Не търсете работа. Направо ви го заявявам. Не си губете времето или парите си, наистина не си струва.
Такава, каквато ни е ситуацията, с един от всеки двама млади (56% от младите хора в Испания са без работа, бел.р.) и един на всеки трима възрастни да спрат да работят, да търсиш работа е измислица, някаква шега, лъжа и глупав начин да оправдае неспособността на нашите политици, свалянето на еврокомунистическите панталони и колко малко ги е грижа за тези, които наистина управляват.
Не търсете работа. Заявявам го най-сериозно. Ако сте на повече от 30 години, вече сте загубили. Дори да се казвате Diego Martinez Santos и да сте най-добрият европейски физик. Все едно. Сега сте една издънка, твърде скъпа за поддръжка.
Някъде, където молите за нищо. Ако бях с 20 години по-млад сега, нямаше да питам за нищо повече от някой да ми даде възможност да работят безплатно. Така че: "Хей, я се мръдни от пътя ми, че ми скриваш слънцето".
И ако сте под 30 години, да, вече има с какво да се похвалите. Най-накрая вашето поколение прилича по нещо на останалата част от Европейския съюз, дори и ако "това нещо" е нивото на безработица в страната.
Хей, но не се притеснявайте, както е казал мъдрецът, архивите са там, за да бъдат променяни. Вие продължавайте, очаквайки политиците да ви подадат ръка, тествайки границите на вашето търпение, и ще видите колко добре ще ви върви.
Поради това дръзвам да ви дам един съвет, за който не сте ме молили: все едно на колко сте години, не си търсете работа. "Търся" не е дори близо до адекватния глагол. Защото единственото нещо, което рискувате, е да не намерите. И да се разочаровате. И да се отчаяте. И да вярвате, че всичко това е по ваша вина. И да се превърне в развалина.
Не използвайте глагола "търся".
Използвайте глагола "създавам". Използвайте глагола "преосмисям". Използвайте глагола "правя". Използвайте глагола „рециклирам". Да, те са по-трудни, но такова е всичко, което е истинско - трудно и сложно.
Все едно дали се виждате като фрилансер, работодател или служител. В случай че не сте забелязали, дойде времето на компаниите от по един човек. Вие сте си главен изпълнителен директор, вашият президент, вашият директор маркетинг и рецепционист.
Единствената компания, от която никога няма да бъдете уволнен. И вашия отдел "I+D" ( онова което имате на раменете си) прави задачата ви, най-трудната на света, откак човек съществува: Да създаваш своя собствен живот.
Звучи прецакващо. Защото е такова. Но поправете ме, ако алтернативата е да живееш, за да плащаш сметки.
"Работа" също не е добро съществително. Тъй като това е една лъжа, която не съществува. Работа има. Това, което се случва е, че в момента тя се разделя между по-малко хора, които в много случаи са принудени да направят повече, отколкото им е във физическите възможности. Наричат го производителност. Друга измама, така манипулирана, както статистическите индекси. Но край.
По-добре търси измежду уменията си. По-добре търси какво можеш да правиш. Кое е онова, което ти се отдава най-добре. Всеки има някакво умение, което го прави специален. Някаква уникалност. Някакава рядкост.
Трудната част не е да притежавате такова умение, трудното е да го намерим, да го идентифицираме навреме. И когато ги откриете, запитайте се кои от тези уникални умения биха могли да ви се отплатят. Ако не тук, то навън. Ако не във вашата сфера, то в друга.
Не търсете работа. По-добре да потърсите пазар, ниша. Или казано по друг начин, някоя незадоволена потребност в група от хора, готова да харчи, каквото трябва, за да задоволи потребността си. Научете се да говорите техния език. Езикът на нуждата, която иска да бъде задоволена.
Не търсете работа. По-добре търсете наивния или първия клиент. Овладейте страховете им, предложете им безплатен тест, без ангажименти, и обещайте да им върнете парите, ако не са доволни.
И междувременно, спечелете доверието им, убедете ги, че се нуждаят от вас, въпреки че все още не са си дали сметка за това. Не спирайте, докато не получите да. Е, то ще бъде придружено от някое "но", спокойно, "но"-тата в крайна сметка се губят някъде по пътя.
И тогава, оставете ги да почувстват и усетят удоволствието, че са ви срещнали. Не пестете усилия, превърнете вашето щастие в своя мания. Накарайте се да вярвате, че сте важни, съществени. Всъщност нищо или никой не е, но ние всички плащме всеки ден за продукти и услуги, които са ни убедили, че са жизненоважни.
И накрая, не търсете работа. Търсете един живот, от който да не искате никога да се пенсионирате, и чакайте всеки ден, ден, в който не преставаш да разбираш и научаваш.
Опитайте се да не се продавате и ще бъдете много по-близо до някой, които иска да ви купи. И забравете за стабилността, това е отживелица.
Опитайте се да харчите по-малко, отколкото имате. И най-вече и преди всичко, никога не се "ипотекирайте", мислете, че ако сте под наем, не само няма да губите пари, но и ще купувате свободата си.
Не търсете работа. Само тогава, може би, един ден работа ще ви намери.
