СКАТ: Емоционалното убежище на клета майка България

Масичка, завеска, един-двама водещи, един-двама събеседници и много автентични, оголени емоции - това е телевизия СКАТ.

Отдавна сме признали диаманта в българската медийна реалност за способността му да произвежда политически субекти с национално значение и вече го похвалихме задето успя да роди и вкара в парламента втора различна партия в разстояние на няколко години.

Да, именно патриотичната до фанатизъм медия откърми Волен Сидеров като политик чрез предаването му „Атака". Именно тя отгледа от малка Калина Крумова, превърнала се в журналистически и политически колос в поредица от медии, партии и парламенти.

И отново именно СКАТ вкара три от своите остриета като депутати от Патриотичния фронт в прясното 43-о Народно събрание - дългогодишния водещ на „Дискусионно студио" Велизар Енчев, автора на „Паралакс" Валентин Касабов и лицето на предаването „От упор" Димитър Байрактаров.

Ако искаме някак да вникнем в този удивителен успех на бургаската телевизия, трябва да се вгледаме отвъд нейния собственик Валери Симеонов и интересите на актуалната тв партия НФСБ. Трябва да се вгледаме в самото медийно съдържание на СКАТ и да осъзнаем какво точно предлага то на зрителя.

Страст в ефира

Предлаганото, оказва се, въобще не е малко. Разбира се, не всеки би оценил телевизията, тъй като за целта е нужна ключовата способност да откриваш възвишеното там, където друг не би го потърсил.

Но който се реши на такава стъпка, и подходи с непредубеден ум, ще открие множеството бисери в колекцията предавания на СКАТ. Дали ще е сутрешното упражнение по четене на вестници на глас „Ранни вести", дали ще е компромисното „Карай да върви, това е блус", в което Васко Кръпката с променлив успех търси млади таланти на родната рок сцена, дали ще е фолклорната феерия „От българско по-българско", или ще е някой от суровите дискусионни блокове, разпръскващи истини и неистини на произволен принцип.

Тук трябва да отбележим, че при самите предавания се наблюдава едно специфично и трудно уловимо несъответствие между безинтересни имена и безинтересно съдържание. Най-гръмко озаглавените шоута твърде често разочароват откъм заряд, докато в замаскираните с тривиални наименования продукции се крият най-взривните моменти на чисто телевизионно-патриотично съкровение.

Така например програми като категоричното „Да! Антимафия!", драматичното „Прокудени от бащин край", застрашителното „От упор" и жалното „Изгнаници клети" твърде често бледнеят пред привидно невпечатляващите „Паралакс", „Дискусионно студио", „Телевизионен форум" и вече споменатите „Ранни вести". Към втората категория трябва да прибавим и „Директно" с Теодор Ангелов, което вече не се излъчва, но остави вечна следа в историята на телевизията с журналиста, станал субект на репликата „Извинисебе".

Въпреки различията в наименованието и часа на излъчване повечето актуални предавания следват един и същи модел и цялостен тон. Те се състоят или от монолози на водещия, оплакващи клета майка България и заканващи се на комунистите, малцинствата и политиците по света и у нас, или от разговор със събеседници, които някак успяват да възпроизведат изключително разпалени дебати, макар че почти винаги защитават едно и също мнение (и нападат трета страна, непредставена в студиото).

Неизменно участие имат и зрителите, които подпалват ефирните телефони с не по-малка страст, но така и не се научават да намалят звука на телевизора и съответно пребивават в дискусията като някакви гласове свише, въздигнати от сюрреалистичния ехо ефект. Към обичайните техни тиради срещу институции и власт напоследък можем да прибавим нахално мрънкане срещу домашната за СКАТ партия НФСБ, заради решението й да удари рамо на Бойко Борисов в парламента - който иначе с години беше обругаван в студиата на бургаския канал.

Водещите, излишно е да уточняваме, не им остават длъжни с нападките.

„Нека има още такива телевизии", пожела преди време самият Валери Симеонов. Признаваме, че все още се чудим дали и ние да си го пожелаем, а междувременно хвърляме поглед на топ 3 от най-въздействащите предавания в ефира на телевизията към днешна дата:

„Паралакс"

„Бавно и полека нашият цивилизационен модел, включително и нашата страна, просто си отива", обяснява водещият на това предаване Валентин Касабов в едно от типичните свои откровения на екран. „Отива си защото безброй поредица от негодници продават идеалите, продават и майка България!"

Сега Касабов може да промени това нерадостно статукво, тъй като беше избран за депутат от 43-ото Народно събрание. Но новият му ангажимент няма да спре предаването, с което той „не само задава всички неудобни въпроси от потърпевшите граждани, но и притиска бейове и чорбаджии за отговор", както гласи официалният профил на „Паралакс".

Шоуто на Касабов често е неустоимо за гледане поради суровия нрав на водещия към зрители и събеседници - нрав, който понякога граничи с грубост. В кипящата му кръв няма нищо случайно, той е горд праправнук на поп Стамат Стаматов от Малко Търново, комитетски ковчежник и съратник на Васил Левски.

„Телевизионен форум"

На пръв поглед нищо особено за СКАТ - седмично обзорно предаване с водещ, гости и зрители, които дружно ожалват България и плюят властта, ченгетата, институциите, малцинствата, комунизма, Европейския съюз, Турция и Близкия Изток.

Водещият Стефан Солаков обаче превръща „Телевизионен форум" в ударна адреналинова доза със своята автентична раздразнителност, цветущ език и мастито присъствие в кадър.

„Тихо, аз съм водещият", обича да апострофира той, когато трябва да прекъсне гостите си, за да изкаже своето мнение. Неотдавна поканеният като събеседник Иво Беров напусна в ефир студиото на „Телевизионен форум", след като Солаков обвини Реформаторския блок, че е „приел чекове от Анкара".

„Това е лъжа", скочи Беров и си тръгна.

„Операторът тука се басира, че ще си отидете", беше реакцията на Солаков.

Водещият се прочу и в другото свое предаване по СКАТ „Фронтално", където преди време дълго анализира с трима събеседници скандално интервю с холандския премиер Марк Рюте. Въпросното интервю обаче се оказа пълна измислица, пусната от хумористичния сайт „Бъзикилийкс".

„Ако зажалиш..."

Колкото и да са пленителни политическите предавания, гвоздеят в програмата на СКАТ си остава шоуто за стари градски песни „Ако зажалиш...". Създадено още през 1993 г., то радва зрителите с изпълнения на живо от самодейни състави от цялата страна.

Ретро елементът в предаването е на две нива - умишлен и неумишлен, като към първата категория спада облеклото на водещата и обраното студийно обзавеждане, а към втората - писмата от фенове по обикновената поща, начинът на заснемане и средната възраст на участниците.

Дълги години предаването се водеще от певицата на стари градски песни Бони Милчева и нейния колега Тодор Върбанов. Както отбелязваха видни печатни издания, Върбанов качваше допълнително рейтинга с това, че е двойник на легендарния Али Ръза от турския епос „Листопад".

Но даже в кротката и приветлива реалност на това шоу не липсват мрачни епизоди. В началото на 2012 г. Тошко Върбанов си тръгна от предаването „омерзен" с нещо като скандал и въпреки това „Ако зажалиш..." не загуби блясъка си и продължава да удивлява с някои от най-неподправените късчета истинност в родния ефир.

По същия начин продължава да удивлява и цялата СКАТ, година след година, в добри и лоши мигове, при замяна на водещи и на цели предавания. Можем ли да попием още от нейния колкото особен, толкова и неустоим дух? Отиваме да пуснем телевизора...

Новините

Най-четените