Живеем в ерата на технократите. В бизнеса управляват „Големите мозъци", в политиката технократите също са на върха. От Вашингтон, през Франкфурт и до Рим, технократите се намесват там, където политиците се боят да стъпят, спасявайки икономиките или поне засилвайки ги.
Технократите са на мода и сред интелигенцията
Почти невъзможно е да вземете книга за каквито и да е социални или политически въпроси в наши дни, без да попаднете на изобилстващо от данни научно изследване. Количества информация. А познатите призиви за здрав разум и центристки подход, свободен от опетняването с идеология, обикновено се свеждат до призиви да бъдат поставени технократите начело.
В полза на технократите наистина има много аргументи. В крайна сметка живеем в ерата на "Големите данни". Тяхното игнорирането или неспособността да бъдат използвани са пряк път към фалит или унижение. Особено в контекста на 2008 г. и световната криза, която технократите донякъде причиниха, като не успяха да предскажат, има и много разумни причини да не се разчита механично на технократски решения.
Ето защо си заслужава да прочетем ново изследване от Дарън Аджемоглу от Масачузетския технологичен институт и Джеймс Робинсън от Харвард.
В значимата си книга "Защо нациите се провалят" (2012) двамата предлагат убедителна нова теория, обясняваща защо някои общества процъфтяват, а други западат - базираните на включващ растеж жънат успехи, а тези, чийто растеж е свързан с извличане на природни ресурси, отслабват.
Новото им изследване "Икономика срещу политика: клопките на съветите за политики" ще бъде публикувано в близко бъдеще в изданието Journal of Economic Perspectives и вече е достъпно като чернова на работен документ към Националното бюро по икономически изследвания на САЩ.
Критиката им не е стандартното технократско оплакване, че мъдрата политика, за съжаление, е политически невъзможна за прилагане.
Обратно, опасенията им са, че политиката, която във висша степен е разумна на теория, може да се провали на практика заради неочаквани политически последици.
"Би трябвало да сме двойно предпазливи, когато става дума за политики, които засилват вече влиятелни групи. Централната отправна точка е определено подозрение към елитите. Реално не може да се вярва на елита, когато той напълно контролира политиката", казва Аджемоглу.
Пример, разгледан в изследването и въпрос, по който Аджемоглу е променил собствените си възгледи, е ролята на профсъюзите.
"Преди време възгледите ми бяха, че организациите на трудещите се са станали рентоориентирани," казва той, използвайки специализирано понятие, превърнало се в нарицателно за хора, които се специализират в получаване на по-голямо парче от баницата, вместо да се стремят тя да нараства като цяло.
"Сега възгледът ми е, са необходими някои организации на трудещите се като противотежест на лобирането на бизнеса", казва той.
"Изправени пред профсъюз, прилагащ монополната си власт и повишаващ заплатите на членовете си, повечето икономисти биха се борили за премахване или ограничаване на способността на профсъюза да упражнява тази си власт. Това определено е правилна политика при някои обстоятелства. Но профсъюзите не само влияят на начина, по който функционира пазарът на труда, те имат и важно участие в политическата система. В исторически план профсъюзите са изиграли основна роля в създаването на демокрацията в много части на света, особено в Западна Европа", твърдят двамата автори.
Два други важни примера, които анализира проучването, са финансовата дерегулация в САЩ и приватизацията в постсъветска Русия. И в двата случая икономическите реформи, които са изглеждали много разумно в абстрактен контекст и в контекста на на икономическата ефективност, са имали непредвидените последици на заздравяване на вече достатъчно силни политически интереси.
Хората с власт се възползват максимално от козовете си
Резултатът и в двата случая е политическа спирала, която в САЩ помага за началото на финансовата криза през 2008, а в Русия води до възхода на Владимир Путин на президентския пост и неговия авторитарен режим.
Изследването напомня нещо важно, което критиците на елита често не разбират или не желаят да разберат. И в САЩ, и в Русия реформите, които са заздравили силни законни интереси, не са започнали като ловък план от богата клика, планираща допълнително да се обогатява. Вместо това, те са били подкрепени и дори проповядвани от днешните първосвещеници - технократите - които искрено са вярвали, че действат в името на общото благо.
"Насочено нашето изследване е насочено към това, че има определено отношение на високомерие сред икономистите. „Ние сме боговете на социалните науки, защото използваме цифри и данни". Това обаче води до игнориране на намесата на политическата власт", допълва Аджемоглу.
На всяка цена
А преди време един руски олигарх призна, че е готов да плати подкуп, за да повлияе на процеса на приватизация в своя полза. Самият той споделя с неподправено удоволствие, че е достатъчно само да обясни, че въпросната политика допълнително би задълбочила пазарните реформи в Русия. След което, по негови думи, "като малки душици" технократите във властта са побързали да я приложат.
Това е големият извод от изследването на Аджемоглу и Робинсън: няма такова нещо като чиста политика - и винаги трябва да проверяваме джобовете си и да заключваме вратата, когато някой ни заявява обратното.