Защо всички сте се нахварлили срещу Хари, като е един от малкото останали интелигентни в БГ. По -полека с такива хора че малко останаха тук, от чак толкова критики, съвсем ще изгубят надежда и после верно трябва да ходим в чужбина, щото хората са ни най-важни. Макар че споровете ми харесват то нали в това е целия смисъл
>Хари ... един от малкото останали интелигентни в БГ Това би будило насмешка ако не беше толкова тъжно. Но е.
Как се смени темата от freelancer-ите към златото и неговата цена? А самото злато си намалява стойността по една много проста причина: то още се добива, наличността се увеличава и цената пада.
Няма да насадя ягоди, нито домати, нито краставици, нито каквото и да било на моята земя, защото още преди да са узрели циганите ще са ги изпообрали недозрели, изпоизтъпкали и изпоизгазали с каруците. И аз по никакъв начин не мога да се защитя от тях -"напаст божия". Вече ходих да бера краставици в Англия и за 6 месеца си купих кола и се издържах следващите няколко месеца. Англичаните са доволни от мен и ме поканиха пак.
Да, това е лесния начин. Но той никога не е правилния.
Браво Хари все още не се отказал от вас което няма да е за дълго, колкото и да наливаш във фуния тя има два отвора. Само да добавя последно мнение и от мен, не мислете че в чужбина е по различно от тук, и там има архитекти и продавачи, ако си продавач винаги ще си останеш такав кадето и да си, можеш да си добър с това което правиш и тук стига продукта или услата ти е добра, или ти да си добър за да е продадеш, и това важи за целия свят. И винаги ще има хора които ще работят за другите защото не стават да създават те, а да изпълняват, и в това няма лошо, всички умеят различни неща. И да добавя аз сам млад човек нямам 30 но поне мога да слушам и да се уча.
плащам си ипотеката, лизинга, сметките......и почти цял живот така . Ако това е свобода.?........... НО НАИСТИНА ...СВОБОДАТА Е ЛИЧЕН ИЗБОР . И ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТАКЪВ . ЗАЩОТО В БЛАТОТО НА ЖИВОТА СА НЕ САМО, САМОПОДХЛЪЗНАЛИТЕ СЕ , АМИ И ХВЪРЛЕНИТЕ ТАМ .
"плащам си ипотеката, лизинга, сметките......и почти цял живот така . Ако това е свобода.?........... " Това е един друг вид свобода, който ганьо няма да разбере - за него свободата е да живее в 37 годишен панелен апартамент и да кара 14 годишен ситроен. Свободата е различно понятие. А колкото до блатото - там е най-голямата измет. Колко качества трябва да притежаваш, че да си в блатото - НИТО 1, ТРЯБВА ДА СИ ЛАЙНО. Ето ти отговора на въпроса : )
Накрая всичките излязохме страшни макроикономисти и финансисти, при това такива, че цял Булгаристан не може да ни събере Виждаме човек, който твърди, че е налице хиперинфлация, защото за десет години златото е поскъпнало в пъти! Ами, ориентирайте се към коя да е стока, а златото по същество също си е стока, картинката няма да е по-различна - за десетилетие тя е в пъти по-високоструваща. Да не говорим как сумите, считани за баснословни преди век, преоценени в съвременна покупателна стойност вече са космически. Примерно, в повечето филми отпреди 90-те един милион долара бе невероятна огромна сума. Днес е по-вероятно милионите да са над 100 или 200 и това няма да е ненормално. Деоуин споменава една доста сериозна истина - златото е ценно, защото всички го смятат за такова. Парите са пари, защото са всеобщ еквивалент - всичко може да се "преведе" в парични знаци - секс, власт, бизнес, живот, стремежи. Те са същото като златото, но се пренасят по-лесно и това е причината да се появят, заедно с вярата, че зад книжната валута стои обезпечение в злато. Днес златото е просто инвестиционна стока и материал за бижута и зъболекарски пломби, парите "струват" заради "силата", мощта, респекта и репутацията на една държава и икономика. Нищо невиждано! И приемайки това, ще приемете и различните понятия за ценност, защото съвременните валути не са само парични - това е имидж, контакти, известност на някоя звезда, фейсбук или друга марка, за продукт на която сте готови да се бръкнете, експертните знания и т.н., и т.н.
Статията ми се струва слаба, откровено. Авторът е решил да развихри сърцето си и да предложи креативността на младия човек като водещ елемент. Мисля, призивът към предприемачество е основно мото на написаното. Показва хората единствено като консуматори, които очакват преживяване, изживяване на емоция, задоволяване на потребност. В тази връзка, преди години имаше реклами на армията - "стани войник, стани мъж", т.е. ела, ще задоволиш нашите потребности от евтино пушечно месо, а ние в замяна ще ти дадем лек привкус към имиджа - "той е мъж". Чудя се все пак, съгласен с идеята за предприемачеството и съзнаващ, че повечето хора дори не са близо до идеята за него, как ще се промени съзнанието на милиони с едни призиви - те не могат нищо друго освен да се бъхтат като хамали, да бъдат експлоатирани и да реват за мизерните си заплатки! Явно не всички могат да са хищници измежду животните. В противен случай нямаше да има безработица, нали?