не е така добре платена в реалността. Както казах, удовлетворението от журналистиката е съвсем другаде, но за да знаеш това, трябва поне за малко да си бил журналист, а не пропагандатор на лайфстайл.
Иначе в сюжета на сериала няма нищо революционно ново. Всичко, което той ни предлага като поглед към действителността, навремето Христо Калчев, а след това Георги Стоев и Боби Цанков го правеха в своите книги. Калчев говореше с метафори и променени прякори и оставяше на публиката самичка да се сеща с кой герой от реалността да идентифицира един или друг герой.
В "Четвърта власт" стратегията е абсолютно същата. Това е имитация на смелост и пародия на свобода на духа. И пак ще повторя - никой нямаше да иска от един филм да е достоверно предаване на епохата, ако не беше тази рекламна кампания, която изкара една телевизионна рекламна листовка велик продукт.
От време на време, за да може елитарната група, към която е насочен сериалът да се сеща, че гледа апология на своя собствен живот, е вкарано и съвсем леко, снобско социално презрение. Едната от пиарките във филма сподели: "Масата се вълнува от хляб, вода и пенсии...".
Ако четем сериала в кода, зададен от неговите създатели, трябва направо да обявим край на всички социални идеологии, след като те са толкова просташки. А как пък нито един от описваните във филма журналисти за две серии поне за момент не прояви малко социално съчувствие към някого.
Тази превзета лъскавина, противните диалози и фабулата, която по никакъв начин не се отличава с оригиналност, са най-добрата диагноза на грандиозния крах на този телевизионен сериал. Не се опитвам да го очерням от черногледство.
Просто всеки продукт, който се самонатоварва със задачата да говори за всичко, в крайна сметка не говори за нищо. Защото няма публика, която да приеме такъв сурогат за нещо естетическо. Дори тези, които ще обявят, че харесват филма, знаят, че той е влудяващо прав.
Голямото изкуство, особено когато реши да бъде идеологическо, е нещо много сложно и трудно, а авторите на този сериал са го карали отгоре-отгоре като аристократи, които са прелетяли над България или са се информирали за България единствено от страниците на изданията на "Икономедия".
Резултатът е пълен естетически и телевизионен крах.
България сигурно има проблем с ченгетата от ДС и с ченгеджийницата по принцип, ама този филм изпада на кръчмарското ниво за пореден път да обяснява всичко с тях. Това е все едно да си очаквал десерт, а пак да ти пробутат някой буламач.
В крайна сметка парите на БНТ са били похарчени неразумно за нещо, което не може да се гледа. Трябваше по-съзнателно да изучат "На всеки километър" - онзи сериал поне ставаше за гледане. А дори и сега, когато времената се смениха, хората постоянно го гледат в YouTube. А "Четвърта власт" ще бъде забравен по-бързо и от протестърско есе в "Капитал".
Защото снобските и лигави телевизионни сериали ги хейтват, нали?
