Годината е 1981 г., денят - 7 август, мястото - съветският военен космодрум "Плесецк", на 1000 км северно от Москва. Ракета "Восток 2М" извежда в орбита "Интеркосмос - 22" - първият и единствен изкуствен сателит на Народна република България, създаден като част от космическата програма на СССР и страните от Варшавския договор.
Изпращането на изследователския спътник е само част от мащабната програма по отбелязването на 1300 години от създаването на България - между рязането на първата лента на тогавашния Народен дворец на културата, и довършването на серията монументални комплекси със строги, изсечени релефи на ханове и царе.
По това време съсобственикът на "Булсатком" Пламен Генчев е 14-годишен ученик от Димитровград, и едва ли си е представял, че ще се окаже един от главните двигатели зад следващото ключово събитие в историята на космическите опити на България.
2017 г., 23 юни. Всички погледи са насочени към космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, Флорида.
Първият български частен геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1, е успешно изстрелян с ракета-носител Фалкон 9, точно в 22:10 българско време.
След извеждането на BulgariaSat-1 в космоса, SpaceX контролирано приземи доказалия се вече първи модул на Falcon 9 върху автономен кораб-дрон в Атлантическия океан. BulgariaSat-1 е вторият в света, възползвал се от тази иновация на SpaceX.
Космическият апарат с минимум 20 години живот за експлоатация е създаден на база на платформата SSL 1300 на Space Systems Loral (най-големия производител на геостационарни комерсиални сателити).
Реализацията на проекта BulgariaSat-1 отнема 12 години. "Булсатком" получава лицензията за предоставяне на позиция от геостационарната орбита от Комисията за регулиране на съобщенията още през октомври 2006. Но пътят от идейния проект, през финансиране, производство и подготовката за самото изстрелване отнема време.
BulgariaSat-1 е първият в историята на страната геостационарен комуникационен сателит. Отговорът на въпроса "колко български е BulgariaSat" е ясен.
"Фирмата-титуляр е българска. Името на мисията - също, върху ракетата пишеше България Сат. Плащаме данъците си в България", казва Пламен Генчев, съсобственик и изпълнителен директор на Bulsatcom пред Webcafe.bg.
След позиционирането си на геостационарната орбита сателитът ще се управлява от инженери в България. Компанията има две наземни станции - край София и край Велико Търново, но стои и възможността да се ползва и американски екип с тяхна наземна станция докато се изтестват нашите станции и се обучат инженерите.
Напрежението около позиционирането на BulgariaSat-1 продължи почти две седмици след изстрелването, въпреки че най-рисковият етап мина на 23 юни. В продължение на 10 дни BulgariaSat-1 се намираше в суперсинхронна орбита - силно издължена елипсовидна траектория на движението, чиято най-ниска точка се намира на около 203 км от земната повърхност, а апогеят й е 65 381 км над Земята.
Движението на сателита може да се наблюдава в реално време чрез TLE-координатите на космическия апарат през сайтове като http://stuffin.space или http://www.n2yo.com.
За сравнение - в най-ниската си точка в суперсинхронната орбита, BulgariaSat-1 може да се види без телескоп от Земята, а в най-високата си точка се намира на 1/3 от разстоянието между Земята и Луната. Периодът, в който сателитът извършва една пълна обиколка по тази траектория, е по-малък от едно денонощие.
Геостационарната орбита - в която на 3 юли (понеделник) сателитът на "Булсатком" се позиционира по предназначение - се намира на 35 786 км височина над земната повърхност. Периодът на едно завъртане в геостационарната орбита е равен на периода на въртенето на Земята около оста й.
Скоростта на сателита в геостационарна орбита е такава, че да позволи запазването му на една и съща точка спрямо Земята, докато планетата се върти (малко над 11 хиляди км/ч).
За да се позиционира в целевата точка, BulgariaSat-1 използва втори импулс - двигателите на сателита са включени в момента, в който трансферната орбита се доближи максимално до геостационарната.
