Всеки четвърти българин на възраст до 30 години не прави абсолютно нищо - нито работи, нито учи, нито стажува. По този показател България "изпреварва" дори закъсалата си южна съседка.
Това, за съжаление, не е единственият печален рекорд. Рекорден е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни. Тази издръжка се равнява на близо 3,5 процента от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размера на помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми - над 3 милиарда лева.
Да си тарикат в България
Около 260 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не правят абсолютно нищо - нито учат, нито работят, нито стажуват. Те съставляват почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия.
„Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка", казва в тази връзка социалният антрополог Харалан Александров. И добавя: „Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да „ударят келепира" с някоя далавера, вместо да „киснат" на работа за няколкостотин лева месечно", казва Харалан Александров.
Според него у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения" обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: "Вземи колкото можеш - сега и веднага!".
В България, на село
Около 60 хиляди от нищонеправещите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица. Официално тя се оценява на около 30 процента, но реално достига 80-90 на сто.
„Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма - порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади „чичковци" започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се „циганизират". Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път", твърди Александров.
Той е потресен от срещата си с млади българи в казанлъшкото село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си „гледали кефа". Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.
Новите лица на българското безделничество
Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70 на сто от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50 на сто. Делът на неквалифицираните сред младите „безделници" е също по-висок от средните за Евросъюза стойности.
"Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука", казва Харалан Александров
96 на сто от анкетираните трайно безработни твърдят, че биха могли веднага да започнат трудова дейност, но никога не са имали такова желание. В Германия делът на подобни „безделници по убеждение" е едва 30%. Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях. За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто.
„Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил - важно е за какво те бива", казва социалният антрополог.
„Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука - това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на лузърите. Наричаме ги „обезкуражени", но това въщност е нелогично. За да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че много от „обезкуражените" никога не са го притежавали", обобщава Харалан Александров.
На мен пък ще ми е много интересно Харалан Александров, ако съм запомнила правилно името да ми направи едно кратко есе на тема "Кураж" и да ми обясни колко окуражени трябва да се чувстват всички в държава, където работят за по 500-600 лв, начална заплата и с нея си плащат наем, храна, дрехи, режийни, гледат вечер по новините как някъде някой за един джойнт влиза в затвора, а друг окрал милиони се хили нагло с костюм за 5 бона и размхава пръст от синия екран, няма полиция, няма права, няма реални осигоровки, ако се опре да се разболееш (недай Боже в събота или неделя или края на тримесечието).....и да убеди всеки един млад човек защо е нужно да го прави - от родолюбие, може би?! Има такъв проблем, защото цялата работа тук е гнила и все по-гнила става. Навсякъде има плесен. Проблемът е, че в България все по-трудно младите имат избор за нещо друго - растат едни отчаяни, окаляни, оваяни в мизерия души, пропити с чалга, евтин алкохол и мечти на проститутки. Това е.
Тоя Харалан като знам колко обича да повтаря, че успелите в бг са подтискани, някакси не се връзва сега да им присвоява и всичкия кураж в галактиката. Освен всичко де, щото тук за всяка 2ра простотия се имаш за успял. Ама спрямо не кой да е, а някой безделник, а защо не и мангал. Иначе абсолютно вярно е, че с много труд мангала може безкрайно да поумнява, след това да се издига по стълбицата на успеха, тва, че го мързи да стане като deowin (например) си е негов проблем
Хей, Прасчо не се е загубил! Поне да беше разказал от първо лице как преживяхте урагана.
