Вече втора седмица се върти едно изказване на шефа на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов относно новия най-голям проблем на ресторантьорския бранш - планът да се насърчи употребата на питейна чешмяна вода.
"Ако всички започнем да пием безплатно чешмяна вода, от какво ще се прехранва този търговски обект, защото има сервитьори, бармани, които ви обслужват. Не мога да си представя какви стимули може да има, за да се случи това", възмущава се той, докато разиграва сценарий, в който голяма група клиенти идва в заведението и иска само четири кани чешмяна вода и нищо друго.
В интерес на истината, донякъде разбирам Алибегов - тарикати сред клиентите безспорно има. Хора, които изпитват възбуда само от идеята, че може да минат с нещо безплатно.
Срещат се и клиенти, които в заведение, по една или друга причина, поръчват само вода.
И ако един ресторантьор гледа на всеки клиент преди всичко като на консуматор, има логика да се възмущава.
Въпросът обаче е, че ако човек излезе извън тази специфична ментална рамка, че клиентът е едва ли не само ходещ портфейл, нещата изглеждат малко по-различно.
Нека бъдем честни - ако едно заведение наистина може да бъде ощетено значимо само от това, че някои клиенти си поръчват чешмяна вместо бутилирана вода, то има голям шанс въпросното заведение да не струва и пукнат грош.
Вярно, кризата все още се усеща и се гледа всеки лев, като много бизнеси продължават да са на ръба, но в случая усещането е по-скоро, че тръшкането на Алибегов е повече като навик, отколкото да отразява реален проблем. Поне не и такъв, който да не може да бъде решен от всеки кадърен и способен управител.
Идеята на Европейския парламент е да се насърчи цялостно консумацията на вода от чешмата чрез поддържането на приемливото ѝ качество.
В приетия през 2018 г. план на ЕП е заложено държавите да стимулират заведенията да предлагат опцията за чешмяна вода на клиентите си. Това означава, че за ресторантьорите и хората в сектора вероятно ще има някакви стимули - никой не работи срещу финансовия си интерес.
Само че у нас голяма част от бранша на заведенията и ресторантите изглежда категорично отказват всякакви промени - било то свързани с екология или с изсветляване на бизнеса (който пословично е стъпил в сивия сектор).
Сервирането на вода от чешмата по заведенията не е нещо ново и нечувано нито в Европа, нито дори у нас.
Нещо повече - има заведения, които не просто са склонни да дават безплатна вода, ами също така предлагат безплатен диджестив след яденето или безплатни солети за питието ти.
Само на стотина-двеста метра от заведение на Алибегов в центъра на София, в една от преките наоколо, има бар, в който лично са ми поднасяли нарязани моркови към бирата като комплимент.
В повечето случаи нито водата, нито солетите са ти наистина безплатни - за тях клиентите плащат чрез надценката на другите неща в менюто.
Тези "бонуси" обаче постигат нещо много по-ценно от 3-4 лева разлика в крайната сметка - удоволствие за клиента, който по този начин се чувства обгрижен и малко или много - специален.
Именно тук идва разликата - в отношението.
Защото в заведения, където се грижат за това ти, сядайки там, да си изкараш добре, клиентът е далеч по-склонен да плати по-висока цена, в сравнение с места, където те гледат като мръсно коте, само защото ще поискаш вода от чешмата.