"Най-критично е изстрелването, но след това - има риск при степените на ускорение. Всеки от детайлите в сателита има различно тегло и между отделните детайли действат различни сили при толкова голямо ускорение. Ако една спойка се разпои, ако един кристал на полупроводник се повреди, може да се случи голяма авария", казва Пламен Генчев.
Когато сателитът се позиционира в геостационарна орбита и започне да се движи равномерно, вече почти няма да има рискове.
Какво се случва, когато BulgariaSat-1 вече е готов за използване?
"Булсатком" ще заеме 30% от капацитета на BulgariaSat-1, а още една част от него ще се използва от "Поларис Медия" - сателитен оператор, собственост на "България Сат" в Сърбия.
"Притежаваме го от 5-6 години, но няма много канали заради малкия капацитет на спътника, който използвахме досега (14-годишния Hellas-Sat 2). Сега вече ще имаме капацитет, а и част от каналите ще могат да се споделят, без да се преизлъчват", казва Генчев.
Останалите близо 60% от сателита ще са свободни за продажба на европейски оператори, която се реализира под формата на търгове. "Търговете вече са обявени, но все още нямаме резултат, защото всички сега изчакват да видят дали BulgariaSat-1 ще се позиционира", казва Пламен Генчев.
На въпроса кой е най-големият конкурент на BulgariaSat-1, Пламен Генчев отговаря Telenor Sat.
За разлика от сателита на Bulsatcom, обаче, този на Telenor няма право да оперира на територията на България.
BulgariaSat-1 има два вида петна на покритие: балканско, при коeто лъчът е фокусиран върху България, и европейско, което фокусира върху Централна Европа, покривайки с нормална мощност мащабна територия - до Великобритания на запад, Северна Африка - на юг, и страните около Каспийско море - на изток.
След въвеждането в оперативен режим на новия сателит, всички абонати на "Булсатком" ще трябва да се превключат към променените данни за излъчване, но това ще става постепенно.
"Сигналът ще може да се хваща с малка антена, което е много добре, защото е по-евтино и по-стабилно в сравнение с по-голямата антена", казва Пламен Генчев.
По думите му сред абонатите им има голяма група ентусиасти, които ще опитат да настроят антените си сами. Останалите ще превключват поетапно.
"Целта ни тук е да увеличим абонатите на сателитната телевизия. Не IPTV, а всичко, което има отношение извън оптичната мрежа. Искаме да предлагаме повече канали с по-високо качество. Потребителите, които държат на това качество, ще изберат нас", казва още съсобственикът на Bulsatcom.
В момента обаче се чака позиционирането на сателита в геостацонарната орбита. "В началото си представях, че изстрелваме сателита направо до там", разказва Пламен Генчев, но се оказа, че преминаването през междинни орбити е неизбежно. Всичко по реализирането на проекта за BulgariaSat-1 е застраховано - това е задължително, заради използването на чуждо финансиране.
"Условията не бяха лесни. Срещу заем от 235 милиона долара все пак не можеш да заложиш апартаменти. Освен това се начислява % добавка заради това, че бизнесът ни е в зона Източна Европа. Кредитният рейтинг е по-нисък", каза Пламен Генчев.
Срокът за изплащане на кредита е близо 10 години.
Помогнала ли е държавата за успеха на проекта BulgariaSat-1?
"Ние кандидатствахме и спечелихме лицензията от КРС, но след това правителството съдейства с координация. Геостационарната орбита е много осеяна, трудно ни намериха място. Оказа се, че на нашата позиция - 0,8 градуса - се намира спътникът Thor 7 на Telenor Sat, затова се наложи да сменим лиценза за друга позиция. Подкрепата от държавата беше морална, не финансова", казва Пламен Генчев.
Оттук нататък държавата ще решава дали и доколко да ползва услугите на сателита.
А ако всичко върви по план - не е изключено компанията да изпрати втори собствен сателит в орбита до няколко години.