Според мен самостоятелността е качество, което се възпитава в детето от самото му раждане или е проява на характер - не знам все още. Така са ме възпитавали, че нито е имало нужда да ми спират джобните, нито да ме изритват от вкъщи, нито да ми обясняват как трябва да си "взема живота в ръце". Всички тези неща си бяха моя инициатива, по мое желание и във възраст доста преди на някой да му хрумне, че мога да бъда самостоятелна. Това качество аз наричам амбиция. По време на комунизма това беше мръсна дума, но сега смятам че вече на много им е ясно значението й. Да възпиташ едно дете да има цели, да ги гони и да ги постига е най-важното и е процес, който трябва да се случва през цялото детство. От това да може да си обува гащите, през храненето с вилица и нож до постиженията в училище. Надявам се и аз да успея да се справя с тази нелека задача.
http://www.youtube.com/watch?v=JqP_7IU3R10&feature=related
В случая съм напълно съгласна с последния коментар на Боби. Мисля, че много голяма част от хората не създали семейства и деца, не са го направили не от егоизъм или защото се възпротивяват на семейната единица, поколението и т.н., ами защото не са срещнали правилния човек. Прекалено много нещастни самотни хора има, хора с разбити сърца, които се опитват да намерят половинката си, с кято да създадат семейство, за да е необходимо на всичкото от горе женените с деца да ги наричат със всякакви имена, да им се подиграват или да ги обвиняват!
Дискусията се изкриви от това, че "безделник" се прие за равнозначно на "живеещ при мама" и го обърнахме на имотни спорове. Студентски град например е пълен със самостоятелно живеещи безделници (неживеещи при мама). Което не пречи на мама да праща редовно бурканите с туршии красящи балконите... ПС: Статията всъщност казва, че безделник е човек нито учещ, нито работещ, но то пък кога ли сме се придържали към темата
P.S. Това, че някой е нещастен в любовта, не е срещнал половинката си и не се е оженил не го прави некадърник, безделник и т.н. Това не е като да изкараш 6-ца в училище или да станеш добър специалист в дадена област или да изкарваш много пари!! Като се казва за танго се искат двама..
Така е леле мале, ама като че ли тези с материалните интереси отдавна са се изпооженили/омъжили - те си гледат интереса, не търсят любов и разни тем подобни. Щото, човек с пари се намира по-лесно, от колкото човек с който да искаш да споделиш жовота си, пък и той от своя страна да иска същото.
Не се натъжавайте един друг. Есента е катализатор за по-силна меланхолия. http://www.youtube.com/watch?v=xAY-ECa9b-k&feature=share
http://www.youtube.com/watch?v=zotRnVeBVjA&feature=related
Леке не е ли малко размито понятие от гледна точка на един бачкатор, който вижда толкоз хора на едно място в работно време. Всички са спокойни само, ако той се трепе 12/7, но пък за себе си, били щастливи и на малкото. Какъв парадокс.. :Д Федар, това което се опитваш да обясниш и евентуално промениш е естествена реакция на оцеляване, разбирай, че ако някой не намери някакъв нелеп (какъвто и да е) начин, да се харесва повече от останалите, няма дълго да издеяни в общество като това. Напомня малко на времето, когато всички се обиждаха само и единствено на трудолюбие и семейство под някоя синя табела "образцов дом"
"Министър Лиляна Павлова е на посещение в Азербайджан. Тя ще присъства на бизнес-форум с 13 български и 30 местни строителни компании..." Леле-Мале, Заради това ли благоверният ти е в Баку? Ако е заради това, пожелавам ви сполука и късмет! Останете със здраве!
Федар Е точно Боби ли да е средностатистическия български мъж....айде да дигнем нивото малко де
Що му се връзвате на Федара!? Разполага с цялото време на света, за да защитава позицията си - повелително наклонена, но оправдателно прикрита. Ако иска да става клиент на клиниките за асистирана репродукция, да става! Животът си е негов. Да си го живее както намери за добре. Едно е да чуваш чавета в периода 20-30, съвсем друго е в периода 40-50. Нали го виждам шурея - на 47 години с първо чедо! Извел го на "разходка". Вързал го в количката под една сянка, той пие кафе и чете вестник.. А на детето му се тича, ама нали го боли кръстаи няма как да търчи подире му... Мъка, мъка! И за родителите и за детето...